Присъда № 1 от 13.01.2022, Районен съд - Средец

МОТИВИ към присъда № 1 от 13.01.2022 г. по НЧХД № 34/2021г. по описа на Районен съд гр-Средец, III-ти наказателен състав.

Срещу подсъдимия Г. М. Г., ЕГН ********** е подадена тъжба от Д. А. Д., ЕГН **********, в която се твърди, че на 16.12.2020г. в ***, общ. Средец, спрямо последния е извършено престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.

На осн. чл. 45 от ЗЗД е предявен иск, с който се претендира да бъде осъден подсъдимия да заплати обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

Гражданският иск, предявен с тъжбата, е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и тъжителят Д.Д. е конституиран като граждански ищец.

Съдебното производство протече по общия ред, като съдът събра всички допустими, относими и необходими доказателства, посочени от страните. Подсъдимият Г. дава обяснения. Не отрича участие във въпросния инцидент, като твърди, че тъжителят го ударил с дърво по главата, след което подсъдимият го бутнал в гърдите.

В хода на съдебните прения частният тъжител Д. и процесуалният му представител поддържат тъжбата. Претендират разноски.

Защитникът на подсъдимия – адв. Я. - БАК заявява, че са налице основания за прилагане на реторсия, тъй като и подсъдимият и частният тъжител са си нанесли взаимно еднакви по степен телесни повреди, поради което моли подсъдимият да бъде освободен от наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. М. Г., е роден на ***г. в гр. Средец, с постоянен и настоящ адрес с.Радойново, общ.Средец, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан/реабилитиран/, работещ като земеделски производител.

Подсъдимият и частния тъжител са съграждани и се познават помежду си.

Частният тъжител притежава къща с дворно място в с.Радойново и други имоти в същото село. На 16.12.2020г. около 16.30ч. същият отишъл заедно със свид. Е.И., с която живее на семейни начала, да нагледа мястото си. При пристигане същият видял кози в близост до един от имотите му. В близост до козите бил и свид.М. Д., който работил за подсъдимия Г. и пасял животните, които били собственост на подсъдимия Г.. Свид.Д. видял, че мрежата на имота му е огъната и си помислил, че козите били в имота му и тъй като това се било случвало и друг път, той се ядосал , запътил се към свид.М. Д. и му се развикал, като го бутнал по гърдите, при което свид.М. Д. паднал на земята. В това време пристигнал подсъдимият Г., на когото свид.М. Д. казал, че тъжителят го бил. Подсъдимият попитал тъжителя Д.Д. защо бие свид.М. Д., а тъжителят без да му отговори го ударил отзад по главата с дървен прът, вдясно на тила, докато Г. бил обърнат с гръб към него. Въпреки че тъжителят преустановил нападението, подсъдимият го ударил с ръце по гърдите и главата, тъжителят паднал на земята, след което се намесила св.И. да ги разтърве, и подсъдимият преустановил ударите и тръгнал да се прибира. Свид.Д. видял на тила на Г. синина, а по устата на тъжителя Д. кръв.

На 17.12.2020г. подсъдимият Г. подал жалба в Районно управление на МВР- Средец срещу тъжителя, твърдейки че на 16.12.2020г. същият нанесъл побой на свид.М. Д. и 1 отправил заплахи към подсъдимия. За разменените удари не споменал, но след сведенията на свид.М. Д., който разказал какво се е случило, посочил, че бил ударен от тъжителя с дървен прът, при което Г. го бутнал по гърдите. Жалбата е входирана на 18.12.2020г., но е попълнена още на 17.12.2020г. видно от отбелязаното на нея и обстоятелството ,че същата е на бланка, налична в РУ при ОДМВР, както и видно от бланката и датата на попълненото сведение от Г..

На 18.12.2020г. тъжителят посетил лекар, за да се снабди с медицинско за нанесените му увреждания, видно от приложеното по полицейската преписка на л.82 от делото медицинско направление. Видно от същото са установени травми по гръдния кош и главата и палпаторна болка по гърба и дясна предна половина. Няма данни за фрактура.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, находящи се по делото.

От гласните доказателствени средства: показанията на свид.М. Д., частично от обясненията на подсъдимия Г., както и частично от показанията на свид.Е.И..

От писмените доказателства: извършените СМЕ и СППЕ, както следва:

Видно от заключението по СМЕ № 504/2021г. от наличните данни по делото /свидетелски показания/ се установява, че Г.Г. е получил отоци и кръвонасядания в областта на тила вдясно , които увреждания е възможно да са получени по време и начин, както се съобщава от действието на тъп предмет с ограничена повърхност. Уврежданията се квалифицират като болка и страдание и отзвучават за около една седмица.

Видно от заключението по СМЕ № 607/2021г. Д.Д. е получил контузия на главата и гръдния кош , които увреждания е възможно да са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, възможно е удари с юмруци и ритници. Травмите се квалифицират като болка и страдание.

Видно от заключението от извършената СППЕ за М. Д. няма данни за психично заболяване в тесния смисъл на думата, нито за провеждано лечение в психиатричен стационар. Същият е с диагноза лека умствена изостанолост, средна към тежка дебилност, с примитивен психически строй и добра социална приспособимост. М. Д. по време на деянието е могъл правилно да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение по делото, да ги запаметява и възпроизвежда в качеството на свидетел.

По доказателствата:

Във връзка със свидетелските показания съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло показанията на св.М. Д.. Същите са непротиворечиви и кореспондиращи, както с останалия доказателствен материал, така и с установеното в хода на полицейската преписка по жалбата на Г., като единствен свид.М. Д. не променя показанията си в тези две отделни производства-това пред полицейските органи и пред съда, поради което и предвид заключението на вещите лица по СППЕ съдът ги отчита като безпристрастни и достоверни.

