Решение № 687 от 29.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1684/2022
- Вид
- Решение № 687
- Подписан
- 29.05.2023
- В сила
- 13.03.2024
- Състав
- Диляна Господинова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3, т. 2, б. "б" · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 74 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 79 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 80 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 83 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 83, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 83, ал. 3 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 83, ал. 6 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 76, ал. 3 · Закон за марките и географските означения
- чл. 12, ал. 2 · Наредба за регистриране на наименованията на артистичните групи
РЕШЕНИЕ
№ 687 гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100901684 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 76, ал. 3 ЗМГО вр. чл. 83 ЗАПСП.
Ищцата - Р. П. Н., твърди, че през 1997 г. във водения от Министерство на културата регистър на наименованията на артистичните групи е вписано наименованието на артистична група, представляваща женски народен хор към БНТ, „М.НА Б.Г.“, като е вписано и изписване на това наименование на френски, английски и немски език, както следва „LE М. DES V.В.”, „THE М. OF THE В.V.”, „DAS G.D.B. S.”. Ищцата заявява, че в качеството си на солист и хорист е член на посочената артистична група от 1997 г. до момента. Посочва, че от момента на регистрацията на наименованието на артистичната група, в която тя участва, тя като член на тази група е придобила правото върху регистрираното наименование, което е част от притежаваното от артист-изпълнителя сродно на авторското право и се ползва със закрилата по чл. 83 ЗАПСП. Ищцата твърди, че ответницата е притежател на словна марка „М.НА Б.Г. LE М. DES V.В. THE М. OF THE В.V.”, която е регистрирана в Патентното ведомство с рег. № 81415, по подадено на 05.08.2011 г. заявление. С оглед на това, че посоченото право върху наименование на артистична група е възникнало преди правото върху търговска марка ищцата е подала искане до Патентното ведомство за заличаване регистрацията на търговската марка, срещу което от ответника е подадено възражение, поради което за ищцата възниква правен интерес да предяви настоящия установителен иск пред съда. Поради изложеното моли съдът да признае за установено, че ищцата притежава правото върху следното наименование на артистична група „М.НА Б.Г.“, с изписване на френски, английски и немски език, както следва „LE М. DES V.В.”, „THE М. OF THE В.V.”, „DAS G.D.B. S.”, което е възникнало преди 05.08.2011 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по иска - Д. Г. Х., го оспорва. Твърди, че ищцата е напуснала хора с 1 наименование „М.НА Б.Г.“ в края на 2018 г. поради напредналата възраст и постепенната загуба на вокални възможности. Счита, че правото върху наименованието на артистичната група принадлежи на цялата група, а не на всеки отделен участник в нея. Поради изложеното моли предявеният иск да се отхвърли. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване на фактите, посочени в исковата молба и заявения с нея петитум е видно, че предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен установителен иск, който има за предмет установяване съществуването в полза на ищцата Р. П. Н. на право върху наименование на артистична група, което е уредено в Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/.
Авторското право и сродното на авторското право, възникването на които е уредено в ЗАПСП, могат да бъдат предмет на защита пред съда, която се осъществява само чрез предявяване на някой от специалните искове за това, които са регламентирани в ЗАПСП, които са установителни, конститутивни и осъдителни искове, имащи за предмет установяване на нарушение на възникнало в полза на определено физическо лице право, постановяване да бъде преустановено нарушението, както и постановяване да бъдат предприети и други конкретни действия във връзка с нарушението и присъждане на обезщетение за възмездяване на вредите, причинени на носителя на правото в резултат на нарушението. В ЗАПСП не е предвидено едно оспорено от конкретно лице авторско или сродно на авторското право да може да се защитават чрез предявяване на иск, който има за предмет установяване на съществуването на това право. Предявяването на такъв иск за установяване съществуването в полза на едно лице на авторско право обаче е предвидено в една специална хипотеза, уредена в друг закон – в Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, който регламентира съществуването и защита на друго абсолютно право, което е правото върху търговска марка. Предявяването на този иск е предвидено в нормата на чл. 76, ал. 3 ЗМГО, като за да бъде той допустим е необходимо да е образувано административно производство по подадено заявление за заличаване регистрацията на търговска марка при твърдения, че използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и конкретно на авторско право /чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ ЗАПСП/. В това производство трябва да е направено възражение от притежателя на правото върху марка, с което той да е оспорил съществуването на по-ранното авторско право. В тази хипотеза в чл. 76, ал. 3 ЗМГО е предвидено, че лицето, подало искане за заличаване регистрацията на търговската марка, се уведомява, че претендираното от него авторско право следва да се установи по съдебен ред.
