Акт от 29.12.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

39

Година

16.03.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.08

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Николина Александрова

Веселина Кашикова мл.с. Васил Панайотов

Прокурор:

Светлозар Лазаров като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20065100600427 по описа за

2006 година

И за да се произнесе, взе предвид:

С присъда от 26.10.2006 година, постановена по НОХД № 311/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал Н. М. Р. от гр. Кърджали за виновна в това, че в средата на месец декември 2004 година в гр. Кърджали противозаконно присвоила чужди движими вещи- сума в размер на 2 400 евро, с левова равностойност от 4 693,99 лв., собственост на О. Д. О. от гр. Кърджали, която владеела, поради което и на основание чл. 206, ал.1 от НК я е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата, Н. М. Р. от гр. Кърджали е осъдена да заплати на гражданския ищец О. Д. О. от гр. Кърджали сумата в размер на 2 400 евро, с левова равностойност от 4 693,99 лв., представляваща имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от средата на месец декември 2004 година до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 100.00 лева. Присъдена в полза на Районен съд Кърджали е държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 187.80 лева.

Въззивното производство е образувано по жалба на Н. М. Р. от гр. Кърджали, която обжалва изцяло присъдата като неправилна- незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Неправилно съдът приел, че жалбодателката била осъществила признаците на състава на чл. 206, ал.1 от НК. Съдът постановил присъдата си при непълно изследване на всички доказателства по делото. Обвинението не било доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на НПК. Моли обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по предявеното й обвинение по чл. 206, ал.1 от НК, както и да бъде отхвърлен изцяло предявеният граждански иска за имуществени вреди. В съдебно заседание подсъдимата и защитникът й поддържат жалбата, като излагат допълнителни съображения: от събраните в първоинстанционното съдебно следствие доказателства не се установявала изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, впоследствие възприета и от съда. Нямало доказателства, че подсъдимата и гражданския ищец се били срещнали в средата на м. декември 2004 година в Германия, както и че О. О. се е срещнал със св. Д. Р. Нямало доказателства за размера на сумата, която се твърди, че била дадена на подсъдимата- не се установило как, кога, по какъв начин били дадени парите, в присъствието на кои лица; нямало доказателства, че парите били собственост на гражданския ищец, че били във владение на подсъдимата. Свидетелските показания, на които се базирал обвинителния акт съдържали съществени противоречия помежду си. Противоречия имало относно обстоятелствата кога гражданският ищец поискал от св. О. пари на заем, кога е станало предаването на тази сума; кога и къде е станало предаването на цялата сума от 2 400 евро. Тъй като липсвали доказателства, че са осъществени обективните и субективните признаци на състава на повдигнатото обвинение, подсъдимата и защитникът й поддържат искането за постановяване на нова оправдателна присъда и отхвърляне на предявения граждански иск.

В съдебно заседание гражданския ищец и частен обвинител О. Д. О. от гр. Кърджали, лично и чрез повереника си оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита въззивната жалба на Н. М. Р. за неоснователна. Моли присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, както и от повторния разпит на св. О. Д. О. и събраните нови писмени доказателства в проведеното въззивно съдебно следствие, за установено от фактическа страна се приема следното: подсъдимата Н. М. Р. и св. О. Д. О., и двамата от гр. Кърджали, се познавали от ученическите си години. В периода 2000- 2004 година всеки от тях по различно време заминал на работа в Германия, но като съграждани и познати поддържали връзка. Преди м. декември 2004 година, св. О. два-три пъти изпращал парични суми на родителите си по подсъдимата, които тя им предавала. В началото на м. декември 2004 година подсъдимата се обадила на св. О. и му казала, че ще си пътува за България, и че ако иска може да изпрати пари по нея на родителите си. Преди този разговор, св. О. предложил на св. Д. Р., който по това време му бил на гости, да изпрати по него пари, като свидетелят се съгласил, но при условие, че дойдат да ги вземат от гр.Асеновград, където живеел и поради тази причина св.О. се отказал да изпрати парите по св.Р. След разговора с подс. Р., два-три дни преди отпътуването й за България, което щяло да е на 09.12.2004 година, св. О., заедно със свидетелите Д. Р. и св. Самет Хабил, с лекия автомобил на последния тръгнали за гр. Диценбах, където работела подсъдимата, за да се срещнат с нея и св. О. да й предаде парите за родителите си. Докато пътували от гр. Ланген за Диценбах, св. О. поискал от св. Хабил да му даде пари на заем, за да изпрати по-голяма сума на родителите си, тъй като бил приготвил 1 600 евро и знаел, че сума до 2500 евро не се декларира на митницата. Св. Хабил му казал, че има пари в себе си и ще му даде сумата от 800 евро. Намерили подсъдимата в заведение за дюнер, както се били уговорили, но тъй като по телефона й се обадили познати, тя предложила на свидетелите да отидат при тях в друго заведение, което се намирало в близко населено място. Четиримата, заедно с лекия автомобил на св. Хабил се придвижили дотам и спрели пред другото заведение. Четиримата влезли в заведението и се качили на втория му етаж. Там св. Хабил извадил 800 евро и ги дал на св. О., който ги преброил. Извадил и сумата, която той носел. Преброил цялата сума от 2 400 евро и в коридора, където четиримата се били спрели, я предал на подсъдимата Сумата от 2 400 евро била в банкноти от 100, 200 и 500 евро. След предаването на сумата от св. О. на подсъдимата, тя преброила парите отново и ги прибрала. След това, тъй като подсъдимата била с друга компания непознати за свидетелите, те си тръгнали. Св. О., след като се прибрал в квартирата си в гр.Ланген, се обадил на баща си- св. Д. М. и му казал, че по подсъдимата е изпратил пари, и че тя ще си пристигне на 10.12.2004 година. На 11.12.2004 година подс. Р. се обадила на св. О. и му съобщила, че парите, които й дал, заедно с дамската й чанта, задграничния й паспорт и телефоните й, били откраднати на автогарата в гр. София като слизала от автобуса и си сваляла багажа. Два –три дни след като се прибрала в гр. Кърджали, в дома й дошли св. Д. М. със съпругата си, за да си получат парите от сина им. Подсъдимата им обяснила, че ги е забравила в Германия, казала им да не се притесняват, защото парите нямало да се изгубят, след което родителите на св.О. си тръгнали. В следващите дни св. О. се обадил на подсъдимата, за да я разпита за подробности, като позвънил на номера на мобилния й апарат, за който тя му казала, че бил откраднат с дамската й чанта. Попитал я с кой автобус е пътувала и имената на шофьорите. Подсъдимата започнала да му обяснява за кражбата, но му казала неща, различни от тези, които му съобщила при първия телефонен разговор- обяснила му, че парите й били откраднати след като автобусът бил тръгнал. На въпрос на свидетеля дали е съобщила за извършената кражба в полицията, подсъдимата му обяснила, че разказала всичко на полицай, който срещнала на автогарата и който си записал всичко в едно тефтерче. Тези обяснения на подсъдимата, както и фактът, че телефонът, за който твърдяла, че е откраднат, е в нея и тя разговаря със същия, усъмнили св.О., че подсъдимата го лъже. Това наложило, при първа възможност, на 15.12.2004 година да се прибере в гр. Кърджали. Започнал да търси подсъдимата по телефона, но тя се криела, като се обаждала майка й. Накрая, св. Мустафа успял да се срещне с подсъдимата, като при срещата й казал да си му върне парите, на което тя му отговорила, че били откраднати.

