Определение № 693 от 29.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 693 гр. Перник, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500468 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

С определение №217/01.04.2026 г. по гр. д. №891/2025 г. Районен съд –Радомир е оставил без уважение молба от „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54 за изменение на решение № 41/20.02.2026 г. по гр. д. № 891/2025 г. на Радомирския районен съд, в частта относно присъдените разноски.

Срещу определението в законоустановения срок е подадена частна жалба от ответника пред първоинстанционния съд „Вивус.БГ“ ЕООД, с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че се касае за злоупотреба с процесуални права от ищцата Л. К. Б., като се твърди общо, че от същата били депозрани срещу ответника няколко самостоятелни искови претенции с идентичен предмет и съдържание, като се адаптирали формално конкретните данни по всяко едно дело, което било в нарушение на принципа на чл.3 ГПК. При условията на евентуалност се поддържа релевираното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, присъден в тежест на ответника, като се поддържа, че същият не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и проведеното едно открито съдебно заседание.

Ответникът по жалбата Л. К. Б. чрез пълномощника адв.Л. К. Б. от САК оспорва жалбата, като моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с актуалната съдебна практика.

Поддържа, че се касае за искови претенции по различни договори за кредит, като между отделните случаи няма обективен идентитет. Навежда, че от процесуалния представител на ищеца са били извършени множество действия по проучване и подготовка на исковата молба, представени са становища и писмени бележки, както и относими писмени доказателства.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен 1 срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. д. № 891/2025 г. по описа на РС - Радомир е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Л. К. Б. чрез пълномощника адв. Б. от САК, срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. С решение № 41/20.02.2026 г. по гр. д. № 891/2025 г. по описа на РС - Радомир съдът е уважил изцяло предявените искове, като е прогласил за нищожен договор за кредит № ***, сключен между „Вивус.БГ“ ЕООД и Л. К. Б. и наред с това е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1107,84 лева/566,43 евро, представляваща главница по договор за кредит № *** Със същото решение съдът е осъдил ответното дружество да заплати на адв. Л. К. Б. от САК на основание чл. 38, ал.

2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 210,00 евро.

С молба по реда и в срока по чл. 248 ГПК ответното дружество е отправило искане за изменение на решението в частта относно присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на представляващия ищеца адвокат.

С обжалваното определение Районен съд – Радомир е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта по присъдените в полза на адв. Л. К. Б. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение, позовавайки се на съществуващата трайна практика на ВКС при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора национални и международни правни норми и броя на заседанията.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски и възнаграждение за един адвокат по всеки от предявените искове срещу съответния ответник. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Според чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Забраната за злоупотреба с права е правен принцип, който се провежда чрез конкретни правни норми в областта на материалното и процесуалното право. В гражданския процес той е обективиран в чл. 3 ГПК.

Злоупотребата с процесуални права може да има различни проявни форми, но в процесния случай с оглед горепосоченото следва да се прецени дали е налице злоупотребата с право за сезиране. По делото от страна на ответното дружество не са представени доказателства, нито са изложени конкретни твърдения за извършени от процесуалния представител на ищеца действия, които да индикират недобросъвестно 2 упражняване на права, водещи до ненужно натрупване на разноски, поради което и изложените в частната жалба общи оплаквания в тази насока са неоснователни.

Ищцата сама избира процесуалния ред, по който да защити материалното си право и обема на търсената защита, като изцяло в нейна преценка е дали да предяви отделен иск за защита по всяко отделно правоотношение в самостоятелно производство или да ги съедини за разглеждане в общо производство. Дори и да бяха предявени с обща искова молба, отделните искове запазват самостоятелния си характер, тъй като правопораждащите факти са различни, т. е. налице е хипотеза, в която ищцата с оглед чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа отново би имала право да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете, съединени за общо разглеждане. Най-сетне следва да бъде отчетен и фактът, че ищцата е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по-слабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ заеми по занятие. При това потребителят е в значително понеблагоприятна позиция, доколкото са констатирани неравноправни и нищожни клаузи, с които търговецът е искал да го обвърже с цел извличане на скрита печалба. В този смисъл процесуалното поведение на потребителя в защита на правата му не би могло да се определи като злоупотреба с права.

Въз основа на това следва да се присъдят разноски на процесуалния представител на ищеца на осн. чл. 36 ЗАДв. По отношение на размера следва да се съобрази, че с решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т. о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС )..

При прилагане към разглеждания случай на това разрешение в цитираното решение на СЕС, това означава, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само и единствено като ориентир при определяне на възнаграждението за правна помощ, без да са обвързващи за съда. Размерът на възнаграждението действително следва да е справедлив и обоснован, като при преценка на цената на предоставените услуги от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и най-вече фактическата и правна сложност на делото. На фона на горното съдът намира, че при съобразяване 3 предвидения в чл. 7, ал. 2 т.2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. минимум при цена на уважения установителен иск от 1426,11 лева в размер от 400 лв. /с равностойност 205 евро/, в конкретния случай няма основание да се присъди по-ниско от определеното от първоинстанционния съд възнаграждение, като в тази връзка отчита правната и фактическа сложност на делото и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия по подаване на искова молба с приложени относими доказателства към същата. Следва да се отчете, че в този размер се включват всички действия по подготовка и осъществяване на процесуално представителство по делото по предявените искове.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №217/01.04.2026 г., постановено по гр. д.

№891/2025 г. по описа на Районен съд -Радомир.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4