Решение № 356 от 03.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Плевен, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря П. СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430200384 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Д. Е. К., с ЕГН: **********, живуща в *** против Наказателно постановление № 14 от 23.01.2023 г. на *** на Община - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 27, във вр. с чл.

25, ал. 1, т. 1 и чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен за Обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община – Плевен /Решение № 428/29.01.2009 г., публ. В-к „Плевенски вести +“, бр. 04/303/, 05.02.-11.02.2009 г., изм. Р-я № 1002/24.06.2010 г.; № 1396/31.08.2011 г.; № 1282/27.11.2014 г. № 399/24.11.2016 г.; № 943/03.07.2018 г.; № 1055/30.08.2018 г.; № 1362/27.06.2019 г.; № 1457/26.09.2019 г./ е наложил на Д. Е. К., Глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет - Плевен.

1

В съдебно заседание жалбоподателката Д. Е. К., редовно призована, се представлява от адв. Й. А. от АК – гр. Плевен.

Процесуалния представител на жалбоподателката моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, като необосновано и незаконосъобразно, издадено в противоречие на метариалния и процесуалния закон.

Ответната страна по жалбата ***а на Община – гр. Плевен, редовно и своевременно призована, се представлява от гл. юрк. П. П..

Гл. юрк. П. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда, да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно в предвид събраните по делото доказателства.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 14 от 23.01.2023 г. срещу Д. Е. К. за нарушение на разпоредбите на разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен за това, че на 08.12.2022 г. около 02:00 часа в ***, нарушава нощната тишина с вдигане на шум с тропане по тръбите на отоплителната система на входа/парно/ и с други метални предмети предизвикващ безпокойство, по-голямо от обикновеното за останалите обитатели и нарушаващ спокойствието на живущите в жилищната сграда в часовете от 22:00 часа до 07:00 часа.

Въпреки горното, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила още при съставянето на Акта за установяване на административното нарушение.

Съставянето на акт за установяване на административно нарушение е поредица от действия на актосъставителя в присъствие на нарушителя, при които последният узнава, защо му се съставя акт, след което самият акт се изписва в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и се предявява на нарушителя за запознаване и подпис, като му се разясняват и правата по закон.

2

Когато нарушителят е известен, акт за установяване на административно нарушение в негово отсъствие се съставя само при две хипотези - когато не може да се намери или когато след покана не се яви.

В случая от думите на актосъставителя се установява, че актът за административното нарушение не е съставен в присъствието на нарушителя.

В показанията си актосъставителят Я. М. заявява, цитат:

„АУАН-ът е съставен във Второ РУ – Плевен. Аз бях съставил акта предварително…

Актът, както казах по-горе, беше съставен от мен преди да дойде госпожата, но е предоставен, запозната е с акта, но тя отказа да го подпише, в следствие на което го е разписал колегата, като свидетел на отказа на акта…“

От показанията на свидетеля В. И. се установява, че и той не е присъствал при съставянето на акта и неговото връчване на жалбоподателката.

В разпита си В. И. заявява, цитат:

„Като подадохме жалба, след това ходихме и писахме сведения, не само аз, а са викани почти всички от входа, както жена ми, така и други съседи от входа.

Аз знам, че има съставен акт срещу К.…

…Ние бяхме извикани да подпишем нещо към акта във Второ РУ – Плевен….“

При изрично зададен въпрос от страна на съда, дали жалбоподателката е присъствала при подписването на акта от негова страна, свидетелят заяви, цитат:

„Не, не беше там.“

В показанията си свидетелят А. К. заявява, че се е подписвал във Второ РУ – Плевен на документ и че знае, че на жалбоподателката е съставян

АУАН.

На изрично зададен въпрос от страна на гл. юрк. П., цитат – „Предявяван ли ви е АУАН, който ти да прочетеш и да подпишеш като свидетел?“, свидетелят А. К. заявява, цитат:

„Да, предявен ми е, подписвал съм, но за дати не мога да говоря.

М., полицаят ми го предяви акта. Когато ми го предяви акта, в стаята беше неговия колега, който беше в стаята. Нямам спомен да е имало друг човек в стаята.“

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.

3

С оглед на гореизложеното се установява по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят изобщо не е поканен за съставяне на АУАН, с бланков № 338177 от дата 21.12.2022 година, а задължението по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акт в присъствието на нарушителя гарантира правото му на защита - непосредствено да възприема действията на актосъставителя, свидетелите и посочените в акта обстоятелства.

Съдът счита, че са допуснати съществени нарушения при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление.

В конкретния случай, не са били налице и доказателства същият да е бил поканен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН.

Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта.

Не става ясно от доказателствата по делото, защо АНО е избрал реда по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като това безспорно е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това.

Несъмнено, макар и жалбоподателят да е бил известен, няма данни и доказателства да е бил търсен и ненамерен, да е отказал да се яви за съставянето на АУАН. Имайки предвид извършване на нарушение от страна на жалбоподателя, АНО е следвало след констатирането му да изпрати покана до това лице и само в случай на неявяване на жалбоподателката, актосъставителят да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.

Със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за това, е допуснато съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, както и на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН.

Отново съдът отбелязва, че в разпоредбите на чл.40, ал.1-4 от ЗАНН се предвижда в присъствието на кои лица се съставя акта за установяване на административно нарушение. Освен нарушителят и/или негов представител, следва да присъстват към момента на съставяне на акта и свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението, което е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на повече от едно лице, като свидетел или свидетели-очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя.

В чл.40 ал.3 от ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива свидетели или няма възможност акта да се състави с тяхно участие, той се изготвя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в документа.

4

В настоящия случай, за да бъде спазено изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН следва да бъдат посочени две лица за свидетели/законодателят е посочил свидетелите в множествено число, т.е следва да са повече от един/.

Вместо това обаче, актосъставителят е решил да състави акт в отсъствие на каквито и да е било свидетели.

При това положение в конкретния казус е налице издадено наказателно постановление, въз основа на порочно съставен акт за нарушение.

Не е налице съставен акт в присъствието на необходимия брой свидетели, както и в присъствието на жалбоподателя.

Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

Административно-наказващият орган от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства.

Посоченото нарушение се явява съществено, понеже ограничава и засяга правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно нарушение е извършил и доказателствата въз основа на които е констатирано. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Административно-наказващият орган следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на нарушението и същото следва да бъде отменено само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.

На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по делото.

Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Й. А. от АК – гр. Плевен.

5

Видно от представеното пълномощно на адвокат Й. А. е било заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лева и съобразно основателност на жалбата, Община – гр. Плевен следва да бъде осъдена да заплати на Д. Е. К. направените от нея разноски по делото, в съответствие с уважената жалба, а именно - в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ: