Определение № 1748 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1748 гр. София, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501469 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

С определение № 5039/04.03.2026 г. по гр.д.№ 849/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, I-11 състав, съдът е прекратил като недопустимо производството по гр.дело № 849/2025 г. по описа на СГС, I-11 състав, образувано по искова молба с вх. № 8695/24.01.2025 г., с която са предявени кумулативно съединени установителни искове, за признаване за установено, че Р. Д. П. не дължи на ответника „Банка ДСК“ ЕАД сумите 117 096.09 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за кредит от 26.06.2007 г., ведно със законната лихва за периода от 07.06.2013 г. до изплащане на вземането, санкционираща лихва в размер на 10 922.29 лв. за периода 02.07.2012 г. до 06.06.2013 г., 2 560.37 лв. държавна такса и 1 730.18 лв. възнаграждение за юрисконсулт, представляващи вземане по Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 24632/2013 г. по описа на СРС в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и предмет на образувано изпълнително дело № 214/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Д., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение към датата на образуване на изп.дело – м.07.2020 г.

Срещу това определение е подадена частна жалба от Р. Д. П., която моли то да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът неправилно приел, че исковете са с правно основание чл. 439 ГПК.

Предявените искове били с основание чл. 124 ГПК във връзка с чл.117, ал. 2 ЗЗД и същите касаели период преди образуване на изпълнително дело № 214/20 г. по описа на ЧСИ Г.Д..

Изпълнителното дело било образувано на 10.03.2020 г., към която дата била изтекла погасителна давност и събирането им по принудителен ред било недопустимо. Периодът касаел събития преди претендираното от съда влизане в сила на заповедта за изпълнение 29.05.2020 г. и искът бил допустим. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд относно валидността на заповедта за изпълнение и издадения във връзка със същата изпълнителен лист към датата на връчване на същите на Р. П. на 14.05.2020 г. Към тази дата и двата документа - Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист били негодни поради изтеклата давност и същите били негодни да произведат ефект на влизане в сила.

Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист били издадени от получени от кредитора - банка ДСК на 13.09.2013 г. и към 14.05.2020 г. същите представлявали негоден за изпълнение акт поради изтичане на около 7 години от издаването им. Съгласно чл.110 ЗЗД 1 с изтичането на петгодишна давност се погасявали всички задължения, за които законът не предвиждал друг срок. Съгласно чл. 117 ал.2 от ЗЗД давността при съдебно решение била 5годишна. В конкретния случай давността от издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист според съда е прекъсната за първи път на 14.05.2020 г., от което следвало, че спрямо същите е настъпила погасителна давност и заповедта за незабавно изпълнение е негоден акт и не би могъл да влезе в сила на 29.05.2020 г. около седем години след нейното издаване и при положение че през цялото време е била на разположение на кредитора. Исковете били допустими и следвало да бъдат разгледани по същество, а определението за прекратяване производството - отменено. Постановеното определение било в противоречие с определение № 1697/25.06.2025 г. на Апелативен съд София, по ч.гр.д. 20251000501205 10-ти граждански състав по повод допуснато обезпечение по гр.дело № 849/2025 г., обжалвано от банка ДСК, с което въззивният съд приел, че предявените искове са допустими и вероятно основателни. Искът по чл. 439 бил допустим при хипотезата на заповед за изпълнение издадена при условията на чл. 417 ГПК, доколкото се основавал на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. В случая изпълнителното основание - изпълнителния лист е издаден на 13.09.2013 г.

Въззивният съд като обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците и представените по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх. № 8695/24.01.2025 г., с която са предявени кумулативно съединени установителни искове, за признаване за установено, че Р. Д. П. не дължи на ответника „Банка ДСК“ ЕАД сумите 117 096.09 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за кредит от 26.06.2007 г., ведно със законната лихва за периода от 07.06.2013 г. до изплащане на вземането, санкционираща лихва в размер на 10 922.29 лв. за периода 02.07.2012 г. до 06.06.2013 г., 2 560.37 лв. държавна такса и 1 730.18 лв. възнаграждение за юрисконсулт, представляващи вземане по Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 24632/2013 г. по описа на СРС в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и предмет на образувано изпълнително дело № 214/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Д., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение към датата на образуване на изп.дело – м.07.2020 г. В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на Изпълнителния лист от 13.09.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 24632/2013 г. по описа на СРС, 30 състав, било образувано изпълнително дело № 315/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Д., по което не били извършвани същински изп.действия и не било искано извършване на такива от взискателя, поради което изп.дело е прекратено по силата на закона на 25.04.2018 г. С молба от 09.03.2020 г. „Банка ДСК“ ЕАД поискала връщане на изп.лист и подала нова молба, по която било образувано изп.д. № 214/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Д.. По това дело бил наложен запор на трудово възнаграждение, считано от м.07.2020 г., като ищцата счита, че правото на принудително изпълнение се е било погасило към този момент.

Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е възразил относно допустимостта на предявените искове поради това, че между страните се е развило производство по идентични искове по гр.д.№ 10900/2020 г. по описа на СГС, 1-2 състав.

В първоинстанционното производство е изискан крайния съдебен акт по гр.д.

№ 10900/2020 г. по описа на СГС, 1-2 състав. От постъпилите преписи се установява, че гр.д.

№ 10900/2020 г., по описа на СГС, 1-2 състав, е образувано по предявени искове с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че Р. Д. П. не дължи на ответника „Банка ДСК“ ЕАД сумите 117 096.09 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за кредит от 26.06.2007 г., ведно със законната лихва за периода от 07.06.2013 г. до изплащане на вземането, санкционираща лихва в размер на 10 922.29 лв. за периода 02.07.2012 г. до 06.06.2013 г., 2 560.37 лв. държавна такса и 1 730.18 лв. възнаграждение за юрисконсулт, представляващи вземане по Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 24632/2013 г. по описа на СРС, предмет на ИД № 214/2020 г.

2

По делото е постановено Решение № 266143 от 19.10.2021 г., допълнено с решение № 261902 от 07.06.2022 г., по гр. д. № 10900/2020 г. СГС, 2 състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на Банка ДСК АД сума в размер на 117 096.09 лева, представляваща главница по изпълнително дело № 20207810400214 по описа на частен съдебен изпълнител Г. Д., образувано по изпълнителен лист, издаден на 13.09.2013 г. по гр. д. 24 632/2013 г. на СРС, 30 състав. С решението е признато за установено по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че Р. Д. П., не дължи изпълнение на сума в размер на 10 922.29 лева, представляваща наказателна лихва по изпълнително дело № 20207810400214 по описа на частен съдебен изпълнител Г. Д..

Решението е обжалвано от Р. Д. П. и е образувано гр.д. № 20221000502921, по описа на САС, 10 състав. С Решение № 151/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 20221000502921 по описа на САС, 10 състав, е обезсилено решение № 266143/19.10.2021 г., допълнено с решение № 261902/07.06.2022 г. по описа на СГС, ГО, 1-2 състав, с което е отхвърлен предявеният от Р. Д. П. иск с пр. основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено несъществуването на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д. № 24632/2013 г. на СРС, 30 състав, а именно:

117 096.09 лв. - непогасена главница по договор за кредит от 26.06.2007 г., ведно със законната лихва върху нея за периода от 07.06.2013 г. до окончателното й изплащане, 2 560.37 лв. - държавна такса и 1 730.18 лв. възнаграждение за юрисконсулт, поради погасяването им по давност. С решението изрично е посочено, че в частта, с която са уважени искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, решението на СГС е влязло в сила.

Срещу решението на въззивната инстанция е подадена касационна жалба от Р.

П.. С влязло в сила Определение № 5968/19.12.2024 г. по гр.д. № 1871/2024 г., по описа на ВКС, 3- то ГО, не е допуснато до касационно обжалване въззивно Решение № 151 от 14.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2921/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

По делото е представено копие от изп.д.№ 214/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Независимо, че в исковата молба ищцата е заявила като правна квалификация на своя иск – чл.124 от ГПК, въззивният съд намира, че предмет на първоинстанционното производство е установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК. Ищцата-жалбоподател извежда своето право от насочено срещу нея принудително изпълнение и качеството й на длъжник. Това му дава активна материална легитимация да търси защита срещу изпълнението въз основана факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Искът с правно основание чл.439 от ГПК е специален установителен иск, с който разполага длъжникът, когато срещу него е предприето принудително изпълнение. При оспорването му той може да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Чрез този иск длъжникът оспорва съществуването на вземането, респективно на правото на принудително изпълнение, претендирано срещу него. Искът е допустим само когато се основава на факти, настъпили след приключване на делото, по което е издадено изпълнителното основание.

От доказателствата, съдържащи се в изп.д. № 214/2020 г. е видно, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на Р. П. на 14.05.2020 г. от съдебния изпълнител по местоработата й заедно с призовката за доброволно изпълнение при съобразяване на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Преди този момент не е имало валидно връчване на заповедта за незабавно изпълнение по останалите изпълнителни дела. Именно от 14.05.2020 г. е започнал да тече срокът за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, който изтича на 28.05.2020 г. /редакция преди измененията в ДВ бр. 100/19 г./.

3

Не е спорно и по делото липсват доказателства в тази насока, че Р. Д. П. не е подала възражение срещу издадената срещу нея заповед, поради което заповедта е влязла в сила на 29.05.2020 г. и от този момент се е стабилизирала на основание чл. 416 от ГПК.

Периодът, в който се твърди, че погасителната давност е изтекла по отношение на вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД е с начален момент 13.09.2013 г. до налагането на запор върху трудовото възнаграждение на Р. Д. П., на 23.07.2020 г. на основание чл. 450, ал. 3 от ГПК. Това е изпълнителното действие, което е предприето от съдебния изпълнител и което би могло да прекъсне погасителната давност.

Началният момент, от който погасителната давност е започнала да тече, е 02.07.2012 г., на която дата кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката.

Подаването на заявлението не спира давността и тя продължава да тече.

От твърденията в исковата молба и в частната жалба се установява, че ищцата претендира, че погасителната давност е изтекла преди влизането в сила на заповедта за изпълнение /29.05.2020 г./ и нейното стабилизиране.