Решение № 455 от 21.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Несебър, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252150101413 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 12973/22.12.2025 г. на собствениците в Етажната собственост на сграда представляваща комплекс Ш.С.У. ”, с административен адрес: гр. ***“, представлявани от управителя – М.Г.А., чрез адв. Й. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. ***, срещу В.Ф.Х., БУЛСТАТ ***, гражданин на Федерална Република Германия, роден на *** г. в гр. М., с адрес на територията на страната: гр. *** и Б.Х., БУЛСТАТ ***, гражданка на Федерална Република Германия, родена на *** г. в гр. М., с адрес на територията на страната: гр.

***“, комплекс Ш.С.У.“, ет. 2, Апартамент ***, с искане за осъждането им да заплатят на ищцовата ЕС, при условията на разделност,поравно /съобразно квотите им в съсобствеността/, сумата от 988,24 евро, представляваща дължима и незаплатена такса поддръжка към ЕС за 2023 г. за собствения им апартамент № *** /съгл. решение на ОСЕС от 25.11.2022 г./; сумата от 392,46 евро, мораторна лихва върху главницата за такса за 2023 г. за периода от 01.01.2023 г. до 18.12.2024 г.; сумата от 859,68 лева, дължима вноска за ремонтни дейности, съгласно решение на ОСЕС от 25.11.2022г., както и сумата от 332,95 лева, мораторна лихва върху главницата за вноска ремонтни дейности за 2022 г. за периода от 01.02.2023 г. до 18.12.2025 г.; ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане.

Претендират се съдебни разноски.

Посочва се, че ответниците придобили при равни квоти собствеността по отношение на апартамент *** с ид. № ***.57 и с площ от 44,92 кв.м. /ведно с ид.ч. от общите части – 0,355 %/, находящ се в ищцовата етажна собственост, съгласно нотариален акт № 148, том XXIII, рег. № 23093, дело № 4433/10.11.2022 г. по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, който продали на трето лице през 2024 г.

Излагат се твърдения, че в процесния период ответниците са се ползвали от съсобствения имот, като същевременно етажната собственост със свои решения е определяла дейности по поддръжката и управлението на общите части на сградата, подробно описани от ищеца, които са били надлежно осъществявани. С решение на 1

ОСЕС от 25.11.2022 г. била определена такса поддръжка и управление за собствения на ответниците обект и за 2023 г. в размер на 988,24 евро. Заявява се, че срокът за заплащане на годишните такси бил определен съгласно решение на ОСЕС – до 31.12 на предходната година. Посочва се още, че с решение на ОСЕС от 25.11.2022 г. били определени дължимите от етажните собственици суми за извършване на СМР, като за обекта на ответниците била тя възлизала на общо 859,68 лева. С твърдения за неизпълнение на взетите от ОСЕС решения от страна на ответниците – етажни собственици, което ощетява финансово ищцовата ЕС, и поради твърдяна невъзможност за извънсъдебно и доброволно уреждане на спора, се аргументира интерес от настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 8662/29.07.2026 г. от страна на особения представител на ответниците – адв. Г. И. от БАК, с който е взето становище за допустимост на претенциите. Прави възражение за неподведомственост на спора предвид отсъствието на актуален адрес за ответниците в Република България. Счита, че компетентен да разгледа претенциите е немския съд.

Намира за необходимо привличането за устастие по делото на купувача на апартамент ***, но не прави искане в този смисъл. Не сочи доказателства.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и присъди претендираните суми, като представя писмено становище по съществото на спора. Претендират се съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответниците не се явяват и не се представляват в съдебно заседание от назначения си общ особен представител. С молба вх. № 11213/02.10.2026 г. особеният представител поддържа дадения отговор, взема становище по хода на делото, доклада на съда и по съществото на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при които в тежест на ищеца е разпределено да докаже, че че ответниците са били собственици на посочения обект в режим на ЕС в исковия период, взетите легитимни решения за определяне на такси и вноски за периода, размера на претенциите, както и че е настъпила тяхната изискуемост. В тежест на ищеца е да докаже и претендираната лихва по размер.

Страните не спорят и от представени два броя нотариални актове /л. 7-12 от делото/ се установява, че ответникът Хайлс е придобил на 10.11.2022 г. собствеността по отношение на Апартамент № *** с ид. № ***.57 и с площ от 44,92 кв.м. /ведно с ид.ч. от общите части -0,355 % или 6,20 кв.м./, находящ се в ищцовата етажна собственост, като по-късно /на 18.06.2024 г./ е разпоредил в полза на трето за процеса лице, заедно с ответницата Хайлс. Така, при отсъствие на възражения в обратен смисъл, съдът приема за установено, че в периода 10.11.2022 г. -18.06.2024 г. ответниците са били съсобственици на Апартамент № *** с ид. № ***.57 в равни дялове и предвид законовата презумпция на чл. 30, ал. 2 от ЗС.

На 25.11.2022 г. се провело общо събрание /ОС/ на етажната собственост /ЕС/ в сградата. За проведеното събрание бил съставен протокол /л. 13-35 от делото/. Съдът намира, че са налице достатъчно доказателства за проведено на посочената дата събрание, още повече няма данни по делото ответниците да са оспорили в срок съдържанието на протокола и достоверността на отразените в него обстоятелства, предвид което същият е стабилизиран и се ползва с доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи.

2

С решения по т. 1-3 от дневния ред на проведеното на 25.11.2022 г. ОС е гласувано извършването на ремонтни дейности в общите части на сградата, възлагането им на изпълнител и разпределяне разходите за тях в размер на сумата от общо 296 441,70 лева между собствениците, съобразно притежаваните от тях ид.ч. от общите части на сградата, като е определен срок за извършване на вноските към ЕС – до 31.01.2023 г. На същото ОС е взето решение по т. 4 от дневния ред, разходите за поддръжка и такса управление на общите части да се покриват с определяеми вноски от собствениците в размер на 22 евро на кв.м. площ от собствеността в сградата, дължими ежегодно до 31.12 на предходната година.

