Решение № 9834 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9834 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110129441 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. А. Д." № *, чрез юрк.

С., срещу ЗАД „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул. „Св. С.“ № 7, ет. *, чрез юрк. Т.

Предявени са искове с правно основание чл. 411 от от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4 835,65 лева (четири хиляди осемстотин тридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № ***, вследствие на ПТП от 01.06.2020 г., настъпило в гр. С., на ул. „Д. Ж.“ до кръстовището с ул. „Г. К.“, между лек автомобил „****т“ с рег. № ***, в паркирано състояние и влекач с рег. № *** с прикачено ремарке с рег. № ***, ведно със законната лихва за периода от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 1 363,86 лева (хиляда триста шестдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 09.09.2020 г. до 30.05.2023 г.

В исковата молба са налице твърдения, че на 01.06.2020 г. в гр. С., на ул. „Д. Ж.“ до кръстовището с ул. „Г. К.“ , е реализирано ПТП между влекач с 1 рег. № *** с прикачено ремарке с рег. № *** – Превозно средство А, управляван от Е. Х. и лек автомобил „***“ с рег. № *** – Превозно средство Б, собственост на „***“ ЕООД, управляван от К. Д. К.. По съгласие на двамата водачи, за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 01.06.2020 г., като се твърди, че Е. Х., в качеството си на водач на Превозно средство А, а именно влекач с рег. № РВ 3882 АК с прикачено ремарке с рег. № ВН 3794 ЕР , изрично е заявил вината си за настъпване на процесното ПТП. В Протокола са отразени констатациите на участниците относно настъпилото ПТП, механизма на ПТП, причинната връзка между осъщественото ПТП и нанесените материални вреди на застрахования по застраховка „Каско на МПС” автомобил.

В исковата молба са налице твърдения, че ищецът е застраховател по застраховка „Автогрижа“ по полица № ***от 27.04.2020 г., сключена със собственика на лек автомобил „***“ с рег. № ***. В срокът на действие на застраховката, а именно на 01.06.2020 г., настъпило ПТП в гр. С., на ул. „Д.

Ж.“ до кръстовището с ул. „Г. К.“ между лек автомобил „***“ с рег. № ***, в паркирано състояние и влекач с рег. № *** с прикачено ремарке с рег. № ***, по вина на водача на влекача. В резултат на реализираното ПТП, на лек автомобил „***“ с рег. № *** били нанесени материални вреди, които ищецът оценил на 4 835,65 лв., с включени ликвидационни разноски. От тази сума ответникът, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата, не възстановил доброволно никаква сума на ответника.

Твърди, че в хода на ликвидационната дейност по преписката, причинените имуществени вреди на увредения лек автомобил са били описани от експерти на „***“ АД в опис-заключение на вреди по застраховка „Каско“ на МПС по щета № 210668948 от 01.06.2020 г. Видно от приложени 2 бр. фактури № 0002298843 и № 0002298844 от 15.07.2020 г., издадени от автосервиз „***“ ЕООД, /л. 36 - л. 39 по делото/, ремонтът на щетите, вложените части и материали за ремонта, с оглед възстановяването на увредения автомобил, възлизат на сума в общ размер на 4 820,65 лв.

Налице е твърдение, че с платежно нареждане от 22.07.2020 г. „***“ АД, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка “Каско“ на МПС, е изплатило на автосервиз „***“ ЕООД за ремонта на увредения 2 автомобил сума в размер на 4 820,65 лв., определена като обезщетение и представляваща действителната стойност на причинените имуществени вреди по автомобила, като по този начин дружеството е изпълнило задълженията си като застраховател по имуществена застраховка за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди при претърпяното ПТП. Във връзка с ликвидацията на преписката от дружеството са реализирани обичайни разноски в размер на 15 (петнадесет) лв.

Ищецът твърди, че към датата на горепосоченото ПТП, виновният за произшествието водач е имал сключен договор за „Гражданска отговорност” на автомобилистите със „***“ АД, ЕИК: ***.

С оглед изплащането на застрахователното обезщетение, ищецът в настоящото производство е встъпил в правата на застрахования срещу „***“ АД, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на влекач с рег. № *** с прикачено ремарке с рег. № *** на основание чл.411 от Кодекса за застраховането за сумата от 4 835,65 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4 820,65 лева и направените обичайни разноски за неговото определяне в размер на 15 лева.

