Присъда № 14 от 24.02.2026, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда рег.№ 14 от 24.02.2026 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 752 по описа за 2025 година.

Производството по НЧХД № 752/2025 г. пред Районен съд - Хасково е образувано по тъжба от М. Б. Ш. от град Хасково против С. Б. М. от град Хасково, с която същата е привлечена към наказателна отговорност и с Разпореждане рег.№ 781 от 08.10.2025 г. на съдията – докладчик - предадена на съд за това, че на 06.09.2025 г., в град Хасково, в качеството си на родител – майка не изпълнила и осуетила изпълнението на Решение от 18.06.2020 г. на Върховния касационен съд, постановено по гражданско дело № 2855/2019 г., влязло в законна сила на 18.06.2020 г. относно режима на лични отношения на бащата М. Б. Ш. с детето Н.М.Ш. – престъпление по чл. 182, ал.2 от Наказателния кодекс.

След дадени указания в проведено по делото съдебно заседание на 25.11.2025г., и направена конкретизация на обвинението по отношение на формата на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 182 ал.2 от НК и изявление от страна на повереника на частния тъжител, че не поддържат обвинението в частта на първоначално поддържаното такова с форма на изпълнителното деяние „осуетяване изпълнението на съдебно решение“, с определение от същата дата, влязло в законна сила, е прекратено наказателното производство по настоящото дело в частта на повдигнатото с частната тъжба обвинение против подсъдимата С. Б. М. за това, че на 06.09.2025 г., в град Хасково, в качеството си на родител – майка осуетила изпълнението на Решение от 18.06.2020г. на Върховния касационен съд, постановено по гражданско дело № 2855/2019г., влязло в законна сила на 18.06.2020 г. относно режима на лични отношение на бащата М. Б. Ш. с детето Н.М.Ш..

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково частният тъжител и граждански ищец, лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв.

М.К. от АК - Хасково, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение срещу подсъдимата за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс, за това, че на инкриминираната дата и място в качеството си на родител – майка не изпълнила Решение от 18.06.2020г. на Върховния касационен съд, постановено по гражданско дело № 2855/2019г., влязло в законна сила на 18.06.2020 г. относно режима на лични отношение на бащата М. Б. Ш. с детето Н.М.Ш.. В хода на съдебните прения, адв. М.К. пледира, че поддържаното обвинение било доказано по безспорен и категоричен начин чрез показанията на свидетели-очевидци на неизпълнението от страна на подсъдимата на съдебното решение в частта на определения режим на лични контакти с детето. Основавайки се на показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени доказателства, твърди, че до извършването му се е стигнало вследствие на невзети от нейна 1 страна мерки за преодоляване на родителското отчуждение у детето и нарушение на всички установени правила за изпълнение на родителските й задължения, а дадените обяснения от страна на подсъдимата следвало да се възприемат за нейна защитна теза. Моли за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК и да бъде наложено справедливо наказание при приложение на института на чл.78а от НК. Относно административното наказание по чл. 78а от НК пледира същото да бъде наложено около средния предвиден за същото размер, определяйки подсъдимата като деец с по-завишена степен на обществена опасност.

Частният тъжител М. Б. Ш. се придържа към заявеното от своя повереник и допълва, че му отнело много време да се бори и не искал да се стига до тук, но нямал друг избор. Излага своята субективна оценка на създалата се ситуация.

Защитникът на подсъдимата С. Б. М. от град Хасково – адв. М. Р. от АК Хасково пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че по отношение на доверителката й обвинението по чл.182, ал. 2 от НК не било доказано нито от обективната, нито от субективната му страна, като подлага на обстоен анализ доказателствата, събрани по делото от гледна точка отразеното в обстоятелствената част на тъжбата. Подлага на критичен анализ ангажираните от частното обвинение доказателства, голяма част от които намира за неотносими към предмета на доказване, в т.ч. и част от показанията на свидетелите П. М. и О. Я., по отношение на първия от които било установено и това, че не бил присъствал пред дома на подсъдимата на инкриминираната дата. Показанията на свид. Я. в останалата им част, имаща отношение към предмета на доказване, приема за явно недостоверни. От друга страна, били събрани доказателства, еднопосочни в насока, че поведението на детето не било мотивирано от майката, в каквато насока били показанията на свид. К. и обясненията на подсъдимата, последните представляващи не само средство за защита, но и доказателства. Счита, че обвинителната теза за наличие на съставомерно деяние по чл.182 ал.2 от НК в конкретната форма на изпълнителното деяние не се потвърждава и развива конкретни доводи в подкрепа застъпената теза за несъставомерност на поведението на нейната подзащитна от субективна страна поради липса на умисъл, но и от обективна страна поради недоказаността й. Изтъква, че подсъдимата е извела детето за срещата с неговия баща и същото е знаело за нея, но то е отказало, като при оценката на този факт следвало да се обърне внимание, че към процесната дата детето вече било на границата на навършване на пълнолетие, т.е. – съзнателно същество със собствено поведение, което било мотивирано именно от поведението на бащата. Поради всички подробно изложени съображения, моли съда да приеме за недоказано поддържаното частно обвинение и да постанови присъда, с която да оправдае подсъдимата и да й присъди разноски по делото.

