Решение № 77 от 09.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Ина Зяпкова в присъствието на прокурора Г. Г. Г. и Ч. П. Г. като разгледа докладваното от Весела Евстатиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300602335 по описа за 2025 година ВНОХД № 2335/ 2025г. по описа на ПдОС

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда 84 / 14.04.2025 на Районен съд – гр.Пловдив подсъдимия Т.

И. е признат за виновен в това, че за времето от неустановена дата през месец декември 2023 г. до неустановена дата през средата на месец януари 202* г. в гр.***, при условията на продължавано престъпление, общо пет пъти, е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Д. А. Т., ЕГН:

**********, поради което и на основание чл.149, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на горното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК РС е приспаднал от наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан в 1 периода 29.01.2024г. до 12.03.2024г.

Първоинстанционият съд е постановил вещественото доказателство - 1 бр. мобилен телефон марка „***“, модел „***“ да се върне на подсъдимия Т.

И., а вещественото доказателство - 1 бр. компакт диск, да остане приложен на л.129 от Том II от делото. На основание чл.189, ал.3 от НПК районният съд е осъдил подсъдимия да заплати разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 2575,19 лева, както и сумата от 400 лева, направени разноски в хода на съдебното следствие.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Св.З. защитник на подс. Т. И. И. срещу горепосочения съдебен акт. Присъдата се обжалва с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Иска се оправдаване на подсъдимия с подробно изложени съображения в депозираното допълнение към въззивната жалба. Оспорва се оценката на доказателствените източници, като се отправя оплакване, че последните не могат да доведат до формиране на позитивен извод за извършеното престъпление от предаденото на съд лице. Допълнение към жалбата на адв.З. е постъпило и от защитника родител на подсъдимия Л. И., с което се оспорва съставомерността на осъщественото от субективна страна. Доводите на защитата се поддържат на въззивното производство.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната фактическа обстановка, която е възприел и първоинстанционният съд, в съответствие и с фактологията, предявена на подсъдимия с обвинителния акт:

Преди инкриминирания момент подс.Т. И. живеел със своята майка в гр.***, ***” *, в близост до свид.Д. Т. и двамата се познавали като съседи в квартала. Нямали близки отношения. Подс.И. бил наясно, че свид.Т. няма навършени четиринадесет години. Двамата се срещнали през есента на 202*г., на неустановена дата, след започване на учебната година в ***. Тогава 2 подсъдимият поискал телефонния номер на Т. и си разменили профилите в социална мрежа „***“. Подс.И. последвал профила на свидетеля в „***“ и започнал да му пише както там, така и в приложението „***“. Комуникацията им зачестила, като И. настоявал да се сближат и срещат по-често, дори искал контактът им да бъде ежедневен. Това накарало подсъдимият да търси общи теми за срещи с Д. Т. и така му предложил да го тренира, за да го направи посилен и да изглежда по-добре. Свид.Т. имал първоначални колебания, но подс.И. му изпратил програма за трениране, с което го убедил. Така подс.И. имал повод за ежедневни контакти със свид.Т. и започнал да го напътства как да изпълнява програмата, като това било причина редовно да проверява напредъка му. При срещите помежду им подс.И. искал от свид.Т. да му показва тялото, гърдите, корема си, като си сваля блузата, опипвал ги, под претекст, че го проверява и редовно го „калявал“, като му нанасял удари по корема. Тези срещи се извършвали на избрани от подс.И. места, където нямало хора. Подс.И. бил настоятелен и демонстрирал както на живо, така и в чат приложението „***“, че харесва Т., наричал го „***“, пращал му сърца. Често го карал да се снима гол, да снима гърдите и корема си, като му отговарял, че има хубави гърди, добра преса на корема, че се развивал добре, като при всички тези отговори му пращал сърца, наричал го „***“.

