Решение № 17461 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17461 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110152333 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу Ж. М. Г. кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 5664.43 лв. /2896.18 евро/ представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 8, ет. 9, ателие № 1, аб. № 92069 за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 04.09.2024г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 787.53 лв. /402.66 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 5664.43 лв.

/2896.18 евро/ в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г. – 09.05.2024г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 34.31 лв. /17.54 евро/ – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 8, ет. 9, ателие № 1, за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 04.09.2024г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 7.41 лв. /3.79 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 34.31 лв. /17.54 евро/ за периода 16.07.2021г. – 09.05.2024г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 8, ет. 9, ателие № 1, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на 1 доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Ж. М. Г., чрез особения представител адв. Т., с който оспорва исковете. Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните, както и между ищеца и праводателя на ответника, посочен в нотариален акт № 186, том I, рег. № 3374, дело № 155/2002 г. Сочи се, че между страните в настоящото производство не е сключен писмен договор, нито са представени доказателства за откриване на партида от ответника. Твърди, че ищецът не е публикувал Общите си условия за продажба на топлинна енергия в един местен и в един централен ежедневник, както и че същите не са влезли в сила, съответно са негодни да породят правни последици.

Ищецът не представил доказателства, че абонатен номер 92069, съответствал на клиент – ответника. Въвежда подробни доводи относно представителната власт на лицата, представляващи етажните собственици по договора, сключен с „Техем сървисис“ ЕООД. От изложеното в исковата молба не ставало ясно дали е извършен реален отчет на използваната топлинна енергия. Твърди се, че не е налице облигационно отношение между „Техем сървисис“ и етажните собственици, като са изложени подробни доводи. Поддържа, че ответникът не е изпаднал в забава, в която насока излага конкретни съображения. Въвежда възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носi отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК 2 Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Видно от Нотариален акт от 11.02.2008г., че Ж. Г. е дарил процесния имот на сина си Минчо Г., но е запазил пожизнено вещното право на ползване върху имота.

С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответникът Ж. Г. е имал качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „Сердика“, бл. 8, ет. 9, ателие № 1.

Видно от представените от ФДР документи и заключенията на допуснатите експертизи е, че абонатният номер е: 92069, а номерът на инсталацията на адреса е:

4000429992.

Общоизвестно и служебно известно е, че общите условия на Топлофикация–София са били публикувани в един централен – „Монитор“ и в едни местен –„19 минути“ всекидневник. Ето защо тези обстоятелства не подлежат на доказване на осн. чл. 155 ГПК.

По тези съображения възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на 3 тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съдът намира направеното оспорване на протокол от ОС и сключен договор за извършване на услугата за дялово разпределение с третото лице помагач за преклудирано, доколкото не е използван механизмът съгласно ПУРНЕС /отм./, поради което и към настоящия момент, ответникът е обвързан от същия.

Дори да се приеме, че между ЕС и ФДР не е валиден, това не означава, че не се дължи възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение. Предоставянето на услугата дялово разпределение се установява от представените ФДР писмени доказателства и изготвената ССчЕ.

Съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия и етажните съсобственици имат задължение за заплащането й. Без значение е дали между ФДР и етажната собственост, в която се намира топлоснабденият имот, съществува валидна облигационна връзка. Съществено е предоставянето на услугата и наличието на договор по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД и ФДР, какъвто е представен по делото на л.

4

27 и сл. Така се приема напр. в решение № 3563/14.06.2024 г. по в.гр.д. № 16/2024 г.; решение № 260386/26.09.2025 г. по в.гр.д. № 5492/2021 г.; решение по в.гр.д. № 7442/2024 г. и др.

Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период потребената топлинна енергия е в общ размер на 5115,79 лв., а за дялово разпределение е в общ размер на 34,31 лв. Следва да се отбележи, че съдът приспада сумата от 521,35 от главницата за ТЕ, поради допуснати нормативни нарушения ощетяващи потребителя, както приема СТЕ.

Следва да се отбележи, че съгласно вещото лице проверката на топломера за 2021г. е направена 9 месеца след законовия срок, а тази за 2023 година 7 месеца след законовия срок.

Въпреки това вещото лице счита, че от техническа гледна точка, наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със заключение „Съответства", дава основание да се заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ.