Решение № 1158 от 01.11.2019, Районен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Добрич, 01.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,

ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА при секретаря Ирена И., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 3769 по описа на ДРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „А.за С.В.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град ***, чрез упълномощения ю.к. К. *** – М., с вх. рег. №***., с която срещу А.М.Х. с ЕГН ********** ***, са предявени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2319/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1370 от 04.06.2018г., а именно:

- сумата от

470,05 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ***от 03.01.2014г., сключен между длъжника и „***, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора по силата на приложение № 1 от 01.12.2014г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. в полза на „А.за С.В.” ООД /правоприемник на който е заявителят/ на основание чл. 99 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2018г. до окончателното плащане;

- сумата от 230,35 лева - договорна лихва за периода от 23.01.2014г. до 29.05.2014г.;

- сумата от 9 лева – такса разходи;

- сумата от

270,49 лева – обезщетение за забава от 24.01.2014г. до подаване на заявлението – 01.06.2018г.;

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства:

По силата на сключено на 01.12.2014г. Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., „***, като цедент е прехвърлило в полза на ищеца /цесионер/ вземането, което има по сключен на 03.01.2014г. договор за заем с №***срещу ответника. Ответникът е страна по сключен с цесионера на 03.01.2014г. договор за паричен заем, по силата на който „***, като кредитодател му е предоставило, в качеството на кредитополучател паричен заем в размер на 500 лв.

Ответникът се задължил да върне кредита за срок от 21 седмици, т.е. до 29.05.2014г., разсрочено на ежеседмични анюитетни вноски, всяка от които в размер на 37,62 лв.

А.Х. в срока на договора не изпълнявал редовно и коректно задълженията си за заплащане на дължимите вноски. Сумата, която е погасена, е в размер на 125,62 лв., от която: 36 лв. – такса разходи, 59,67 лв. – договорна лихва и 29,95 лв. – главница.

Крайният срок на договора е изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Ответникът

- длъжник по прехвърленото вземане е надлежно уведомен за извършената цесия с нарочно уведомление от 29.08.2018г., получено лично от него на 31.08.2018г.

Понастоящем неизпълненото задължение по договора за кредит е както следва: - сумата от 470,05 лева, представляваща главница по договора за паричен заем; - сумата от 230,35 лева - договорна лихва за периода от 23.01.2014г. до 29.05.2014г. /общият размер на договорната лихва възлиза на 290,02 лв./; сумата от 9 лева

– такса разходи /за събиране на просрочено вземане/ и сумата от 270,49 лева – обезщетение за забава от 24.01.2014г. до подаване на заявлението – 01.06.2018г.

Предвид неизпълнение на поетите от кредитополучателя задължения, по инициатива на ищеца е образувано заповедно производство - ч.гр.д. № 2319/2018г. по описа на ДРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за постановяване на положително решение по предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител – адв. Й.М. - ДАК, който оспорва исковете. Навежда възражение за недействителност на процесния договор за кредит: кредитополучателят не е изписал собственоръчно трите си иемна. Оспорва се ответникът надлежно да е уведомен за извършената цесия – ищцовото дружество не разполага с валидно пълномощно от цедента за съобщаване на цесията.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №2319 по описа за 2018г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 04.06.2018г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът А.М.Х. да заплати на кредитора „А.за С.В.” ЕАД следните суми: - сумата от 470,05 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ***от 03.01.2014г., сключен между длъжника и „***, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора по силата на приложение № 1 от 01.12.2014г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. в полза на „А.за С.В.” ООД /правоприемник на който е заявителят/ на основание чл. 99 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2018г. до окончателното плащане; сумата от 230,35 лева - договорна лихва за периода от 23.01.2014г. до 29.05.2014г.; сумата от 9 лева – такса разходи и сумата от 270,49 лева – обезщетение за забава от 24.01.2014г. до подаване на заявлението – 01.06.2018г., както и разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение . Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане от 13.08.2018г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 24.08.2018г. Исковата молба е подадена чрез куриер на дата 21.09.2018г., поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79 ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД. Исковете са предявени като установителни в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен между цесионера и ответника договор за потребителски кредит, по който цедентът е изправна страна /т.е. предоставил е уговорената сума/; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. В тежест на ищеца е да установи и сключването на договор за цесия с твърдяното съдържание, както и факта на съобщаване на процесния договор за цесия на длъжника от страна на цедента. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

По делото е представен договор за паричен заем № ***/03.01.2014 г., ведно с общи условия към него, сключен между А.М.Х. /заемополучател/ и „*** /кредитор/. По силата на договора кредиторът е отпуснал на заемополучателя сумата от 500 лв. В чл. 4 от договора е предвидено, че с подписването на договора заемополучателят удостоверява, че е получил изцяло и в брой заетата сума.

