Решение № 22356 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22356 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110127817 по описа за 2024 година

Ищецът ET „Д.-Г.С. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че пред Софийски районен съд е образувано гр. дело № 3647/ 2003г., образувано по молба по чл. 237, б. "и" ГПК (отм.), подадена от "Т.С." ЕАД против ЕТ "Д.-Г.С.". Същият сочи, че по посоченото дело е издаден изпълнителен лист от 09.05.2003г. за сумата 5461,70 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.04.1996г. до 31.08.2002г. и сумата 2396,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.06.1996г.- 10.10.2002г.

Ищецът навежда твърдения, че през процесния период не е носител на вещно право върху имота, съответно между страните не е възникнало облигационно правоотношение.

Сочи, че ответникът не е доставил топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 20.05.2003г, ответникът е подал молба за пристъпване към принудително изпълнение и въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2840/ 2003г. по описа на 4 отд., 4 уч. на СИС при Софийски районен съд.

Според ищеца последното валидно изпълнително действие е извършено на 10.07.2003г.

Същият поддържа, че след 10.07.2003г., в продължение на период над две години, не са предприети изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. В исковата молба се навеждат твърдения, че по молба на взискателя, с писмо от 15.01.2009г. съдебният изпълнител е изпратил делото за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ А.П., с рег. № 849, пред когото е образувано изп. дело № 5/ 2009г.

1

Ищецът излага доводи, че в хода на образуваното изпълнително дело са постъпили плащания, както следва: сумата 15 958,45 лева, платена на взискателя и сумата 1646,55 лева, отнесена за погасяване на разноски и такси към съдебния изпълнител. Твърди, че непогасеният остатък по изп. дело е в размер на сумата 1430,19 лева- главница.

В исковата молба се развиват съображения, че процесните вземания е настъпила перемпция на 10.07.2005г., както и че същите са погасени по давност, считано от 10.07.2008г., поради което не дължи изпълнение на сумите по издадения в полза на ответника изпълнителен лист, поради което сумата 17 605 лева, постъпила по сметка на ЧСИ, е недължимо платена, поради липсата на основание за получаването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да признае за установено, че не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1430,19 лева, представляваща главница по издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 09.05.2003г. по гр. дело № 3647/ 2003г. по описа на Софийски районен съд, 69 състав, предмет на изп. дело № 5/ 2009г. по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849, както и да осъди ответника да плати сумата 15 958,45 лева – получени от „Т.С.“ ЕАД по изп. дело № 5/2009 г. по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849, без основание и сумата 1646,55 лв. разпределени в полза на ЧСИ А.П. за погасяване на такси и разноски по изп. дело № 5/2009 г., с която “Т.С.” ЕАД се обогатило неоснователно за сметка на обедняването на ET „Д.-Г.С..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора са развити съображения, че вземанията, предмет на изп. дело № 5/2009г. по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849, не са погасени по давност.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което да отхвърли същите.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че пред Софийски районен съд е образувано гр. дело № 3647/ 2003г., образувано по молба по чл. 237, б. "и" ГПК (отм.), подадена от "Т.С." ЕАД против ЕТ "Д.-Г.С." за издаване на изпълнителен лист за сумата 5461,70 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.04.1996г. до 31.08.2002г. и сумата 2396,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.06.1996г.- 10.10.2002г. По посоченото дело е издаден изпълнителен лист от 09.05.2003г. за сумата 5461,70 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.04.1996г. до 31.08.2002г. и сумата 2396,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.06.1996г.10.10.2002г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 20.05.2003г., по молба на “Т.С.” ЕАД, е образувано изп. дело № 2840/ 2003г. по описа на СИС при Софийски районен съд. В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи 2 за принудително изпълнение.

Със запорно съобщение от 11.06.2003г. е наложен запор върху вземането на длъжника ЕТ “Д.-Г.С.” по банкови сметки, намиращи се в ТБ “Хеброс” АД. На 10.07.2003г. отново е наложен запор върху вземането на длъжника по банкови сметки в ТБ “Хеброс” АД.

На 29.01.2007г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за банковите сметки на длъжника и да бъде наложен запор на вземанията по същите, както и да бъде изискана справка за притежаваните от длъжника моторни превозни средства.

На 22.03.2007г. е наложен запор върху вземането на длъжника по банкови сметки, намиращи се в ТБ “Хеброс” АД.

На 12.06.2007г. взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. На 20.11.2007г. е наложена възбрана върху посочения недвижим имот.

На 17.11.2008г. изп. дело № 2840/ 2003г. по описа на СИС при Софийски районен съд е прекратено, като същото е преобразувано в изп. дело № 5/ 2009г. по описа на ЧСИ А.П., на основание § 3 ПЗР на ЗЧСИ.

С молбата от 02.12.2009г. взискателят е възложил на съдия- изпълнителя да определи способ за принудително изпълнение и да предприеме действия по принудително изпълнение.