Подсъдимата С. Б. М. заявява, че разбира обвинението, но не се 2 признава за виновна по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото. В даденото й право на последна дума отново заявява, че не се признава за виновна и не е виновна за това, в което е обвинена.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата С. Б. М. е родена на ************* г., същата е ***** гражданин, ***** по произход, *****, с ***** образование и адрес за призоваване: **********

Видно от представената по делото и приета като писмено доказателство Справка за съдимост, рег. № 251126005000513314, издадена от РС – Хасково на 26.11.2025 г., подсъдимата С. Б. М. не е осъждана и няма данни да е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда и на основание чл. 78а НК. За същата са събрани характеристични данни, в които се сочи, че по отношение на нея са налице данни 1 бр. заявителски материал по чл. 182 ал.2 от НК, 1 бр. криминалистическа регистрация по същия текст от НК и 1 бр. съдебно дело.

Липсват данни за употреба на наркотични и упойващи вещества и за контакти с лица от активния криминален контингент. Подсъдимата се сочи, че се ползва с добро име в района, в който живее, същата живее на семейни начала с лицето К. Г. К., няма регистрирани на нейно име МПС, собственик на капитала и е управител на търговско дружество „*****“ ООД гр.Хасково.

Установено в хода на съдебното следствие е, че подсъдимата С. Б. М. и частният тъжител М. Б. Ш. са бивши съпрузи и родители на детето Н.М.Ш., родена на ****г. по време на брака им.

Този брак е прекратен с Решение № 477 от 20.07.2016 г., постановено по гр. дело № 522/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково, а упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Н.М.Ш. е предоставено на майката С. Б. Ш., с право на бащата М. Б. Ш. на лични отношения с детето при определен с решението режим на тези отношения. С Решение № 514 от 29.12.2016 г., постановено от Хасковския окръжен съд по в.гр.дело № 622 по описа за 2016 г., решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, в която е определен режим на лични отношения, вместо което е постановено ново решение по същество в тази част.

След раздялата на страните подсъдимата С. Б. М. заживяла на семейни начала със свид. К. Г. К. на адрес *********, където двамата отглеждали детето Н.М.Ш., на който адрес е определено и местоживеенето му при майката.

По искова молба, подадена от М. Б. Ш. срещу С. Б. М. за изменение на определения режим на лични отношения с детето, е било образувано гр. дело 3

№ 1025/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, по което с Решение № 606/31.10.2018 г., на основание чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс, съдът е изменил режима на лични контакти между бащата М. Б. Ш., ЕГН: **********, с адрес: ******* и малолетното му дете - Н.М.Ш., ЕГН: **********, определен с Решение № 514 от 29.12.2016 г., постановено от Хасковския окръжен съд по в.гр.дело № 622 по описа за 2016 г., като е определил следния режим на лични отношения между тях: бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 19.00 часа, на подходящо място за провеждане на срещите в рамките и пределите на Република България, както и на рождения ден на детето, като личните контакти се осъществяват в присъствие на майката С. Б. М., ЕГН: **********, а първите три месеца от влизане в сила на решението - и в присъствие на специалист – детски психолог, осигурен от бащата за един час в началото на всяка среща.

Решение № 606/31.10.2018 г. на Районен съд-Хасково е отменено с Решение № 112/28.03.2019 г., постановено по в.гр.д. № 66/2019 г. на Хасковски окръжен съд, вместо което е постановено друго, с което предявеният от М. Б. Ш. срещу С. Б. М. иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С Решение № 109 от 18.06.2020 г., постановено по гр. дело № 2855 по описа за 2019 г. на ВКС, IV г.о., е отменено решение № 112/28.03.2019 г. по в.гр.д. № 66/2019 г. на Хасковски окръжен съд и е изменен на основание чл.59, ал.9 СК, определения с решение № 514/29.12.2016 г. по въззивно гр.д. № 622/2016 г. на Хасковски окръжен съд, режим на лични отношения между бащата М. Б. Ш., ЕГН ********** и детето Н.М.Ш., ЕГН **********, като е определен следният режим на лични отношения между тях: през първите три месеца, считано от датата на обявяване и влизане в сила на настоящото решение, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 12 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Хасково, на определено от последния подходящо място в гр.Хасково; през следващите три месеца, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 14 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, на определено подходящо място в гр.Хасково, определено от ангажирания със случая социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Хасково, като в периода от 10 ч. до 11 ч. – и в присъствието на последния; през следващите три месеца, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 14 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, на определено подходящо място в гр.Хасково, определено от ангажирания със случая социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Хасково, като в периода от 10 ч. до 11 ч. – и в присъствието на последния; през четвъртото тримесечие, бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката; бащата да взима детето от дома, в 4 който то живее с майката, съответно – да го връща там; след горния едногодишен период, през втората година, считано от датата на обявяване и влизане в сила на цитираното решение, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя – с преспиване, както и по време на Великденските празници – от 10 ч. на Велики петък по 18 ч. на Велики понеделник и на Новогодишните празници – от 10 ч. на 31 декември до 18 ч. на 1 януари – също с преспиване, както и 4 часа в извънучебно време на рождения ден на детето (6 януари); бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там. След горния двугодишен период, през втората година, считано от датата на обявяване и влизане в сила на решението, ВКС е постановил в решението бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя – с преспиване, както и за тридесет последователни дни през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година. Също след горния двугодишен период, при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето и бащата, съдът постановява следния режим:

Разпечатката съдържа 19 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8eabe210-7422-4a50-b785-472dddaedb78