Срокът за издължаване на кредита е уговорен за 21 седмици. Установява се от чл. 3, ал.1, т. 5 от договора, че първата вноска по кредита е следвало да бъде направена в срок до 09.01.2014г., а последната 21-ва падежна дата е била уговорена на 29.05.2014 г.

Размерът на седмичната погасителна вноска е 37,62 лв. Между страните по договора е бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 142,05 % и годишен процент на разходите в размер на 979,23 %. Общата сума, която Х. следвало да върне е в размер на 790,02 лв. Погасителен план не е представен по делото.

Видно от приетия като доказателство по делото рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и извлечението от приемо-предавателния протокол към него, се установява, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – „А.за С.В.” ООД /правоприемник на който е ищецът/, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника А.Х..

По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът „А.за С.В.” ЕАД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

Към исковата молба ищецът е приложил и уведомление, изходящо от него и адресирано до ответника, с което на осн. чл. 99 от ЗЗД го уведомява за извършената цесия.

По силата на упълномощаването съобщаването за цесията е направено от стария кредитор, в съответствие с изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Съгласно известието за доставяне уведомлението е получено лично от ответника на 31.08.2018г. Съдът не споделя възражението на особения представител на ответника насочено срещу учредената с пълномощно (л.

17 от делото) от цедента в полза на цесионера-ищец представителна власт за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. На първо място упълномощителната сделка е едностранен акт на воля на упълномощителя, като в случая няма изисквания относно формата за нейната действителност, предвид неформалния характер на самия договор за цесия.

По-важното обаче е, че въпросът дали упълномощителната сделка страда от порок или не, може да бъде поставян единствено от лицето, чиято воля отразява тя. В този смисъл длъжникът по цедираното вземане, бидейки трето за тази сделка лице, не може да се позовава произволно на липса на съгласие на цедента, както и да предизвиква спорове относно предмета и обема на представителната власт, без да излага твърдения за извършено плащане на цедента или цесионера, какъвто е процесният случай.

Единствено при твърдения за извършено плащане длъжникът има правен интерес да въведе в предмета на спора въпроса за действителността на упълномощителната сделка между цедент и цесионер. Наред с това съгласно нормата на чл.

42, ал. 2 от ЗЗД сделка, сключена без представителна власт не е нищожна, доколкото същата може да бъде потвърдена във всеки момент от ненадлежно представлявания, т.е. тя е висящо недействителна до потвърждаването ѝ от лицето или до прогласяването ѝ за недействителна. И в този смисъл единствено лицето, което е било ненадлежно представлявано, т.е. упълномощителят има павен интерес да се позовава на недействителността ѝ в хода на процеса.

В обобщение съдът намира, че ответникът е бил надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал.4 от ЗЗД за извършената цесия на негови задължения по договора за заем от 03.01.2014 г., както и че към настоящия момент титуляр на тези вземания е ищецът.

Макар и да е валидна и да е породила действието си спрямо длъжника, цесията не е изрично потвърдена от него, поради което ответникът разполага с всички свои възражения срещу първоначалния си кредитор.

Крайният срок на договора за кредит е

29.05.2014г., като заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано по пощата след настъпването му /на 31.05.2018г./.

Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и обективно изготвена, по процесния договор за кредит са извършени плащания в общ размер от 125,62 лв., осчетоводени за погасяване на задължения, както следва: за разходи за събиране на вземането в размер на 36 лв., в пълен размер първа и втора седмична вноска с падежи 09.01.2014г. и 16.01.2014г. от по 37,62 лв. или 75,24 лв., и частично 14,38 лв.

Разпечатката съдържа 48 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8eacf78b-6fb3-40c3-a5d8-0b8828c186e4