Показанията на св.Е.И. съдът цени единствено в частта, в която същите не противоречат на показанията на свид.М. Д. и обясненията на подсъдимия Г., по причина, че показанията й като на заинтересован свидетел-същата живее на семейни начала с частния тъжител, следва да се ценят , доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал, а те противоречат в една основна част –присъствието на свид.М. Д., който тя отрича да е бил там, а по делото се установи безспорно, че същият е присъствал на инцидента и това обстоятелство е заявено и не е отречено и от самия частен тъжител в хода на полицейската проверка. Предвид изложеното за съда възникна сериозно съмнение в достоверността на показанията на тази свидетелка и целта на същите, с оглед на което не кредитира същите в частта на обстоятелството ,че подсъдимият пръв е нападнал тъжителя и последният не е нанасял удари на подсъдимия, както и че козите се намирали в имота на 2 тъжителя.

Обясненията на подсъдимия съдът възприема, както като защитно средство, така и доказателствено такова, като съпоставяйки ги с останали доказателствен материал отчита, че не следва да кредитира същите в частта на липсата на нанесени удари на тъжителя, а само в бутане на същия, като в този смисъл цени показанията на свид.М. Д., кореспондиращи със СМЕ по отношение нанесената телесна повреда на частния тъжител Д..

Съдът кредитира и всички писмени доказателства, приложени по делото, в частност материалите по извършената полицейска проверка по жалба на подсъдимия Г.. Те не са оспорени по предвидения за това ред от страните и са приобщени надлежно по делото, като изложеното в тях намира подкрепа във вече обсъдените и кредитирани свидетелски показания, обяснения на подсъдимия и експертни заключения, поради което и съдът ги цени като достоверни.

Твърденията на частния тъжител, че е видял подсъдимия Г. да отваря мрежата на имота му и да пуска стадото кози вътре не бяха подкрепени от нито едно доказателство по делото. Дори свид.Е.И. твърди, че Г. е бил на улицата, а не в имота и тя не го е видяла да пуска козите в имота на тъжителя, а същите са влизали сами през смачкана мрежа.

Недоказани останаха и твърденията на тъжителя за разклащане на зъб, като в този смисъл липсват каквито и да е гласни и писмени доказателства по делото.

От правна страна:

Обект на престъплението са обществените отношения свързани с физическата неприкосновеност на личността.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице.

От обективна страна деянието е извършено чрез действия, с които се засяга физическата неприкосновеност на частния тъжител от страна на подс. Г. Подсъдимият чрез нанасяне на удари с ръце в гръдния кош и в главата на частния тъжител му е нанесъл лека телесна повреда.

От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на постъпката си, съзнавал и допускал настъпването на противоправния резултат.

За да прецени наличието на законовите изисквания за приложението на чл. 130, ал.

3 НК, съдът е задължен да провери не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното поведение на самия тъжител. Безспорно по делото е установено, че подсъдимият. Г. и частният тъжител Д. са си нанесли взаимно удари, като частният тъжител е нанесъл пръв удар с дървен прът в тила на подсъдимия , а подсъдимият е ударил частния тъжител по главата и в областта на гръдния кош, като в тази насока са и писмените доказателства- заключенията по приетите и приложени по делото СМЕ, както и гласните доказателства-свидетелските показания на М.

Д., частично показания на свид.И. и обяснения на подсъдимия Г.. От всички доказателства се установява, че подс. Г. е нанесъл лека телесна повреда на частния тъжител, но този удар е след нанесен от частния тъжител Д. удар с дървен прът по тила на подсъдимия, тоест двамата взаимно са си нанесли удари, като според настоящия състав нанесеният от подсъдимия Г. удар не следва да се разглежда в аспекта на неизбежната отбрана, доколкото нападението е било преустановено вече към момента на нанасяне на ударите от него. Лисват доказателства, че действията на подсъдимия са единствено отговор на непосредствено и противоправно нападение, наложило активни действия по отблъскване на тъжителя, а не при завършило вече нападение от негова страна, поради което не може да се приеме, че описаните действия могат да бъдат разглеждани в контекста на чл. 12 от НК.

Взаимно причинените телесни повреди са леки, изразяващи се в болка и страдание, 3 което следва да обуслови обсъждането на института на реторсията съгласно чл. 130, ал. 3 от НК. Обясненията на подсъдимия са важно доказателствено средство в процеса, но и възможност, с която се упражнява правото на защита, поради което представените от подс.

Г. факти следва да са подкрепени с доказателства за твърдените обстоятелства във връзка с нанесените му телесни повреди повреди. Както бе посочено, не само Г., но и свидетелят М.

Д. безпротиворечиво посочват причинените и външно обективирани увреждания по тялото на подсъдимия. В тази част съдът не кредитира като достоверни показанията на св.И., първо защото същата е заинтересована и второ защото показанията й противоречат на събрания доказателствен материал- показанията на св.М. Д., който безспорно е присъствал на местопроизшествието, както и на заключението на извършената СМЕ.

Ето защо съдът приема, че следва да бъде приложена реторсия, тъй като страните в конфликта са изравнили позициите си, а засегнатият субект на практика е взел дейно участие, причинявайки еднаква по вид телесна повреда. Двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон, довело до изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателноотговорно лице, се налага съответно наказание. Взаимната провокация на черти от характера, които са довели до емоционалноволевата лабилност на участващите в конфликта, са причина за инцидента и съдът намира, че справедливият подход е именно прилагане института на реторсията.

Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8eab785d-092d-48de-a896-7685763ff7f6