Въпреки че предявяването на този установителен иск е регламентирано в закона като част от производство, което е свързано със съществуването на правото на търговска марка, негов 2 предмет всъщност е съществуването само на авторското право за определено физическо лице, което се твърди да е накърнено от регистрацията на търговската марка, с която възниква абсолютното право върху нея. Предмет на този установителен иск не е съществуването на правото на търговска марка в полза на ответника, както и въпросът дали съществуването на авторското право препятства възможността за използване на определен знак като търговска марка. Последните два въпроса подлежат на разрешаване в образуваното административно производство по разглеждане на искането за заличаване на регистрацията на търговската марка, което ще бъде направено след като първо се разреши от съда с влязло в сила съдебно решение въпросът дали лицето, подало искането за заличаване, притежава твърдяното от него авторско право по предявения от него срещу притежателя на марката установителен иск. Трябва да се посочи и това, че настоящият съдебен състав счита, че предмет на установителния иск, предявен в хипотезата на чл. 76, ал. 3 ЗМГО, е установяване съществуването на авторското право към момента на приключване на устните състезания по делото, тъй като съществуването на всяко едно спорно право, което е предмет на предявен пред съда иск, се установява към посочения момент по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, освен в изрично предвидени в закона случаи, свързани с установяване на конкретно право към определен минал момент, което обаче е изключение и трябва да е изрично предвидено в закона, а такава регламентация в ЗМГО няма. Извод за това, че в тази хипотеза установяването на авторското право се прави към минал момент не следва при тълкуване на разпоредбите на чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ ЗАПСП и чл. 76, ал. 3 ЗМГО. От уредената с тези норми процедура е видно, че за да бъде постановено заличаване на регистрацията на марка от административния орган, трябва да е установено както възникването на авторско право, но също така и неговото съществуването към момента на разглеждане на заявлението, защото само в този случай това право може да представлява забрана за използването на търговската марка. Ако авторското право не съществува към момента, то няма да има такова право, което да забранява използването на марката и няма да са налице предпоставките за заличаване на нейната регистрация по чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ ЗАПСП, във връзка с установяване на които се предявява иска по чл. 76, ал. 3 ЗМГО.
Установителният иск, за разглеждане на който е образувано настоящото производство, е предявен от Р. П. Н., което лице се установява, че е подало до Патентното ведомство искане за заличаване регистрацията на словна марка „М.НА Б.Г. LE М. DES V.В.
THE М. OF THE В.V.”, която се притежава от лицето, срещу което е насочен иска, а именно Д. Г. Х., като се позовава на това, че е титуляр на право, което възниква съгласно ЗАПСП върху наименование на артистична група „М.НА Б.Г.“, с изписване на френски, английски и немски език, както следва „LE М. DES V.В.”, „THE М. OF THE В.V.”, „DAS G.D.B. S.”. От представените в производството доказателства е видно и това, че в образуваното производство за разглеждане на искането за заличаване регистрацията на марка от притежателя на това право Д. Г. Х. е подадено възражение, в което се оспорва съществуването в полза на Р. П. Н. на правото върху наименование на артистична група.
Ето защо са налице предвидените в чл. 76, ал. 3 ЗМГО предпоставки, при които е допустим иска за установяване съществуването на правото, възникнало съгласно ЗАПСП. Тук трябва 3 да бъде посочено и това, че правото върху наименование на артистична група, което е регламентирано в ЗАПСП, не е авторско право. Това е така, защото то не възниква върху произведение на литературата, науката и изкуството. Освен това регламентацията на това право се съдържа в дял втори на ЗАПСП, където са уредени правата, сродни на авторското и други особени права, които възникват за опредЕ. категория лица, които са артистизпълнителите. Ето защо съдът счита, че правото върху наименование на артистична група следва да се определи като сродно на авторското. Доколкото регламентацията на авторските права и на правата, които са сродни на авторското, е идентична, то съдът намира, че въпреки че в чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ ЗАПСП и чл. 76, ал. 3 ЗМГО се говори само за авторско право, тези разпоредби са приложими и тогава, когато лицето, което е подало искане за заличаване регистрацията на търговска марка, се позовава на притежавано от него, в качеството му на артист-изпълнител, право, сродно на авторското, естествено само в хипотезата когато естеството на това право може да влезе в колизия с правото на марка, която представлява конкретен знак /например правото на артист-изпълнителите върху техни изпълнения на конкретно произведение не може да има връзка с правото върху словна търговска марка и да забранява използването на конкретния знак, от който се състои марката, защото изпълнението не се изразява чрез написани думи/. Правото върху наименование на артистична група обаче възниква върху определени думи, които са оформени в словосъчетание, поради което и то по естеството си може да има за предмет същите думи като знаците, от които се състои една словна или комбинирана търговска марка, поради което съдът счита, че едно лице може да се позове на притежаването на това право в искане за заличаване на регистрацията на марка по същия начин, както може да се позове на авторско право и следователно правото върху наименование на артистична група може да бъде предмет на предявен установителен иск по чл. 76, ал. 3 ЗМГО.
Наименованието на артистична група се регламентира от ЗАПСП и издадения въз основа на него подзаконов нормативен акт - Наредба за регистриране на наименованията на артистични групи.
В чл. 80 ЗАПСП е предвидено, че при колективни изпълнения се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценичното произведение, ако с тези лица не е уговорено друго. В чл. 83, ал. 1 ЗАПСП е посочено, че наименованието на артистична група се регистрира от Министерството на културата по ред, определен от Министерския съвет.
Съгласно чл. 83, ал. 3 ЗАПСП регистрираното наименование не може да се използва от друга група, като съгласно чл. 83, ал. 6 ЗАПСП правото на наименование се закриля в продължение на десет години след прекратяване на дейността на артистичната група.
При тълкуване на така цитираните правни норми във връзката им една с друга следва да се заключи, че наименованието на артистична група представлява името, с което всички участници в една артистична група се обозначават при своите колективни изпълнения, както и че правото върху това наименование е уредено като изключително право, което е отделно от сродното право, което възниква за всеки отделен артист-изпълнител, който е участник в 4 групата, върху самото изпълнение, и включва в своето съдържание възможността артистичната група да използва наименованието в артистично-изпълнителската си дейност, както и забраната друга артистична група да използва същото наименование в своята артистично-изпълнителска дейност.
Разпечатката съдържа 19 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8eae4e86-f687-4f06-aedd-54166ec18373