Свид.Т. споделял за тренировките на свои приятели, някои от които се запознали с подсъдимия. При едно от излизанията на Т. с подс.И., към тях се присъединил свид.Б. К., по прякор „***“ и с Ц. К.. В следващите срещи между пострадалия и подс.И., последният се запознал и със свид.Д. Х. и организирал бой между него и Д. Т.. Подс.И. поддържал ежедневни контакти със свид.Т. и предпочитал да излизат сами, защото не искал да ги виждат заедно. При всяка среща подс.И. се интересувал от напредъка на свид.Т., дали тренира и го „калявал“ чрез нанасяне на удари в корема и гърдите.

През месец декември 202*г. на неустановена по делото дата при една от поредните срещи на Д. Т. с подс.Т. И., двамата отишли в подлеза до ***в *** гр.*** Т. проверил напредъка на Д., като решил да го „калява“ и му нанесъл няколко удара с юмрук в корема и гърдите. След това Т. поискал от Д. да си вдигне блузата за да му види гърдите, с цел да провери каква му е формата. Т. махнал блузата си, при което подсъдимият започнал да го опипва с ръка по гърдите, стискал ги, галел го по корема, като си движел ръката нагоре и 3 надолу по тялото на пострадалия. Докато го опипвал, подс.И. му казал, че е в добра форма, че спазва режима и докато го пипал по корема се опитал и да го пипне по половия орган, за да провери дали расте. Това притеснило Д. Т., който приел това за неуместно, но Т. И. не се смутил, а продължил да опипва пострадалия. След като приключили с опипването Т. се облякъл, след което подсъдимият го изпратил към дома му. Преди да се разделят, подс.И. прегърнал свид.Т. през шията, при което го захапал по ухото, с което желаел да демонстрира, че го харесва. Често и в чата му казвал, че ще му „яде ушите“.

През следващите дни през месец декември 202*г. подс.И. се разбрал с Т. да се срещнат в близост до подлеза на * в *** в гр.*** и влезли в подлеза.

Срещата им протекла отново по същия начин. Подс.И. нанесъл няколко удара с юмрук в гърдите на Д., под претекст, че го „калява“, след което го накарал да си махне блузата, за да провери дали тренира. При тази “проверка“ И. отново опипвал по гърдите и корема пострадалия, стискал гърдите му, докосвал с ръка корема, движел си ръката по тялото му. Отново се опитал да хване Т. в областта на слабините - за половия орган, като последния се дръпнал. След това подс.И. изпращал свид.Т., като при раздялата им отново го прегръщал, казвал, че иска „гуш“ и го хапел по ухото му. След тези срещи подс.И. пишел в чат приложение „***“, споделял на Т., че го харесва, че му харесва да го хапе по ушите, наричал го „***“ и му пращал редовно сърца.

В следващите дни на неустановена дата пак през месец декември 202*г., подс.Т. И. и свид.Д. Т. отново се разбрали да се срещнат на обичайното място в гр.***, в ***, в подлеза до . ***. Отново при срещата им И. провел поредното „каляване“, удряйки Т. с юмрук в корема и гърдите. Отново последвала обичайната „проверка“ при която Т. махал блузата си, а И. го опипвал по гърдите, корема, обяснявал му, че заяква, че гърдите и корема са му хубави и така се уверявал, че Д. тренирал. Тогава подс.И., опипвайки свид.Т. по гърдите и корема, поискал от последния да му даде да му пипне половия орган, но Д. Т. не му разрешил, защото не искал това да се случва.

Когато си тръгнали И. прегърнал Т. и отново го захапал по ухото.

В началото на месец януари 202*г., подс.Т. И. се срещнал с Д. Т. на обичайното им място в гр. ***, в *** и отишли в подлеза до .***. На тази среща подсъдимият проверил за пореден път как върви напредъкът с тренировките и отново приложил неговото „каляване“, като удрял Д. с юмрук 4 в корема и гърдите. При последвалата „проверка“ Т. отново си махнал блузата, а И. го опипвал по гърдите, стискал ги, опипвал го по корема, галел го.

