Решение № 244 от 23.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. София , 23.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001000027 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от М. П., с която обжалва решение № 260 007 от 08.09.2020 г., постановено по т.д. № 92/18 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, с което М. П. е осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, на основание договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2012 г. и допълнително споразумение от 11.10.2016 г., настъпила предсрочна изискуемост и чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ , чл.9 и сл. ЗПК и чл.92, ал.1 ЗЗД, сумите както следва: 24 647 евро, получена непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното и изплащане, както и сумата 4 187.52 евро, дължима неизплатена възнаградителна лихва по посочения договор за кредит, начислена за периода от 25.12.2016 г. до 18.11.2018 г., сумата 485.42 евро дължима неустойка - надбавка за забава в размер на 10% върху непогасената главница за периода от 25.04.2017 г. до 18.11.2018 г., както и сумата 4 719.72 лева сторени от ищеца по водене на делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В тази връзка оспорва изводите на съда по отношение липсата на съзнателна воля за сключването на договора, като твърди, че отново е бил заблуден, че подписва фирмен договор. В тази връзка твърди, че лицето не е български гражданин и не влад0ее български език, както и че банката не му е предоставила преведен на италиански език договор, поради което е бил заблуден, което се установява и от свидетелските показания. В тази връзка твърди, че договорът е нищожен. По отношение на подписаното допълнително споразумение твърди, че изобщо не знае защо го подписва, както и че нова сума не му е отпускана. Твърди, че не е разбрал ОУ по отношение на надбавката при неплащане, поради което договорът е неравноправен. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост, като твърди, че са записани две противоположни хипотези – автоматично и от уведомяването. С това твърди, че отново е поставен в неравноправно положение. Твърди, че уведомление до него не е отправяно. Инвокира доводи, че съдът не е 1 обсъдил всички доказателства и наведени доводи по отношение на твърдяната грешка, както и не е допуснал свидетелски показания. Твърди, че до момента не е уведомяван за размера на задълженията, поради което не може да се извърши преценка за наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост. Твърди, че е налице законовата хипотеза за неравноправност, визирана в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. В тази връзка твърди, че договорените лихви не отговарят на закона, поради което са нищожни. Твърди, че банката не е изпълнила задълженията си по чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ, като не е посочила кумулативните два елемента по отношение на лихвата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли претенциите. Моли алтернативно, ако се уважат претенциите да се вземе предвид, че освен главница не се дължи нищо, а ако се уважи претенцията за главница да се извърши прихващане с заплатените лихва, за които се твърди че са нищожни и следва да се извърши прихващане. Претендира разноски, ако съдът постанови акт в тяхна насока.

Ответникът „Банка „ДСК“ АД оспорва подадената жалба. Твърди, че решението е законосъобразно и правилно. Твърди, че факта на невладеенето на български език само по себе си не прави договора нищожен. В тази връзка твърди, че незнанието предпоставя възможност да откаже подписването, да положи дължимата грижа, както и да поиска помощ с оглед защита на интересите си. Твърди, че от извършваната търговска дейност въззивникът владее български език до степен, позволяваща му да разбира правното значение и последиците. Твърди, че от доказателствата може да се направи извод, че ако е поставен в заблуда, то това е от страна на съдружничката, а не от банката. Инвокира доводи, че не е налице неравноправност при уговорката на лихвата, което я прави действителна. По отношение на предсрочната изискуемост твърди, че това може да се извърши със самата искова молба, както и че е неоснователно твърдението, че банката е отпуснала необезпечен кредит, в противоречие със собствените си правила. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 260 007 от 08.09.2020 г., постановено по т.д. № 92/18 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил М. П. да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, на основание договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2012 г. и допълнително споразумение от 11.10.2016 г., настъпила предсрочна изискуемост и чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ , чл.9 и сл. ЗПК и чл.92, ал.1 ЗЗД, сумите както следва: 24 647 евро, получена непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното и изплащане, както и сумата 4 187.52 евро, дължима неизплатена възнаградителна лихва по посочения договор за кредит, начислена за периода от 25.12.2016 г. до 18.11.2018 г., сумата 485.42 евро дължима неустойка - надбавка за забава в размер на 10% върху непогасената главница за периода от 25.04.2017 г. до 18.11.2018 г., както и 2 сумата 4 719.72 лева сторени от ищеца по водене на делото разноски.