От справка от Банка „ДСК” ЕАД, клон Кърджали, се установява, че към 11.12.2004 година, левовата равностойност на едно евро е била 1.95583 лв. по курс на БНБ.

Горната фактическа обстановка се възприема от въззивния съд от показанията на св. О. Д. О., дадени в първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, както и от показанията на свидетелите Д. О. М. и Самет Мюмюн Хасан, Д. М. Р., които съдът възприема изцяло; от писмените доказателства по делото- справка за съдимост, за задгранични пътувания, характеристична справка и др., от обясненията на подс. Р.- частично.

По така описания начин, подс. Р. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 206, ал.1 от НК - в средата на месец декември 2004 година в гр. Кърджали противозаконно присвоила чужди движими вещи- сума в размер на 2 400 евро, с левова равностойност от 4 693,99 лв., собственост на О. Д. О. от гр. Кърджали, която владеела, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал първоинстанционният съд.

Авторството на деянието се установява по несъмнен начин от показанията на св. О., Р., Хабил и М., които въззивният съд възприема изцяло като последователни и логични. Съдържащите се неточности относно времето и мястото, на което св.Хабил предал на св.О. сумата от 800 евро, са несъществени, като е нормално свидетелите да не си спомнят в подробности случилото се събитие, поради големия изминал период от време. Основният факт на доказване обаче- предаването на сумата от 2 400 евро от св.О. на подсъдимата, т.е. преминаването на сумата в нейно владение, точният й, размер, мястото и времето на предаване, както и последващите действия на подсъдимата, се установяват по категоричен и непротиворечив начин. В тази връзка, неоснователно е позоваването от защитника на подсъдимия на противоречия, съдържащи се в първоначалната жалба на св. О. до съответното полицейско управление и показанията му, дадени пред дознател, доколкото същите не представляват доказателствено средство по смисъла на НПК. Следва да бъде посочено, че не са събрани доказателства, които да опровергават показанията на посочените свидетели, или такива, които да внасят съмнение в достоверността на фактите, които същите сочат. В подкрепа на възприетите по делото факти са не само обсъжданите свидетелски показания, но и тези на св. Д. М.- баща на св. О., който заедно със съпругата си е отишъл в дома на Р. именно, за да си получи парите и който е логично да е узнал, че подсъдимата се намира в гр.Кърджали именно от сина си, като не се установява да е имало друг повод, поради който родителите на О. да са посетили дома на подсъдимата- факт, който не се отрича от Р. и то точно при връщането й в България на 10.12.2004 година, което е установено от справката за влизането й в България през ГКПП Калотина- шосе. В този смисъл, доводите, че не било доказано дали св.О. изобщо имал тази сума, къде и кога станало предаването на сумата, както и дали свидетелите Рамад и Хабил са били в Германия, са неоснователни. Последното обстоятелство се потвърждава по несъмнен начин от приетата във въззивното съдебно следствие справка за задграничните пътувания на тези свидетели, която установява, че през инкриминирания период са се намирали в Германия. В наказателния процес, по процесуално допустим начин- със свидетелски показания, е установен както размерът на инкриминираната сума, така и времето и мястото на предаването й, включително и непредаването й от подсъдимата на родителите на св. О.