Решение № 246 от 06.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501492 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по две отделни ВЖ с идентично съдържание, депозирани от ответника И. Н. Н. и от ответника Н. И. Н. против решение №260153/05.03.2024г., постановено по гр.д. №5187/2021г. на СГС. В тях са формулирани оплаквания за необсъждане в същото на заявените от тях възражения срещу иска, последица от което е неправилност на акт. Повтарят заявените пред първоинстанционния съд доводи за неоснователност на иска и в контекста на същите молят решението да бъде отменено и да се отхвърли иска за относителна недействителност на атакуваната сделка.

Отговори на двете ВЖ са депозирани от ищеца „Си Финанси Груп" ЕООД, който чрез пълномощника си адв. Г. излага доводи за неоснователността им. Изразява становище за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Във въззивното производство не са приобщени нови доказателства на осн. чл. 266 от ГПК.

Решаващият състав констатира, че въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а 1 по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. проверява правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Очевидно е, че обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което то е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийският градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна е установено, че е сключен Договор за заем №000807.01 от 23.07.2018г. между „Си Финанси Груп" ЕООД, „София Мюзик Ентърпрайсис“ ЕООД, „София Мюзик Ентърпрайсис“ АД, „Мюзик Джем“ ООД, И. Н. Н., С. И. М. и Д. Г. К., с който изброените страни са се съгласили, че заемодателят „Си Финанси Груп“ ЕООД, предоставя на заемополучателя „София Мюзик Ентърпрайсис“ ЕООД заем под формата на кредитна линия до общия размер 270 000 лв. От своя страна заемополучателя е приел задължение да върне усвоените суми в срок до 31.07.2019г., да плати възнаградителни лихви върху усвоените суми в размер на 1,6% месечено, а при забава - неустойки в размерите по т. 7.1 и чл. 7.2 от договора, като „София Мюзик Ентърпрайсис“ АД, „Мюзик Джем“ ООД, И. Н. Н., С. И. М. и Д. Г. К. встъпват при условията на чл. 101 във вр. с чл. 121 от ЗЗД в задълженията на заемополучателя по договора, включително се задължават да отговорят солидарно с него за изпълнение на задълженията за връщане на главницата по заема и плащането на лихви и неустойки. Установява се от представените по делото платежни нареждания, че заемът е усвоен от заемополучателя „София Мюзик Ентърпрайсис“ ЕООД в пълния му размер от 270 000 лв. след прихващане на задължение за такса в размер на 1 500 лв. и преводи на суми в общ размер 268 500 лв., извършени в периода 24.07.2018г. - 11.09.2018г.

Видно е от анекс от 24.07.2019г., сключен между „Си Финанси Груп“ ЕООД, „София Мюзик Ентърпрайсис“ ЕООД, „София Мюзик Ентърпрайсис“ АД, „Мюзик Джем“ ООД, И. Н. Н., С. И. М. и Д. Г. К., че страните постигат съгласие срокът за връщане на заема да бъде продължен до 31.07.2020г. и отново изрично уговарят, че съдлъжниците встъпват в задълженията на заемополучателя при условията на чл. 101 и 121 от ЗЗД, като се задължават да отговорят солидарно с него за изпълнение на всички задължения по договора 2 за заем, както и че средствата по предоставения заем се използват от заемополучателя и съдлъжниците за обща търговска и професионална дейност.

С Решение №45 от 09.01.2023г. по т.д.№2608/2021г. по описа на СГС, TO, VI-15 състав, влязло в сила на 02.06.2023г. е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че И. Н. Н. и Д. Г. К. дължат солидарно на „Си Финанси Груп“ ЕООД сумата 227 412,29 лв. — главница по договор за заем №000807.01 от 23.07.2018г., ведно със законната лихва от 01.04.2021г. до изплащането, сумата 4 121,38 лв. - договорна лихва за м. 03.2021г., както и сумата 276 305,58 лв. - неустойка за забава, дължима съгласно т. 7.2.1 от договора за заем за периода от 01.08.2020г. до 31.03.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №18868/2021г. на СРС.

От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №38, том II, рег.

№4798, дело №199 от 02.07.2020г. на нотариус с район на действие района на СРС се установява, че ответникът И. Н. е дарил на сина си Н. Н. 1/4 ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР, с адрес на имота гр.София, ж.к.Гео Милев, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с площ по документ 109.11кв.м. и прилежащи части Мазе №6, със светла площ от 14.96кв.м., Мазе №6‘ /шест прим/, със светла площ от 2.30кв.м. и 3.784% идеални части от общите части на сградата.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правилно първоинстанционният съд е определил правната квалификация на иска като такъв с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД. За основателността на същия следва да бъде доказано, че ищецът има към ответника И. Н. Н. валидно възникнало и непогасено към този момент вземане, както и че след възникване на задължението длъжникът е извършил действие, с което той е осуетил удовлетворяването на своя кредитор и по този начин го е увредил. Освен посочените обективни предпоставки на т.нар.

