Решение № 154 от 15.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Ловеч, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500017 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 5344/ 01.12.2025 година от адв. С. Х., като пълномощник на А. М. С., срещу Решение № 139/ 11.11.2025 година по гр.д. № 692/2021 година по описа на РС – Луковит в частта, с която е отхвърлен иска за делба на поземления имот във втора фаза, въпреки, че е същата е допусната с влязло в сила решение в първа фаза. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материялния закон и в противоречие с доказателствата и съдебната практика на ВКС. Изтъква, предвид погрешното тълкуване на закона е отхвърлен и искът им по сметки, за извършените ремонтни дейности в имота. Молят за бъде отменено решението и върнато делото на първоинстанционния съд със задължителни указания относно условията, при които следва да се извърши делбата или да бъде постановено решение, с което да бъде извършена делбата.

В срока по чл. 263 от ГПК няма подадени отговори на въззивната жалба.

1

В съдебно заседание въззивникът А. М. С. не се явява и не се представлява. Подадена е писмена молба, в която уточнява, че обжалва първоинстанционното решение и в частта относно направените разноски за изграждане на ограда с бетонова основа и тухлен зид с височина 2м и дължина 5м, в размер на 577 лева. Посочено е, че съдът не е присъдил и разноските за особен представител.

Въззиваемият не се явяват и не се представляват.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 692/ 2021 г. по описа на Луковитския районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

С решение № 67/ 27.07.2023 година, постановено по гр.д. № 692/ 2021 година по описа на РС-Луковит е допусната съдебна делба между А. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и ответниците Е. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Р. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и М. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на следния недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***

/четиридесет и четири хиляди триста двадесет и седем, точка, петстотин и две, точка, седемстотин осемдесет и четири/ по КККР на гр. Луковит, одобрени със Заповед РД-18-89/ 29.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 09.03.2020г., с адрес на поземления имот: ***, площ 260 кв.м. /двеста и шестдесет кв. м./, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 784 /седемстотин осемдесет и четири/, при граници и съседи имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***,

***,

***,

ПРИ

СЛЕДНИТЕ КВОТИ: за А. М. С. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост; за Е. К.

Д. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост; за Р. К. К. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост; за М. К. Д. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост, както и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ сграда с идентификатор *** /четиридесет и четири хиляди триста двадесет и седем, точка, петстотин и две, точка, седемстотин осемдесет и четири, точка, три/ по КККР на гр. Луковит, одобрени със Заповед РД-18-89/ 29.09.2008 г. на Изпълнителния директор на 2

АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 09.03.2020 г., с адрес на сградата: ***, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 52 кв.м. /петдесет и два кв.м/, брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: за А. М. С. - 5/8 ид.ч. от правото на собственост; за Е. К. Д. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост; за Р. К. К. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост; за М. К. Д. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост.

Решението като необжалвано е влязло в сила на 15.08.2023 година.

Въззивният съд е сезиран с валидна жалба в частта, с която е изключен от делбата и прекратено производството, като недопустимо по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Луковит, одобрени със Заповед РД-18-89/ 29.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 09.03.2020г., с адрес на поземления имот: ***, площ 260 кв.м. /двеста и шестдесет кв. м./, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 784 /седемстотин осемдесет и четири/, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Подадена е жалба и в частта, касаеща претенцията по сметки направените разноски за изграждане на ограда с бетонова основа и тухлен зид с височина 2м и дължина 5м, в размер на 577 лева, като в тази част първоинстанционният съд се е произнесъл в мотивите, но няма отразяване в диспозитива.

В първото заседание по втора фаза на делбата А. М. С. е предявила на основание чл. 346 от ГПК, претенция по сметки против Е. К. Д., Р. К. К. и М.

К. Д. за сумата 1 000 лева, представляваща подобрения в дворното място и на сградата в размер на общо 8 260 лева. Ответниците са изразили становище, че подобренията са станали без тяхно знание и съгласие. във връзка с чл. 31, ал.2 от Луковит, п.к. 5770, ул. „Синчец“ 13, площ 260 кв.м..

Първоинстанционното решение в частта, с която е изключен от делбата и прекратено производството по отношение на недвижимия имот, има 3 характер на определение. Жалбата е подадена в посочения от съда срок, поради което съгласно чл. 62, ал.3 от ГПК, е подадена в срок и като такава е допустима.

С обжалваното решение, в тази част, с характер на определение, първоинстанционният съд във втора фаза, при влязло в сила решение, с което е процесният имот ½ ид. част е допуснат до делба с влязло в сила решение в първа фаза, съдът недопустимо е изключил имот от делбата. В този смисъл сам си е отменил решението в първа фаза, което е недопустимо при действието на чл. 296 и сл. от ГПК. При това положение в тази част решението, с характер на определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд (същия състав) за произнасяне по същество.

По отношение на претенцията по сметки, касаеща изграждането на ограда с бетонова основа и тухлен зид с височина 2м и дължина 5м в процесния имот. На първо място молбата по чл. 346 от ГПК е нередовна, тъй като от изложените обстоятелства не може да бъде квалифицирана исковата претенция, оттам разпределението на доказателствената тежест, събирането на относими доказателства, както и определяне размера на дължимата сума. В случай, че се изложат обстоятелства, че се претендират подобрения, касаещи оградата, направени след смъртта на общия наследодател, в зависимост от това дали съсобственикът извършва подобренията като съсобственик, т.е. в качеството на държател на частите на останалите съсобственици, без тяхно знание и съгласие, отношенията между него и останалите ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие на основание чл. 61 ЗЗД. В случай, че е налице съгласие от останалите съсобственици, което подлежи на доказване от ищеца, съобразно правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС . В случай, че останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията, се касае за неоснователното обогатяване. В различните хипотези се дължи различна сума. В случай, че в указания срок нередовностите бъдат отстранени, първоинстанционният съд дължи произнасяне по същество.

По заявената в настоящото производство претенция за разноски, касаеща особения представител. В първоинстанционното решение липсва произнасяне по така направените разноски, в случай, че такива са заявени. В 4 този смисъл при връщане на дело, ако има валидно искане в тази насока, съдът следва да се произнесе и по него.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 139/ 11.11.2025 година по гр.д. № 692/2021 година по описа на РС – Луковит в частта, с която е изключен от делбата и прекратено производството, като недопустимо по отношение на 1/2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Луковит, одобрени със Заповед РД-18-89/ 29.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 09.03.2020г., с адрес на поземления имот: ***, целия с площ 260 кв.м. /двеста и шестдесет кв. м./, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 784 /седемстотин осемдесет и четири/, при граници и съседи на целия имот: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, като връща делото на същия състав, за произнасяне по същество на делбата на 1/2 от дворното място във втора фаза; произнасяне по същество по претенцията по сметки, касаещи дворното място, предмет на спора, при изпълнение на горните указания.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5