Същевременно, с приложение № 1 към решение по т. 3 от проведеното на 25.11.2022 г. ОС индивидуално са определени размерите на вноските на етажните собственици към ЕС за гласуваните ремонтни дейности, вкл. за ап. *** – в размер на 859,68 лева, при съобразни 6,20 кв.м.ид.ч. за обекта или 0,29 % от общите части на сградата. С приложение № 2 към решението по т. 4 от същото ОСЕС са индивидуално определени по размер и дължимите от собствениците вноски за поддръжка и управление на общите части, като за ап. *** същата възлиза на сумата от 988,24 евро.

Както бе посочено по-горе, безспорно по делото е обстоятелството, че посочените решения на ОСЕС не са обжалвани в срока по чл. 40 от ЗУЕС, предвид което и настоящият съд приема, че същите са придобили стабилитет и съставляват годно основание за ангажиране отговорността на етажните собственици във връзка с изпълнението им и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС.

Тук е моментът да се отбележи, че в практиката си върховната инстанция константно приема, че етажната собственост, като неперсонифицирана общност, се управлява от общото събрание на етажните собственици, чрез взимането на решения, които се формират от успоредните изявления на мнозинството от присъстващите, насочени към постигането на определена цел. Съответно, за решенията на ОСЕС са неприложими правилата за сделките, доколкото липсват насрещни престации. От друга страна, субективните предели на действие на решенията ОСЕС са по-широки от тези на многостранните сделки и обвързват, след влизането си в сила, по задължителен начин, всички етажни собственици, вкл. тези, които са гласували против, неучаствалите съсобственици, както и бъдещите етажни собственици, ползватели и обитатели /така Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, Iво Г.О./.Съобразно изложеното, налага се изводът, че въз основа на влезлите в законна сила процесни решения на ОСЕС за етажните собственици е възникнало задължение да направят съответните вноски, така както са гласувани от мнозинството.

В обобщение на горното, съдът намира, че претендираните за собствения на ответниците ап. S316 вноски за финансиране на ремонт на общите части на сградата и такса поддръжка и управление за 2023 г. се дължат. Главните претенции на ищцовата страна се основават на влезли в законна сила решения на ОСЕС, които са годно основание за събиране на вземания на етажната собственост по реда на чл. 38 от ЗУЕС, като ответниците са имали качеството на етажни собственици за процесния период. Доколкото решенията не са били отменени по съдебен ред, то същите съставляват стабилен акт по смисъла на чл. 38 от ЗУЕС и определените с тях суми за вноски и такси подлежат на събиране, така както са приети. Вземанията възникват на основание самите решения и не са обусловени от действително извършени разходи.

В случая гласуваните задължения за етажните собственици са индивидуално определени и няма спор по делото относно размерите им. Така, съдът намира ищовите главни претенции за изцяло основателни и доказани по размер, предвид което и същите следва да бъдат уважени, както са предявени.

Като последица от уважаването на главните претенции, в полза на ищеца следва 3 да се присъди и законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Що се отнася до акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихви за забава, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главни задължения и изпадането на ответниците в забава за периода от 01.02.2023 г. до 18.12.2025 г. По делото се доказа наличието на главни задължения за годишни такси за бюджетната 2023 г. в размер от общо 988,24 евро и вноска за ремонт в размер на 439,55 евро, като ответниците са изпаднали в забава за заплащане на дължимите към ЕС вноски с настъпване на изричния падеж – 31.12.2022 г. и без да е било необходимо да бъдат поканени. След извършени от съда математически действия по умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва на НАП с интернет адрес https://portal.nra.bg/details/interest-calc, се установи, че заявените размери на мораторните лихви се явяват доказани и по размер, като същите не се оспорват от ответниците.

При този изход на спора в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат съдебни разноски в размер на 1333,11 евро, от които 99,11 евро – заплатена държавна такса, 352 евро – внесен депозит за възнаграждение на особен представител на ответниците, 522 евро – депозит за превод на съдебни книжа и 360 евро – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Претендираните по списък от ищеца разноски за заплатени банкови такси не съставляват съдебни такива, доколкото се касае до цена на услуга по избор на страната, при възможност таксите да се заплащат директно на ПОС-терминал в съда или чрез ЕИСС.

Мотивиран от горното и на основаниe чл. 235 от ГПК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА В.Ф.Х., БУЛСТАТ ***, гражданин на Федерална Република Германия, роден на *** г. в гр. М., с адрес на територията на страната: гр. ***, на основание чл.

38, ал. 1 от ЗУЕС да заплати на собствениците в Етажната собственост на сграда представляваща комплекс Ш.С.У. ”, сграда с ид. № *** и с административен адрес: гр. ***“, представлявани от управителя – М.Г.А., сумата от 494,12 /четиристотин деветдесет и четири евро и дванадесет евроцента/ евро, представляваща ½ част от сумата от 988,24 евро – дължима за апартамент *** с ид. № ***.57, такса управление и поддръжка за 2023 г., както и сумата от 219,78 /двеста и деветнадесет евро и седемдесет и осем евроцента/евро, представляваща ½ част от сумата от 439,55 евро /равностойността на 859,68 лева/ - вноска за финансиране на извършен неотложен ремонт на общите части на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Свети Влас; приети с решение на общото събрание на етажните собственици от 25.11.2022 г., съобразно притежаваната квота в съсобствеността по отношение на обекта в режим на ЕС, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2025 г. до окончателното изплащане.