Определение № 596 от 15.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. Варна, 15.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000277 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ЖЕКОВИ АРХИТЕКТУРНО СТУДИО“ ЕООД- гр.

Варна, ЕИК 205939243, подадена чрез адв. М. Н. от АК-Варна, срещу решение № 132/21.03.2026г. постановено по т. д. № 278/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „АМУРА СИТИ“ ЕООД- гр. Варна, ЕИК 202306332, общо сумата 47 435,60 евро, представляваща платени на отпаднало основание суми: 12 654,47 евро по фактура № 34/08.12.2020г. и 34 781,12 евро по фактура № 36/13.01.2022г., като аванс в размер на по 50% от заданията за проектиране на основната сграда по т. 2.1 и по т. 2.2 от Приложение № 3/25.11.2020г., по сключения между страните договор за проектиране от 25.11.2020г., ведно с приложенията към него, с предмет „Проектиране на „Жилищен комплекс „Амура Парк“, развален от ищеца поради неизпълнение на задълженията на ответника в уговорения срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 27.05.2024г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и в частта, с която са отхвърлени насрещните осъдителни искове, предявени от въззивника срещу „Амура сити“ ЕООД, в условията на обективно кумулативно съединяване, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо във вр. чл. 266 ал. 1 и 1 чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 13 804, 88 евро- частичен иск от парично вземане в общ размер на 94 129, 30 евро, представляваща незаплатен остатък от дължимата договорена цена по сключения между страните договор за проектиране от 25.11.2020г., ведно с приложенията към него, с предмет „Проектирането на „Жилищен комплекс „Амура Парк“, който е прекратен едностранно от изпълнителя - ищец на 25.04.2024г., на основание чл. 7.1.3 от договора, ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на подаване на насрещната искова молба- 22.07.2024г., до окончателното й изплащане, като неоснователни.

В жалбата в частта, относима към първоинстанционното решение по насрещните искове се излага, че съдът погрешно е приел, че в срока за изпълнение на договора съответните инвестиционни проекти не са били представени на възложителя и той надлежно е упражнил правото да развали договора, като последващото изпълнение- след разваляне на договора, не е годно да породи действие. Според въззивника, необосновано, съдът е сметнал за ненужно да взема предвид частичното изпълнение, неговото полезно действие за възложителя и дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за тази изпълнена част. Излага се, че изпълнителят е прекратил договора законосъобразно на 25.04.2024г. на предвидено основание в т. 7.1.3 (незаконни промени в ПУП), като за безспорна намира дължимостта от възложителя по отношение на добросъвестния изпълнител на остатък от 27 000 лв. (предявен като частичен иск от 184 100,90 лв.), с подробно изложени съображения.

Според въззивника, вината за забава на изпълнението по процесния договор е изцяло на възложителя, доколкото не са предоставени всички изходни данни от експлоатационните дружества и срокът за техническия проект не е започнал да тече. И до настоящия момент, освен наличие на съоръжението със специален статут в процесния имот, не са изпълнени и задължения за предаване на необходими изходни данни и документи (в т.ч. становище от РИОСВ, окончателни договори по чл. 193 от ЗУТ, скица с виза за трафопост, нов ПУП за „жилищно строителство“).

Петитумът на въззивната жалба е за отмяна на решението в обжалваните части, отхвърляне на исковата претенция на „Амура сити“ ЕООД и уважаване на насрещния иск за сумата от 13 804, 88 евро, ведно с акцесорната претенция за законната лихва за забава върху претендираната главница.

2

С протоколно определение рег. № 175/18.08.2026г. от открито съдебно заседание на 15.09.2026г. е даден ход по същество и делото е обявено за решаване.

При докладване на делото в срока за произнасяне, за формиране на решение по същество, съставът на въззивния съд констатира че се налага извършването на процесуални действия по чл. 129 ГПК, а именно:

