Решение № 107 от 16.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Велико Търново, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600126 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното:

НПК.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Р. М. П. от САК, в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия И. И. Й., по жалба от адвокат А. Б. от САК, в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители А. Т. Б. и А. Г. Б. и по жалба от адвокат В. А. Б. от САК, в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители Т. И. И. и И. Т. И., против Присъда № 6 от 07.03.2025год., постановена по НОХД № 41/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч.

С присъдата първоинстанционният съд признал подсъдимия И. И. Й., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2022год., около 20:22 часа, в гр. Тетевен, Ловешка обл., на ул. „Христо Ботев“, при кръстовище за мостово съоръжение за Автогарата, при управление на МПС - лек автомобил „Ауди“, модел „A3" с ДК № ОВ 78****, собственост на Д. Д. Г. от гр. Тетевен, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", както и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП-„при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.“ - за категория „В“ в населено място - 50 км/ч., като се движел с 60,1 км/ч., вследствие на което, по 1 непредпазливост причинил смъртта на М. Г. Ш., ЕГН **********, от гр.

Тетевен, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание 343а, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, определил наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК намалил така определеното наказание от една година лишаване от свобода с 1/3 и наложил на подсъдимия И. И. Й. наказание от осем месеца лишаване от свобода.

С присъдата, на основание чл. 66 от НК, първоинстанционният съд отложил изпълнението на наложеното наказание на подсъдимия И. И. Й. осем месеца лишаване от свобода, като определил изпитателен срок от три години.

С присъдата, на основание чл. 343г от НК , първоинстанционният съд наложил на подсъдимия И. И. Й. кумулативно и наказание по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК- лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

С присъдата първоинстанционният съд присъдил в тежест на подсъдимия разноските по делото, както следва:

Осъдил подсъдимия И. И. Й. да заплати на частния обвинител И. Т. И. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща разноски за повереник пред първата инстанция.

Осъдил подсъдимия И. И. Й. да заплати на частния обвинител Т. И. И. от гр. София сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща разноски за повереник пред първата инстанция.

Осъдил подсъдимия И. И. Й. да заплати на частния обвинител А. Т. Б. от гр. София сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща разноски за повереник пред първата инстанция.

Осъдил подсъдимия И. И. Й. да заплати на частния обвинител А. Г. Б. от гр. София сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща разноски за повереник пред първата инстанция.

Осъдил подсъдимия И. И. Й. да заплати по сметката на ОД на МВР Ловеч сумата от 4 355, 42 (четири хиляди триста петдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки) лева разноски от досъдебното производство за експертизи, както и по сметката на Окръжен съд - Ловеч сумата от 5.00 (пет) лева, за служебно издаване на изпълнителен лист.

С присъдата първоинстанционният съд се произнесъл по въпроса за веществените доказателства, като постановил: 1 бр. лек автомобил марка „Ауди", модел „A3" с регистрационен номер ОВ 78**** и 1 бр. ключ за лек автомобил, черен на цвят, с надпис върху металната му част-от едната страна „НАА", и надпис от другата страна „VELBERT" - предадени на домакина на РУ - Тетевен, след влизане на присъдата в сила, да бъдат върнати на собственика Д. Д. Г..

С въззивната жалба, подадена от адвокат Р. М. П., в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия И. И. Й., са заявени оплаквания, че първоинстанционната присъда е неправилна, тъй като е нарушен закона и наложеното наказание е явно несправедливо. В жалбата на защитника на подсъдимия не са изложени доводи в подкрепа на заявените оплаквания за неправилност на присъдата.

Иска се въззивният съд на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК да измени първоинстанционната присъда, като намали размера на наложените на 2 подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

С въззивните жалби, подадени от адвокат А. Б., в качеството му на повереник на частните обвинители А. Т. Б. и А. Г. Б. и от адвокат В. Б., в качеството му на повереник на частните обвинители Т. И. И. и И. Т. И., които са с идентично съдържание, е заявено оплакване за неправилност на първоинстанционната присъда, само заради явна несправедливост на наложените с нея наказания на подсъдимия. В жалбите на поверениците на частните обвинители не са изложени доводи в подкрепа на заявеното оплакване за неправилност на присъдата.

Иска се въззивният съд на основание чл.337 ал.2 от НК да измени първоинстанционната присъда, като увеличи размера на наложените на подсъдимия наказания.

Срещу подадената въззивна жалба от адвокат Р. М. П., в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия И. И. Й., е постъпило писмено възражение /озаглавено „Отговор на въззивна жалба“/от частните обвинители А. Т. Б. и А. Г. Б., чрез повереника им адвокат А. Б.. Частните обвинители А. Т.

Б. и А. Г. Б. считат, че подадената от защитника на подсъдимия въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда е неоснователна и молят същата да не бъде уважавана. Считат също така, че определените с присъдата наказания не само, че не са завишени, в каквато насока са възраженията на защитника на подсъдимия, изложени във въззивната му жалба, но същите дори са силно занижени и явно несправедливи.

