Определение № 5116 от 30.04.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5116 гр. Варна, 30.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110116671 по описа за 2023 година

Производството пред РС - Варна е образувано по предявен от „Рент Варна Кар“ ЕООД иск с правно основание чл.405 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение от 50 лв., частичен иск от 1808.57 лв., по сключен договор за застраховка „Каско" на МПС.

В срока по чл.119, ал.4, вр. с чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора, отправяйки искане делото да бъде изпратено на Софийски районен съд. намира че възражението е основателно.

Първоначално съдът прие, че в случая е приложима предвидената в чл.115, ал.2 ГПК особена местна подсъдност по искове за непозволено увреждане на увреденото лице срещу застраховател. Това становище, обаче е неправилно, доколкото и сковата претенция произтича от сключен между страните застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС" и поетите по него задължения произтичат от договор, а не от фактически състав на непозволено увреждане, макар че застрахователното събитие може да е реализирано като такова. В този смисъл е и съдебната практика – напр. Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I т. о. и Определение №60391/11.11.2021 г. по ч.т.д. № Съдът като взе предвид горното,

2223/2021 год. на ВКС, I т.о.

В настоящият случай не намира приложение и особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК, приложима за потребители. Посоченото се извежда от съдържанието на понятието „потребител", по смисъла на чл. 113 ГПК, което не включва юридическо лице - търговско дружество в качеството му на страна по имуществена застраховка „Каско на МПС", който може да е „ползвател на застрахователни услуги" по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ. Съгласно легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество това определение възпроизвежда дадената в. чл. 2, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори дефиниция на термина „потребител".

В определение №69/28.01.2021г. по ч.т.д. №1049/2020г. на ВКС, II т.о., след излагане на мотивите на законодателя по приемане на редакциите на чл.113 ГПК, е разяснено, че законодателят е ограничил приложението на тази разпоредба до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в 1 правоотношението, т.е. потребители по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП, а не по искове на търговци.

От изложеното по-горе следва, че не е налице основание за разширително тълкуване на разпоредбата на чл.113 ГПК и прилагането спрямо ползвателите на застрахователни услуги по имуществена застраховка „каско", когато последните нямат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП. Респективно, не е налице основание за разширяване на кръга на лицата, които могат да се ползват от привилегията за избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес и включването в този кръг на юридически лица - търговски дружества, които не могат да бъдат потребители по смисъла на ЗЗП, но имат качеството на застраховано лице по застраховка „каско на МПС", както е в разглеждания случай. В този смисъл Определение № 4461/30.11.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 2448/2022г. по описа на Варненски Окръжен Съд.

Съдът намира, че в конкретния случай не намира приложение и специалната подсъдност при искове за непозволено увреждане по чл. 115, ал. 2 от ГПК, както по-горе бе споменато, с оглед систематичното място и съдържанието на тази разпоредба, която се явява приложима единствено при позоваване на фактическия състав на непозволеното увреждане, с оглед на който е уредена възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при преференциално определена местна подсъдност.

Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него, във връзка с осъществено застрахователно събитие, то не е налице иск за непозволено увреждане. При имуществена застраховка е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения по застрахователния договор и тяхното изпълнение, в какъвто смисъл е и Определение №87/21.02.2020г. постановено по т.д. №2870/2019г. та ВКС, ТК, първо т.о.

Горното мотивира съда да приеме, че с оглед своевременно отправеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора, компетентен да разгледа делото е съдът по седалището на ответника съобразно чл.108, ал.1, изр.1 ГПК, тъй като ищецът е търговско дружество.

С оглед изложеното, следва да бъде постановено прекратяване на производството пред РС - Варна и изпращане на делото на местно компетентния Софийски районен съд.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр д. №16671/2023г. по описа на Районен съдВарна, поради местна неподсъдност на спора, образуван по искова молба вх. № 97100/22.12.2023г., и

ИЗПРАЩА делото на местно компетентния Софийски районен съд, на основание чл.119, ал.4, вр. чл.108, ал.1, изр.1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаването му от страните, на осн. чл. 121 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2