Движейки си ръката по тялото на пострадалия, подс.И. я свалил под корема и поискал да хване Т. за половия орган, за да провери дали и той расте, но последният се дърпал и не му позволил. По-късно двамата се разделили, като подс.И. отново настоял да го захапе за ухото на раздяла, защото много му харесвало. Питал Т. дали няма да го гушне, и след като се прегръщали се разделяли. По същия начин и при тази среща, подс.И. наричал свид.Т. „*“, както се обръщал към него и в чата във „***“.

Поредната среща между двамата се състояла няколко дни след това около средата на месец януари 202*г. на обичайното място в гр.***, *** в подлеза до ***. След като преминало „каляването“, изразяващо се в нанасяне от страна на подс.Т. И. на удари по корема и гърдите на свид.Д. Т., следвала обичайната проверка, като свид.Т. трябвало да си махне дрехите, за да може подс.И. да „провери“ напредъка от тренировките. И. опипал свид.Т. по гърдите, по корема, движел си ръката нагоре-надолу и наляво-надясно, при което посегнал към половия орган на свид.Т., с намерение да го пипне, при което Т. отказал, но този път И. се доближил и успял да го хване за слабините.

След това двамата тръгнали в посока дома на пострадалия и преди да се разделят подсъдимият го прегърнал и захапал по ухото.

През цялото време, между тези срещи подс.Т. И. и свид.Д. Т. поддържали комуникация в част приложение „***“ и в „***“. Подс.И. искал свид.Т. да му праща свои голи снимки на корема и гърдите си, под предлог, че иска да вижда резултатите от тренировките. Д. Т. правел тези снимки и ги изпращал в чата на подс.И., със съзнанието, че последният следи тренировките му. На изпратените от Д. снимки на корема и гърдите му, Т. И. отговарял със сърчица, емотикони, представляващи лице, като на мястото на очите му имало сърца. Т. настоявал Д. да му отделя повече време, двамата да бъдат близки, за което го разпитвал и за отношенията му в семейството, за училището, уроците, които вземал, къде принципно ходел и какво правел, за да могат да се срещат и на живо.

Тази прекалена близост и настояване от страна на подс.Т. И. И. накарала постр.Д. Т. да се опитва да ограничи комуникацията помежду им.

Последният съзнавал, че това „каляване“ с нанасяне на удари, а в последствие 5 опипване на гърдите, корема и желание за докосване на половия му орган били нетипични. Обръщенията в чата „***“ към свид.Т. и на живо били „***“, „ще ти ям ушите“, „гушкам те“ и др., емотикони със сърца или лице, като на мястото на очите му имало сърца, притеснявали свид. Т., който се опитвал да се дистанцира от подс.И., но наред с това го карало да не споделя с родителите си какво се случва. Д. Т. занижил успеха си в училище, защото нямал време да учи, а отделял време за срещи с подсъдимия. Промяната в сина й, накарала свид. Е. Т., негова майка, да бъде по-осторожна, направило й впечатление, че синът й често пише по телефона си. През този период се случвало той да бъде наказван, за което уведомявал и подсъдимия в техния чат. Към края на месец януари 202*г. свид.Т. взела телефона на сина си и отворила приложението „***“ в него, при което прочела съобщенията, написани от подс.Т. И.. Няколко дни след това свид.Е. Т. подала сигнал за случилото се в Пето ПУ при ОДМВР - Пловдив.

Описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил от показанията на свидетелите Д. А. Т., Е. И. Т., Д. Н. Х. С. А. К.И., М.А. А., Н.И.Т., Ц. К. К., Б. К. К., дадени в хода на съдебното следствие, както и прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК показания на пострадалия Т., от ангажираните способи за доказване – експертните заключения по СМЕ, КСППЕ на пострадалия и КСППЕ на подсъдимия, от писмените доказателства.