Преди даване ход на делото във въззивната инстанция, е постъпила молба от адвокат А. Бърваров и от адвокат В. Б., в качеството им на повереници на частните обвинители А. Т. Б., А. Г. Б., Т. И. И. и И. Т. И.. В тази молба поверениците на частните обвинители посочват, че поради обективни обстоятелства са възпрепятствани да присъстват в насроченото открито заседание във въззивната инстанция на 16.06.2025год. и молят да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие Поверениците на частните обвинители не посочват какви точно са обективните обстоятелства, за които твърдят, че ги възпрепятстват да присъстват в насроченото открито заседание във въззивната инстанция, нито представят доказателства в тази насока.

Към молбата е приложено писмено допълнение към въззивна жалба от частните обвинители А. Т. Б., А. Г. Б., Т. И. И. и И. Т. И., чрез поверениците им адвокат А. Б. и адвокат В. Б., което се излагат доводи в подкрепа на заявеното във въззивните жалби на поверениците на частните обвинители оплакване за явна несправедливост на наложените с първоинстанционната присъда наказания на подсъдимия.

Излага се, че от мотивите към присъдата не става ясно поради каква причина първоинстанционният съд кредитира и приема превес на смекчаващите вината обстоятелства и определя размер на наказанията, който буди сериозно недоумение и по своето същество поощрява „войната по пътищата“.

Излага се, че действително, подсъдимият Й. има чисто съдебно минало, приема критично случилото се и има добра характеристика от работодателя, но се възразява, че ОС-Ловеч абсолютно неправилно приема като смекчаващо вината обстоятелство поведението на пострадалата М. Ш..

Излага се, че първоинстанзионният съд механично и безпричинно приема, че 3 предприетото пресичане на 15 метра от пешеходна пътека, което е извършено след бегло оглеждане и наличието на алкохол в кръвта на пострадалата, водят автоматично до съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че решаващият състав по никакъв начин не е анализирал тези факти и не сочи с какво те са допринесли за реализираното ПТП.

Излагат се доводи, че видно от изготвените по досъдебното производство заключения безспорно е установено, че подсъдимият въобще не е възприел преди удара пресичащата в района на пешеходната пътека Ш., а той е задействал аварийно спирачките едва след настъпването на сблъсъка и е продължил движението си като е преминал и през пешеходната пътека, спирайки доста след нея, т.е. водачът не само не е наблюдавал пътната обстановка, но го е направил и в района на пешеходна пътека.

Излага се, че трайната съдебна практика приема, че районът на пешеходната пътека е място, което изисква от водачите да бъдат особено внимателни и готови да реагират на всяка опасност. Посочва се, че както от автотехническите експертизи, така и от видеотехническата експертиза е видно, че в следствие на „разсейването“ подсъдимият Й. е подминал и е спрял след пешеходната пътека, което означава, че дори при извършено пресичане по пешеходната пътека, най-вероятно резултатът щеше да бъде същия. Излага се, че ОС- Ловеч, не разполага нито с индиции, нито с доказателства, за да може да приеме, че мястото на пресичането /което е в района на пешеходна пътека/ е от значение за настъпване на произшествието.

На следващо място, се излага, че първоинстанционният съд сочи като смекчаващо вината обстоятелство употребата на алкохол от пострадалата Ш., без да бъде изследвано какво е алкохолното опиянение, как това е повлияло на пешеходеца и как това е допринесло за настъпване на събитието.

Излага се, че първоинстнанционният съд сочи и обстоятелството, че пострадалата се е огледала бегло с полугръб, без да отчете факта, че когато Ш. е започнала пресичането, управляваното от подсъдимия МПС все още не се е било показало от кривата на завоя, респективно тя не е имала как да го види и възприеме, дори да се била вторачила. Възразява се, че тук отново ОС- Ловеч не се мотивирал, как това поведение е допринесло за настъпване на ПТП.

Излага се, че на последно място, но не и по значение, следва да се подчертае, че в хода на производството се установило, че подсъдимият Й. работи като водач на автобус. Твърди се, че в тази връзка и предвид значителна степен на обществена опасност, която представлява превоза на хора, следва да се приеме, че подсъдимият Й. би следвало да е изградил едни солидни навици като „професионален шофьор“ и липсата на внимание и наблюдение на пътя в района на пешеходна пътека са абсолютно недопустими.

Излага се, че очевидно това му нарушение на ЗДвП не е първото и съда следва да постанови една адекватна присъда, чрез която да бъде осъществена и необходимата превенция.

Иска се на основание чл. 337 ал. 2 от НПК въэззивният съд да измени присъдата на ОС- Ловеч, като увеличи размера на наложените на подсъдимия И. И. Й. наказания.

Частните обвинители молят въззивния съд да наложи справедливи наказания, които да реализират необходимата превенция и същите да са ясен сигнал към обществото, че при управлението на МПС стриктно следва да се съблюдават правилата за движение, като всяко едно нарушение следва да носи 4 след себе си неотменната отговорност на нарушителя.

Претендират се и разноски за въззивната инстанция, които се моли да бъдат присъдени.

Приложено е и заверено копие на пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с което частните обвинители А. Т. Б., А. Г. Б., Т. И. И. и И. Т. И. упълномощават адвокат А. Л. Б. да ги представлява, като подаде въззивна жалба по НОХД № 41/2025год. по описа на ОС-Ловеч, както и да ги представлява процесуално пред Апелативен съд-гр.Велико Търново. Според посоченото в договора за правна защита и съдействие, за оказаната правна помощ и съдействие частните обвинители дължат на повереника им А. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС за всеки един от тях, като хонорарът е платен в брой към момента на подписване на договора.