Ищецът твърди, че с писмо с изх.№ 310018962/06.08.2020 г., получено от длъжника на 07.08.2020 г., е предявил регресна претенция за възникналото задължение по преписка № 210668948 към „***“ АД са горепосочената сума.

Твърди, че ответното дружество не е погасило задължението си към ищеца, включително и към момента на подаване на исковата молба.

В тази връзка, ищецът формулира искане съдът да осъди ответника да му заплати сума в размер на 4 835,65 лева, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № 210668948, вследствие на реализирано ПТП от 01.06.2020 г., настъпило в гр. С., на ул. „Д. Ж.“ до кръстовището с ул. „Г. К.“ между лек автомобил „***“ с рег. № ***, в паркирано състояние и влекач с рег. № *** с прикачено ремарке с рег. № ***, ведно със законната лихва за периода от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 1 363,86 лева, представляваща мораторна лихва за период от 09.09.2020 г. до 30.05.2023 г., както и сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, включително възнаграждение за процесуално

3 представителство.

Ответникът „***“ АД, ЕИК: *** е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Оспорва посоченото от ищеца обстоятелство, че влекач с рег. № РВ 3882 АК с прикачено ремарке с рег. № *** е участвал в процесното ПТП, като твърди, че в приложения към исковата молба Двустранен констативен протокол е вписано МПС с рег.№ ***, което не е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество към датата на настъпване на процесното събитие. Оспорва вината на водача Е. Х., като счита, че вина за ПТП има и водачът на увредения автомобил, който без да съобрази поведението си с останалите участници в движението е създал предпоставки за реализиралия се удар. В тази връзка, при условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил.

Ответникът оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП, поради което твърди, че не всички описани щети по уведеното МПС са в резултат на процесното ПТП.

Оспорва механизма на ПТП, но не оспорва, че към датата на ПТП е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на влекач с рег. № РВ 3882 АК с прикачено ремарке с рег. № ***, както и че е налице заплащане от страна на ищеца на определеното застрахователно обезщетение в размер на 4 820,65 лв.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 32636 от 18.09.2023 г. съдът е отделил за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на влекач с рег. № *** с прикачено ремарке с рег. № ***, както и че е налице заплащане от страна на 4 ищеца на определеното застрахователно обезщетение в размер на 4 820.65 лв.

С Протокол от проведено съдебно заседание на 24.01.2024 г., съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е било налице валидно застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ – „Авто грижа“ с полица № ***, за лек автомобил „**“ с рег. № ***.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на същата, съдът намира за установено между страните, че на 01.06.2020 г. в гр. София, на ул.

„Д. Ж.“ до кръстовището с ул. „Г. К.“ при извършването на десен завой за навлизане в ул. „Г. К.“, влекач с рег. № *** с прикачено ремарке с рег. № ***, управляван от водача Е. Х., с лявата част на ремаркето е ударил в задната лява странична част паркирания лек автомобил „Ф. Е.“ с рег. № ***, като по този начин реализирала ПТП с материални щети.

В тази връзка, съдът кредитира съставения двустранен констативен протокол от 01.06.2020 г., който представлява частен документ, но отделно от това механизмът на реализираното ПТП се установява от показанията на разпитаните свидетели, а именно Е. Х. и К. К., изслушани в качеството им на водачи на участващите в процесното ПТП превозни средства, чиито показания потвърдиха описания в приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол механизъм на настъпилото ПТП.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, вещото лице е категорично, че описаните в посочения протокол увредени части са зоната на удара и са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Отделно от това, от посочената експертиза се установява, че увреденият автомобил „***“ с рег. № *** е бил в експлоатация в период от един месец и десет дни към датата на реализиране на процесното ПТП, както и че към този момент същият е бил в гаранционния си срок.

На следващо място, от заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза се установява стойността на необходимите средства с оглед ремонтирането на увредените части на автомобила по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, а именно 01.06.2020 г., като същите възлизат на сума в общ размер на 4 820,65 лв., без включени ликвидационни разноски.

5

Видно от платежно нареждане от 22.07.2020 г. ищцовото дружество, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка “Каско“ на МПС, е изплатило на автосервиз „***“ ЕООД ремонта на увредения лек автомобил „***“ с рег. № *** сума в размер на 4 820,65 лв., определена като обезщетение и представляваща действителната стойност на причинените имуществени вреди по автомобила.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно съществуването на застрахователно правоотношение и изпълнението на задълженията си по него, както и плащането на исковата сума за главница, вида, стойността на вредите и връзката им с процесното ПТП, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение трябва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Той се определя по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество.