Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1703 от 29.11.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4222/2023
Вид
Решение № 1703
Подписан
29.11.2023
В сила
20.12.2023
Състав
Мария Бончева

Цитирани разпоредби

  • чл. 52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 1703 гр. Варна, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20233110204222 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

Номер.................

Година 2023

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд

На двадесет и трети ноември

ХХІХ състав

Година две хиляди двадесет и трета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Мария Бончева

Секретар М. Минкова

1 като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4222 по описа на съда за 20 23г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Й. /M**** J***/ против Наказателно Постановление № 23-8703000962/ 25.09.2023г. на ВПД Началника група сектор СПС в ОД МВР-Варна, с което на М. Й. / M*** J***/ е наложено административно наказание

„ГЛОБА” в размер на 300 лева на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но процесуалният му представител изпраща становище.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2023г. в гр.Варна по бул. „Княз Борис І” управлявал лек автомобил с рег № В 3818ТМ, без СУМПС неправоспособен. Издаден бил АУАН затова, че водача управлява МПС без да притежава СУМПС. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление

В хода на съдебното производство бе разпитан свид. И.. Съдът кредитира показанията на свидетелят като дадени обективно и безпристрастно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, к о и т о са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността 2 му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на сектор в ПП КАТ ОДП-Варна , съгласно заповед № I-8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.150 от ЗДП, като н е е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно се установява от приложеното писмено доказателство и легализиран превод към него, че въззивникът е имал издадено свидетелство за управление на МПС към момента на проверката.

Доколкото липсват доказателства с ъщият по предвидения в закона ред да е изгубил тази правоспособност, съдът намира че жалбоподателя не е бил „неправоспособен” водач, както е посочено в НП. Действително СУМПС на жалбоподателя бил издаден в друга държава, а именно Норвегия. СУМПС бил с №35120081241 издадено на 23.05.2012г. и валидно до 10.03.2073г. за категория „В“.

Поради това съдът намира, че правната норма, която административнонаказващият орган е приел за нарушена от въззивника, не съответства на установената с помощта на писмените доказателства фактическа обстановка.

На жалбоподателя е било наложено наказание за нарушение на правилата на ЗДП, което той не е извършил, тъй като е бил правоспособен водач на МПС. В конкретния случай жалбоподателя не е носил СУМПС и в това се състои неговото нарушение. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е бил неправилно наказан.

Наказание за извършеното от жалбоподателя нарушение-не носена на СУМПС е предвидено от законодателя но в друг текст на ЗДП. Следвало е АНО при определяне на наказанието да вземе предвид всички доказателства. Съдът счита, че АНО не е изпълнил задължението си по чл. 52 ал.4 от ЗАНН, а именно преди да издаде атакуваното НП да прецени всички обстоятелства, факти и доказателства във връзка с констатираното нарушение и издаването на един законосъобразен акт.

Предвид гореизложеното съдът намира, че е било нарушено правото на 3 защита на жалбоподателя, като същия не е могъл да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Поради това наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Въззивникът не е поискал присъждане на разноски и не е представил доказателства за сторени такива.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23-8703-000962/ 25.09.2023г. на ВПД Началника група сектор СПС в ОД МВР-Варна, с което на М. Й. /M*** J***/ е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4