Решение № 2806 от 05.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2806 гр. Пловдив, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20255330100387 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно предявени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от П. В. К. срещу Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”, за заплащане на сума в размер от 2 180, 81 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца в периода 08.01.2022 г. – 31.12.2024г. получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 380, 91 лева за периода 01.04.2022 г. – 06.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.01.2025 г., до окончателното заплащане на задължението (претенцията на ищеца е описана при съобразяване на заявеното от него увеличение досежно размера на предявените искове – открито съдебно заседание, проведено на 28.05.2025г.- л. 147 гръб от делото).

Ищецът К. твърди, че за периода 08.01.2022 г. – 31.12.2024г. е полагал труд на длъжността „******“ в Зонално жандармерийско управление – Пловдив при Дирекция- „Жандармерия“- ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”. Излага твърдения че е полагал 12-часови дежурства съобразно утвърдени графици. Според ищеца положеният от него нощен труд следва да бъде преизчислен с „коефициент 1.143“. Посочва, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за положен извънреден труд от ищеца възлизащ на 177, 80 часа, който към настоящия момент не му е заплатен. Излага доводи, че в настоящия случай следва да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Навежда съображения, че съгласно чл. 187, ал. 7 ЗМВР и на база основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му заплати сумата в размер на 2 180, 81 лева. Претендира, че върху посочената сума следва да му бъде заплатено обезщетение 1 за забава в размер на 380, 91 лева, дължимо за периода 01.04.2022 г. – 06.01.2025 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /07.01.2025г./ до окончателното погашение на задължението. Изтъква се, към настоящия казус приложение следва да намери актуалната практика на СЕС (Решение от 04.05.2023г. по съединени дела C‑529/21—C‑536/21 и C‑732/21— C‑738/21) и да се приеме, че националноправната уредба не отговаря на правото на ЕС. В тази връзка се поддържа, че националното право въвежда неравноправно третиране на работниците в частния и публичния сектор, без това да се обосновава на обективен и разумен критерий. Изтъква се и че в националното право не се предвижда непосредствен компенсаторен механизъм за служителите в системата на МВР, полагащи нощен труд. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се признава, че ищецът е работил по служебно правоотношение при ответника в процесния период. В отговора на исковата молба се излагат съображения, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се явява неприложима в случая, доколкото касае служители по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител и сключеното с него правоотношение се явява служебно, което е уредено в ЗМВР. Съобразно приложимите в случая Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020г. и Наредба № 8121з-922/ 22.07.2022г., работещите на смени служители не могат да полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на „коефициент 1“, а не на посочения „коефициент 1.143“. Изтъква се, че това правило е изрично разписано и в нормата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР. Сочи се, че това не води до неравно третиране на правните субекти при едни и същи условия, доколкото е изрично уредено в закон.

Възразява се срещу основателността на акцесорната претенция за лихва. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените в процеса разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния период от 08.01.2022 г. до 31.12.2024г., ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника на посочената в исковата молба длъжност, а именнозаемал е длъжността „******“ в Зонално жандармерийско управление – Пловдив при Дирекция- „Жандармерия“- ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”. Не се спори и че организацията на работа на тази длъжност изисква полагане на дневни и нощни 12- часови дежурства при сумирано изчисляване на работното време на всяко тримесечие.

В хода на съдебното дирене е прието заключение, изготвено от вещо лице Б. В., което не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло като пълно, обективно и компетентно изготвено (л. 35- 39). От същото се установяват положените часове нощен труд от ищеца на месечна база, часовата ставка, дължимата сума съгл. актуалната редакция на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, както и че всички суми изчислени по този ред, са заплатени. В заключението е разгледана и поддържаната от ищеца в исковата молба хипотеза, а именно: при прилагането на увеличаващ коефициент от 1,143 % съгласно нормативната уредба, която ищецът счита, че следва да бъде приложена, според вещото лице отработените часове нощен труд за периода от 08.01.2022 г. до 31.12.2024г. биха станали 1422, 8 часа, вместо отчетените 1245 часа (разлика между двете величини от 177, 80 часа). Така, на ищеца биха се полагали 2 180, 81 лева, 2 представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 177, 80 часа в периода от 08.01.2022 г. до 31.12.2024г, получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с „коефициент 1.143“, както и сумата в размер на 380, 91 лева - мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2022 г. – 06.01.2025 г. В заключението е отразено, че на ищеца не е изплащан извънреден труд, получен при „приравняване“ на нощния труд в дневен с „коефициент 1.143“.

Предвид гореизложеното, спорът между страните се концентрира върху правните въпроси, касаещи реда за изчисление и заплащане на положения нощен труд: дали следва да се приложи специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове ред или този разписан в КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане (в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата); и дали следва положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща като часовете нощен труд се превръщат в дневни с „коефициент от 1,143 %“ съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е „1“ (единица).

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Съгласно чл.

187, ал. 4 ЗМВР, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1 (тоест, с коефициент „1“). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по- продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл.187, ал. 7 от ЗМВР (предишни ал. 5 и 6), работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи – понастоящем това е Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г.

По спорния въпрос е налице задължителна тълкувателна практика, приета с постановеното ТР от 15.03.2023г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите 3 на тълкувателното решение е отчетено, че в ЗМВР са предвидени редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал.

1, т. 1 от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 от ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и други. Поради това е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Цитираното тълкувателно решение е съобразено с Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 на СЕС, според което чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд – т. 55. Прието е, че чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел – т. 80. В този смисъл е и Решение на СЕС от 04.05.2023г. по съединени дела C‑529/21—C‑536/21 и C‑732/21— C‑738/21. Изложеното в тези решения е доразвито и в Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС, в което се приема, че чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел, както и че чл. 12, б. а) от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. В мотивите си съдът е припомнил направеното с т. 55 от дело С262/2020 тълкуване и въз основа на него е постановил определението.