Решение № 930 от 01.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Пловдив, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330105772 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

Делото е образувано по искова молба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. Шести септември № 250, ЕИК 115010670, в която дружеството твърди, че ответника по делото Н. Г. К., ЕГН **********, от **************** , има за периода от 16.10.2018г. до 07.11.2022г. задължения към „Водоснабдяване и канализация“ за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане па канална вода, в размер на 1508.97, както и мораторна лихва към главницата за периода от 31.12.2018г. до 30.10.2022г. в размер на 388.59 лева, за обект, находят се в гр. **************** . Претендира да се е снабдило против ответника със заявление за изпълнение на парично задължение, което обуславяло предявяването на настоящия иск като установителен такъв.

Ищецът извежда своите права от незаплащане на доставена в имота на ответника питейна вода и отвеждане на канални води за месеците по посочен в ИМ период, ведно със законната лихва върху всяка една дължима сума от датата на изискуемостта до окончателното изплащане. Твърди договор при общи условия между страните, по който престирал точно, насрещната престация ( цената на водата ) останала неплатена и се иска това вземане да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК.

Ответната страна оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Признава да е собственик на водоснабдения имот , но твърди плащане на една част от вземането, както и да е изтекла давност за цялото или останалата неплатена част от вземането.

1

Обективно и субективно съединени между същите страни установителни искове по реда на чл. 79 от ЗЗД – за реално изпълнение на договор при общи условия, съединени с искове за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от същия закон в размер на законната лихва за периода на претенцията, и чл. 422 от ГПК, доколкото вземането е снабдено със заповед за плащане по реда на чл. 410 от ГПК.

Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна :

По възникването на вземането не се спори - ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а ответника – потребител на такива , по силата на договор при общи условия.

Спорните моменти са два: дали за вземането по издадената от оператора фактура № 38885074 е изтекла погасителната давност, и дали остатъка от процесното вземане е погасено чрез извършено от ответника плащане.

По силата на чл. 7 т. 6 от Общите условия между страните, оператора е длъжен да издава фактури за вземанията си- след своевременен отчет , а на свой ред , потребителят е длъжен да заплаща стойността на доставената вода съгласно фактурата , в срок от тридесет дни от датата на фактуриране. В случая , фактурата № 38885074 е издадена на дата 16.10.2018г, като срока по чл. 33 ал. 2 от ОУ е изтекъл на дата 15.11.2018,г от която дата К. е в забава да плати и тече погасителна давност . Касае се за периодични плащания по смисъла на чл. 111 от ЗЗЗД , приложима е кратката погасителна давност, няма твърдения или данни по делото тя да е спирана или прекъсвана , следователно е изтекла на дата 15.11.2021г. Заявлението по чл. 410 от ГПК, което слага началото на настоящото производство , е подадено в съда на дата 02.12.2022г, след изтичането на давност, при което правопогасяващото възражение на ответника в този смисъл е основателно.

На следващо място , не се спори и по извършеното от ответника плащане на остатъка от процесното вземане , като в това отношение съдът кредитира представените на л. 37 от делото и неоспорени от ищеца касови бонове, изходящ от последното дружество частен документ с характер на разписка по смисъла на чл. 77 от ЗЗД. Плащането се зачита по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК като погасяващ задължението факт, настъпил в хода на процеса.

Исковете са неоснователни.

Разноските, вкл. тези по заповедното производство, се присъждат обаче пропорционално, като съдът отбелязва , че плащането на фактурите е извършено на дата 20.03.2023г, тоест, след подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Затова на ищеца се присъждат разноски , съответни на платената част, съотнесена към общия размер на исковете, а на ответника – на погасената по давност сума по фактура, отново съотнесена към общия размер на исковете. При общ размер на направените от ответника разноски от 450 лева ( хонорар на 2 адвокат) , дължат се на същия 282.72 лева.

На ищеца , защитаван от процесуалния представител - юрисконсулт , определя възнаграждение за това процесуално представителство от 150 лева и по този начин общия размер на направените от ищцовото дружество разноски става 262.95 лева; дължат се пропорционално разноски от 97.75 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Отхвърля исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, да се установи спрямо Н. Г. К. ЕГН **********, от **************** , има за периода от 16.10.2018г. до 07.11.2022г. вземане за главница от 1508.97 лева , стойност на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 16.10.2018г. до 07.11.2022г., мораторна лихва към главницата за периода от 31.12.2018г. до 30.10.2022г. в размер на 388.59 лева, за обект, находят се в гр.

**************** , з а които суми е издадена заповед за плащане № 8693 по частното дело № 17634/ 22 , ПРС , като неоснователни поради давност и плащане.

Осъжда „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, да заплати на Н. Г. К., ЕГН **********, от **************** , сумата от 282.72 лева разноски по делото.

Осъжда Н. Г. К., ЕГН **********, от **************** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, сумата от 97.75 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3