От представеният по делото договор за кредит за текущо потребление се установява, че „Банка ДСК” ЕАД е отпуска на кредитополучателя, ответник в настоящето производство кредит за текущо потребление в размер на 35 000 евро, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, което следва да стане еднократно в срок до 20.06.2012 г., чрез разплащателна сметка с №IBAN **********. Видно от разпоредбата на т.7 от договора, падежната дата за издължаване на месечната вноска е 25 - то число на месеца, а в т.8 страните са уговорили, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на кредита е 9,45% годишно или 0.03% на ден. Видно от разпоредбата на т.9 от договора, годишния процент на разходите - 10.41, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия. В т.15 от договора е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че договорът е подписан на всяка страница от кредитополучател и кредитор.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото , че между страните е подписан договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК” ЕАД от 20.06.2012 г., с които ответникът е обезпечил задълженията по договора за кредит, чрез учредяването на залог върху конкретно посочена лична сметка.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, в раздел III - олихвяване, разходи по кредита в т.7.1 е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент, определян по одобрена от кредитора методология, при промяна на лихвата при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора.

Посочено е, че методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет страницата му. При промяна на лихвата на длъжника се изпраща уведомление, лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно, като при начисляване на лихвите месецът се брои на 30 дена, а годината на 360 дни. В т.7.9 от общите условия е предвидено, че определянето на месечните погасителни вноски при промяна на лихвения процент, включително и когато кредитополучателят губи правото да ползва съответната лихвена преференция се извършва на падежната дата на кредита, на база реалния остатък на дълга и оставащите месеци до крайния срок за издължаване по договора за кредит. Видно от разпоредбата на т.8 кредитополучателят заплаща такси и комисиони, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане тарифа на банката. В т.26 и т.27 от раздел X е уговорено право на кредитополучателя, без да дължи неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит, правото на отказ се смята за упражнено при условие, че кредитополучателят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крейния срок по т.26. 3а уведомяването по т.27 е предвидено да стане на хартиен или друг траен носител, осигуряващ непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. В т.29 е предвидено, че при упражняване от кредитополучателя на правото на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по късно от 30 календарни дни, считано от изпращане на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ.

Съгласно т.19.1 при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската представляваща главница,се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, с изключение на случаите на забава до 10 дни. В т.19.2 е договорено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целят остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10( десет) процентни пункта, а след тази 3 дата - с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Предвидена е възможност за кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита и в следните случаи: при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва/ и иили главница, когато по искане на друг кредитор бъдат предприети действия на принудително изпълнение,при предоставена невярна информация на кредитора преди разреението или по време на обслужването на кредита, при нецелево използване на средства от кредита, при неосигурен достъп и оказване съдействие на кредитора при извършване на проверки, при всяко друго неизпълнение на клаузи от договора и Общите условия, непредставяне на удостоверение при рефинансиране на кредит.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 11.10.2016 г. е подписано допълнително споразумение от страните по делото, изготвено на български език, в което е потвърдено сключването на договора и са посочени задълженията: 24 860.79 евро от които 24 177.34 евро дължима главница и 673.40 лева - дължима възнаградителна лихва, както и 10.05 лева наказателна лихва. Потвърден е договорения първоначално срок за погасяване на задължението. Уговорен е гратисен период за погасяване на главницата, и е уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 8,95% годишно, формиран от стойността на 6м. eurоbor и фиксирана надбавка 8.950% като крайният лихвен процент не може да бъде по - нисък от договорената факсирана надбавка .Лихвеният процент се промяна с промяната на 6 месечния eurоbor, при предпоставките и условията, определени в Общите условия, при отрицателната стойност на съответния лихвен индекс е предвидено, че тя се приема за стойност 0%, а крайния лихвен процент не може да бъде по - нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка, съответно намалена, в случай на изпълнение на условията. Въз основа на допълнителното споразумение е изготвен нов погасителен план, в който е визиран размер на погасителната вноска за периода от 25.10.2016 г. до 25.03.2017г. ( предвидения гратисен период в допълнителното споразумение) в размер на по 193.83 евро и по 497.96 евро след този период, с намаляващ дял на лихвата спрямо главницата в тази обща сума, към края на периода. В погасителния план се съдържа подпис за клиент и за Банката, както и печат в полето за подпис от Банката.Съответно приложени са Общи условия Д-214/06/02.08.2016 г.