На 17.06.2010г. длъжникът е заявил желание да плати доброволно задължението си, предмет на посоченото изп. дело, чрез месечни плащания, всяко в размер на 300 лев, с падежи 25.07.2010г., 25.08.2010г., 25.09.2010г.

От събраните писмени доказателства, чрез приходно- касови ордери (ПКО), се установява, че длъжникът е направил доброволни плащания.

От представения ПКО № 341/ 14.06.2010г. се установява, че длъжникът Г.С.С. е платил сумата 4300 лева, с посочено основание за плащане частично погасяване на дълг по изп. дело № 5/ 2009г.

Видно от ПКО № 356/ 23.06.2010г., длъжникът Г.С.С. е платил сумата 5005 лева, с посочено основание за плащане ИД 20098490400005.

От представения ПКО № 648/ 01.03.2011г. се установява, че длъжникът Г.С.С. е платил сумата 12 лева, с посочено основание за плащане ИД 20098490400005.

На 08.03.2011г. е наложен запор върху вземането на длъжника по банкови сметки в “Прокредитбанк” АД, “Първа инвестиционна банка” АД, “Райфайзенбанк” ЕАД, “Централна кооперативна банка” АД,

На 09.03.2011г. е наложен запор върху вземането на длъжника по банкови сметки в “УниКредит Булбанк” АД, “Юробанк и еф джи България” АД, “Обединена българска банка” АД, “Банка ДСК” ЕАД, “Сибанк” АД.

На 24.06.2015г. длъжникът е заявил желание да плати доброволно дълга си, предмет на 3 изп. дело № 20098490400005, чрез ежемесечни погасителни вноски, всяка в размер на сумата 300 лева, с падежи 15.07.2015г., 15.08.2015г., 15.09.2015г.

Видно от събраните писмени доказателства, чрез приходно- касови ордери (ПКО), длъжникът е направил доброволни плащания.

От представения ПКО № 3994/ 10.07.2015г. се установява, че на 10.07.2015г. длъжникът е платил сумата 200 лева, с посочено основание за плащане погасяване на дълг по изп. дело № 200984904005.

Видно от ПКО № 4618/ 22.01.2016г., на 22.01.2016г. длъжникът е платил сумата 500 лева, с посочено основание за плащане погасяване на дълг по посоченото изпълнително дело.

От представения ПКО № 5072/ 07.07.2016г. се установява, че на 07.07.2016г. длъжникът е платил сумата 600 лева, с посочено основание за плащане погасяване на дълг по визираното изп. дело.

Видно от ПКО № 13058/ 15.05.2024г., на 15.05.2016г. длъжникът е платил сумата 36 лева, с посочено основание предплащане на такси по изп. дело № 200984904005.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Относно иска с правно основание чл. 124 ГПК:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С доклада по делото съдът е дал неточна правна квалификация на иска като такъв по чл. 439 ГПК, вместо по чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като спорът е относно съществуването на правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание. В т.см. решение № 88/08.01.2020 г. по т.д. № 2056/2018г. по описа на ВКС, I т.о.; решение № 45 от 19.03.2021г. на ВКС по гр.д. № 1281/2020г., IV г.о., ГК. В случая обаче, с оглед твърденията на ищеца, при двете правни квалификации на доказване подлежат едни и същи факти, без да се променя начинът на разпределяне на доказателствената тежест в процеса, поради което съдът следва да се произнесе по същество по основателността на исковете, без да се налага извършването на нов доклад по делото.

Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в настоящото производство в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже при условията на пълно и главно доказване положителни факти, които опровергават твърдението за несъществуване на задължението, а именно, че между страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия, скл. при общи условия; обстоятелството, че общите условия са влезли в сила; обстоятелството, че за периода м. април 1996 г.- м. август 2002 г. е доставил топлинна 4 енергия в процесния имот, в количество, съответстващо на претендираната цена; изправността на СТИ, съществуването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В разпоредбата на чл. чл. 237, б. "в" - б. "м" ГПК (отм.). са предвидени т.нар.

"извънсъдебни изпълнителни основания", чрез които кредиторите разполагат с облекчена възможност да се снабдят с изпълнителен лист за вземания, удостоверени в документите, без да е необходимо да провеждат успешно осъдителен иск. С оглед действащата по отменения ГПК (1952 г.) законодателна уредба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл.

242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, напр. запис на заповед, поради което характерът на задължението не се променя.

Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание.

Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както досежно действителността на основанието, така и относно погасяването му.

В случая предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесното вземане не е възникнало, тъй като между него и ответника не е съществувало договорно правоотношение и доставка, и в евентуалност, че е недължимо поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение. Това е логичната поредност за разглеждане на основанията на отрицателния установителен иск, тъй като, за да се погаси по давност едно право принудително да се изпълни задължение, то първо следва да е възникнало, а следователно и да е осъществен източникът за това, в случая договорен.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.