Протокол № 1899 от 20.10.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1899 гр. Пазарджик, 20.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20255220103715 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Р. К. Т. (ищец), редовно уведомен от предходното заседание чрез адвокат С. П. Б. от АК - Пазарджик, се явява. За него се явява адвокат С. П. Б., надлежно упълномощен, с пълномощно, представено по делото.

Е. К. Т. (ответник), редовно уведомен от предходното заседание, се явява лично и с адвокат В. Г. П., надлежно упълномощен, с пълномощно, представено в днешното с.з. по делото.

АДВОКАТ Б.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ П.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДОПУСКА като свидетел по делото Н. Г. Т.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Н. Г. Т.на ** години, родена на ******** г. в село Т. д., живуща в гр. П, българска гражданка, омъжена, неосъждана, родство – съпруга на ответника Е. Т..

На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде показания, на основание чл. 166 ГПК.

Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.

290, ал. 1 от НК.

Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.

СВИДЕТЕЛКАТА: - Знам за какво е делото, това е във връзка с чл. 349, ал.1 и ал. 2. Във връзка с делба на имот на първи етаж между Р. Т. и Е. Т.. Това жилище беше собственост на майка - Н. Л. Т.а. Тя е майка на двамата - Е. и Р.

Т.и. Там живееше и съпругът й и двамата построиха сградата. Живяха заедно до смъртта на татко - свекъра ми, бащата на Е. и Р. Т.и.

Татко - свекърът, почина на ********.20** г., свекърва ми почина на ******** година.

Да, живяхме известно време за 3 години на първия етаж, когато се оженихме и докато подготвим жилището на втория етаж. Да, живяхме близо 1 година и половина на 1-вия етаж когато майка/ свекървата беше много болна.

След влошаване здравословното съС.ие на майка - свекърва ми, се наложиха денонощни грижи за нея и това наложи ние да живеем заедно на първия етаж.

Свекърва ми започна нейното влошаване на здравословното съС.ие, тя имаше много заболявания, но това, което затрудни самообслужването, беше деменцията, която прогресираше.

В края на 2019 г. тя беше в почти безпомощно съС.ие, лежаща и неможеща почти да се обслужва, до деня на нейната смърт. Грижите за нея поехме аз, Е. и Р. Т.и, и М. Т.а. Те двамата идваха рядко, но поемаха грижите 2 за едно денонощие. През останалото време ние се грижeхме за свекърва ми денонощно. Нейното съС.ие не позволяваше тя да остане сама без грижи, затова ние поС.но бяхме при нея.

До месец май 2020 година Р. и М. идваха и полагаха грижи за едно денонощие, но след тези грижи, понеже Р. е грижовен и чувствителен, разбра какво значат тези денонощни грижи и направи предложение свекърва ми да я отведем в старчески дом. В края на месец май 2020 г. той направи предложение свекърва ми да я отведем в старчески дом, писмено. Той, понеже е разумен, отговорен, беше направил проучване в кои домове можем да я отведем и настоятелно искаше да бъде отведена.

От края на месец май 2020 година ние двамата взехме решение, че не можем да оставим майка на дистанционно отглеждане, а трябва да бъдат непрекъснати денонощни грижи.

Е. Т. се грижеше за нея, наред с мене - аз му бях като дясната ръка, така че да преживява по-леко, колкото й е останало. Няма да влизам в детайли - ако е необходимо ще вляза, - какви са грижите около една майка лежащо болна, която не говореше, а единственото нещо, което я успокояваше да не вика, е присъствието ни. Нямахме друга опция, освен да живеем с нея, освен да бъдем поС.но при нея.