Исковата молба на „Жекови архитектурно студио“ ЕООД, постъпила с вх. № 18802/22.07.2024г., с която са предявени насрещни искове срещу „Амура сити“ ЕООД, е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, тъй като са релевирани противоречиви твърдения за елементи от фактически състави, предвидени от закона за възникване парични вземания на различни правни основания- чл. 88, изр. второ ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В резултат на това, еднозначен извод за правната квалификация на предявения насрещен главен осъдителен иск е невъзможна, без ищецът да направи съответни уточнения, с които да се преодолее неяснотата по отношение на фактическото основание. От една страна, за да обоснове дължимостта на пълния размер на възнаграждение по сключения между страните договор за проектиране от 25.11.2020г., с предмет: проектирането на „Жилищен комплекс Амура Парк“, ищецът се позовава на чл. 7.1.3 от договора, като сочи, че тъй като правоотношението е прекратено от него с едностранно изявление, на специфично основание, предвидено с тази договорна клауза- възложителят е изискал „…. промени в проектната разработка, представляващи нарушение на действащите нормативни актове“, изпълнителят има право да получи всички дължими суми по договора. В тази част фактическото основание, с оглед петитума за присъждане на сумата 13 804, 88 евро- частичен иск в общ размер 94 129, 30 евро, представляваща незаплатения остатък от дължимата договорена цена по сключения между страните договор за проектиране от 25.11.2020г., който е прекратен едностранно от изпълнителя – ищец на 25.04.2024г., преди да бъде изпълнен, на основание чл. 7.1.3, предполага правна квалификация по чл. 88, изр. второ вр. чл. 92 ЗЗД- обезщетение за вреди от прекратяването на договора поради неизпълнение на задължение на възложителя „ да не изисква от изпълнителя …. промени в проектната разработка, представляващи нарушение на действащите нормативни актове“, в размер на уговореното възнаграждение за пълно изпълнение. Размерът на 3 претенцията е формиран от разликата между авансово платените от възложителя суми и дължимото възнаграждение по договора, ако същият беше изпълнен, а не прекратен. Същевременно, твърди се, че предметът на договора е изпълнен до 95 % и се представят доказателства за реално изпълнение, обосноваващи право на изпълнителя по договор за изработка да иска заплащане на възнаграждение за изпълнена работа в периода на действие на договор с продължително изпълнение, по иск за реално изпълнение на договорно задължение, което предполага правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По иска за обезщетение за обезщетение за вреди в резултат на прекратяване на договор в предварително договорен размер, определяем от разликата между авансово платените от възложителя суми и дължимото възнаграждение по договора, предмет на доказване, относим към основанието на иска, би включвал: осъществена ли е хипотезата на чл. 7.1.3- неизпълнение на задължение на възложителя „ да не изисква от изпълнителя „…. промени в проектната разработка, представляващи нарушение на действащите нормативни актове“, и упражнено ли е надлежно от изпълнителя потестативно право, което е възникнало в негова полза, за прекратяване на договора именно на посоченото в неустоечната договорна клауза основание. По иска за реално изпълнение на задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка предмет на доказване биха били фактите, че в периода на действие на договора, който е с продължително изпълнение, ищецът е изпълнил заданието до степен, позволяваща остойностяване на изработеното, което е полезно за възложителя, поне в размер на разликата между авансово платените суми и частично заявената претенция, и на възложителя е представено частичното изпълнение до прекратяване на договора.

При уточнение, позволяващо правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, ищецът по насрещния иск следва да съобрази, че надлежното сезиране на съда с този иск предполага заявяването му като евентуален, с вътрешнопроцесуално условие- отхвърляне на първоначално предявения главен кондикционен иск, тъй като постановяване на осъдително решение за връщане на пълния размер на авансово платените суми от възложителя ще отрече съществуването на всякакви парични вземания за възнаграждение по този договор, дължимо на основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД.

4

Пропускът на първоинстанционния съд да констатира нередовността на насрещната искова молба следва да бъде отстранен във фазата на въззивното производство, преди постановяване на решение по съществото на спора. На основание чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 4 ГПК, въззивният съд следва да даде указания на ищеца и срок за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.

Воден от горното, съставът на ВнАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 175/18.08.2026г. от открито съдебно заседание на 15.09.2026г. по в. т. д. № 277/2026г. по описа на ВнАпС, в частта, с която е даден ход по същество и делото е обявено за решаване.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ, на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 4 и чл.

127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, насрещна искова молба на „Жекови архитектурно студио“ ЕООД- гр. Варна, постъпила във ВОС с вх. № 18802/22.07.2024г., с която са предявени насрещни искове срещу „Амура сити“ ЕООД.

УКАЗВА на ищеца по насрещните искове, че в двуседмичен срок, считано от връчване съобщението, ведно с препис от настоящия съдебен акт, следва да отстрани в писмен вид, с преписи за насрещната страна, констатираните в мотивите на определението нередовности на исковата молба, в т. ч. да релевира уточняващи твърдения за фактическо основание на главния насрещен иск, въз основа на които да е възможен еднозначен извод за неговата правна квалификация- чл. 88, изр. второ ЗЗД или чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, и при необходимост съобразно указанията, да посочи вътрешно– процесуалното условие за разглеждане на насрещния иск.

При неизпълнение на тези указания обжалваното решение ще бъде обезсилено в частта по насрещните искове и ще се постанови връщане на исковата молба.

След изтичане на срока за изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6