Павлов иск, ищецът следва да докаже предпоставка със субективен характер, а именно наличие на знание у длъжника, че действията му водят до увреждане на субекта, притежаващ качеството негов кредитор. Заедно с това, ако въпросното действие представлява възмездна сделка, е необходимо знание и у третото лице, съконтрагент на длъжника в увреждащата сделка. Ако последната е безвъзмездна, знание за увреждането не е необходимо.

Увреждащото действие в казуса представлява двустранна безвъзмездна сделка, поради което ищецът „Си Финанс груп“ ЕООД не следва да доказва знание за увреждането и у другия ответник.

Такова знание не е необходимо и когато увреждащата сделка е сключена между определени лица. Съгласно предвиденото в чл. 135, ал.2 от ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В настоящият казус третото лице е низходящ – син на длъжника И. Н., и двамата ответници 3

– страни по сделката не опровергаха тази оборима законова презумция.

Безспорно е установено в делото качеството ,,кредитор” по смисъла, заложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД за дружеството ищец, защото то е титуляр на действително вземане по отношение на първия ответник. Последното е потвърдено и с влязло в сила съдебно решение, постановено по иск предявен по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК след издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземането за главница в размер на 227 412, 29лв. и за договорна лихва в размер 421, 38лв. и за неустойка в размер на 276 305, 58лв. Следователно в казуса вземането е ликвидно и изискуемо. За пълнота на изложението следва да се посочи, че законодателят не поставя други изисквания извън действителността на вземането, т.е. то може да не е установено със сила на присъдено нещо.

Нещо повече, това вземане може да не е изискуемо или ликвидно и не е необходимо предварително да бъде установено с влязло в сила решение.

Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, защото предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда.

Изложените в горния смисъл мотиви от СГС, съответстват на разбирането, застъпено в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, според които правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно и не е необходимо предварително да бъде установено с влязло в сила решение.

Според същото решение, за уважаването на този иск е необходимо вземането да произтича от твърдените факти и това е достатъчно, за да се направи извод, че то съществува.

Предвид доказаните факти в делото всички възражения на длъжника, който е прехвърлител по увреждащата сделка, че не е получил сума по Договора за заем от 23.07.2018 г., че не е знаел, че се дължи конкретна сума, че не е на лице валидно поемане на задължение и встъпване в дълг са недоказани, респ. необосновани.

Както горните възражения, така и възражението за погасяване на отговорността на И. Н. на осн. на чл.147 от ЗЗД е формулирано и в отговора на ИМ и във въззивната жалба, но е несъстоятелно. Последното следва от тълкуването на клаузите на договора за заем, които са ясни и недвусмислени, че той поема задължение за връщане на предоставената в заем сума като съдлъжник. Той не е поръчител на задълженията, тъй като не е сключвал договор за поръчителство с кредитора, който е различен вид договор от договора за заем, макар че може да бъде инкорпориран и в него. Последното в случая не е налице.

Изводите на първоинстанционния съд за това, че процесната сделка за дарение е увреждаща, са правилни с оглед на възприетото в съдебната 4 практика, че всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворяване на кредитора при бъдещо принудително изпълнение. Ето защо винаги когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, вкл. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др., отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен.

В резултат на изповядване на сделката за дарение на 1/4 ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР, с адрес на имота гр.София, ж.к.Гео Милев, ул.“***" №*. вх.*. ет.*, ап.*, намиращ се в сграда с идентификатор ***, е площ по документ 109.11кв.м. и прилежащи части Мазе №6, със светла площ от 14.96кв.м., Мазе №6‘ /шест прим/, със светла площ от 2.30кв.м. и 3.784% идеални части от общите части на сградата, И. Н. се е разпоредил с имущество, от което може да се удовлетвори кредиторът и представлява намаляване на разполагаемата собственост на длъжника. Поради това тя е увреждаща за кредитора „Си Финанс груп“ ЕООД, към който той има значителни по размер задължения.

Неотносимо към предмета на делото е и обстоятелството с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то, след като кредиторът не е ограничен при пристъпване към изпълнение, да се насочи само към имуществото, което е предмет на обезпечение на вземането му, доколкото цялото имущество на длъжника служи за обезпечение и той може да се удовлетвори, и от друго имущество на длъжника. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена и втората предпоставка на фактическия състав на нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.