Както казах, до месец май 2020 г. Р. и М. идваха поотделно или заедно, но беше рядко. Значи, идваха в събота в 10-11 часа и си отиваха в неделя 15 ч. най-късно. Рядко, казвам. Имаше период, когато идваха системно, но след отказа за старчески дом прекратиха идванията и посещенията. Следващото идване беше на гробищата. Немалък дял в помощта при отглеждането на свекървата имаше синът ни К. Т., той беше свидетел на грижите ни и съС.ието на баща си и нерядко идваше да го отменя за няколко часа, за половин ден, идваше и полагаше необходимите грижи. Обслужването не беше лека работа, особено когато аз си счупих ръката и мъжът ми имаше нужда от някой, който да му помага. Спомням си кога си счупих ръката, това беше на 2-ри септември 2020 г.

Не сме й давали приспивателни на свекърва ми по преценка на личния лекар. 2019 г. й сменихме личния лекар: Тодорова и Тодоров, те бяха двамата, преди това беше друг личен лекар на свекървата. По тяхна преценка и тяхно мнение идваше на домашно посещение медицинската сестра Павлова, която й 3 слагаше системи, вземаше кръв и урина, но нямам спомен да сме й давали приспивателни, почти съм сигурна, че не сме й давали.

Специално за тази работа, къпането, участваше мъжът ми. Тя беше лежаща и трябваше да бъде сложена на стола, закарана до банята и после в леглото, това го правехме двамата. Разбира се, че и Р. и М. са го правили в събота, аз казах.

На мен не ми е известно Р. да е правил предложение за помощ от трето лице срещу заплащане в апартамента. Аз бях два месеца личен асистент на свекървата, това беше от 29 юли през август-септември 2021 година.

За да бъдем непрекъснато с нея, ние живеехме при нея. Жилището й е достатъчно голямо и обширно, ние спяхме, ядяхме, чистехме, перяхме, приготвяхме за нея храна пасирана. Сменяхме чаршафите й. Това се случи от края на м. май до нейната смърт, месец май казвам - когато категорично отказахме да я настаним в старчески дом 21-ва година, след което ние изцяло поехме грижите за нея, не е било 20-а г., а 21-ва година, моля за извинение за това.

Да, ползвана е услуга от социалния патронаж. Разбира се, това беше по нейно искане, настояване да го ползва. Аз поемах храната от социалния патронаж, но това беше така от много отдавна, като в един период по време на Ковид-кризата ние я пазeхме и не внасяхме при нея храната, за да не спрат услугата. Те носеха храна, ние я вземахме, но не я внасяхме на свекървата.

Логиката е там, че тя много искаше да бъде самостоятелна и независима и по този начин, че й се доставя храната, тя смяташе, че ни улеснява. Това беше наше решение.

В нашето жилище хладилник, бойлер, фризер си оставаха включени, бойлерът се оставя винаги включен. Ние си ползваме банята на първия етаж от края на м. май до нощта на нейната смърт- 2021 година СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетелката. Да се освободи.

Свидетелската остана в съдебната зала.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

4

ДОПУСКА като свидетел по делото К. Е.ОВ Т..

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

К. Е.ОВ Т. на ** години, роден на ******** г. в гр. ., живущ в гр. П., български гражданин, женен, неосъждан, родство – син на ответника Е. Т..

На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде показания, на основание чл. 166 ГПК.

Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.

290, ал. 1от НК.

Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.

СВИДЕТЕЛЯТ: Знам за какво е делото. Делото е за делба на наследствен имот, в който живяха баба ми и дядо ми. Дядо ми почина през 2003 година на ********., баба ми почина на ******** г.

Баба ми преди да почине, съС.ието й беше тежко. Контактите са ми били винаги като внук и баба. След като се отделих, но съС.ие й се влоши, съм помагал на моите родители да се грижим за нея. Влошеното съС.ие беше - не можеше да се обслужва сама, последните няколко месеца не можеше да говори. Основното, от което знам, че страдаше, беше деменция, другите бяха съпътстващи заболявания. Беше трудно подвижна поради това, че имаше старо счупване на крака и имаше операции.

Помощта се изразяваше в това, тъй като всички сме работещи - да донасяме храна, да видим в какво съС.ие е, ако трябва да отиде до тоалетната, да видим печката дали има нужда от пълнене, да се зареди печката, защото тя държеше да е в един период на печка, въпреки, че имаше климатик.