Определение № 716 от 16.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 716 гр. София, 16.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

В. Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от В. Павков Касационно гражданско дело № 20258002103908 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. А. против решение № 4732/17.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 10276/2024 г. от ІІІ-в състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

Съдът е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № РД 05-162/27.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ.

Установено е по делото, че при извършена на 19.04.2021 г. в 15:10 часа проверка от Екип № 1 на РДГ-София в състав ищеца - главен специалист – горски инспектор и отговорник на екипа и друг служител на ответника на обект на адрес в гр. София, не са констатирани нарушения по ЗГ. Също така безспорно е установено, че при извършена на 20.04.2021 г. в 12:30 часа повторна проверка от екип на същия обект в гр. София, са констатирани нарушения по чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ и по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, обективирани в 1

Констативен протокол от същата дата, за които нарушения са съставени два броя Актове за установяване на административно нарушение – АУАН № 003876/ 20.04.2021 г., АУАН № 003469/ 20.04.2021 г.

Съдът е приел, че в АУАН № 003876/ 20.04.2021 г. е посочено, че в проверявания обект не се води електронен дневник по образец, като не се отразява в него извършената в обекта преработка – импрегниране на фасониран материал, с което се променя категорията на дървесината от фасонирана в готови изделия, вследствие на което са се получили различия в количествата от ставката и наличностите в склада. Като период на нарушението е посочен 01.01.2021 г. – 20.04.2021 г., а основание – чл. 206, ал.

1, т. 1 ЗГ вр. чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В АУАН № 003469/ 20.04.2021 г. е посочено, че в проверявания обект се съхраняват 4,6 куб.м иглолистна фасонирана дървесина (иглолистни дъски), немаркирани с производствена марка, доказваща техния законен произход в обекта. Като период на нарушението е посочен 01.01.2021 г. – 20.04.2021 г., а основание – чл. 213, ал.

1, т. 1 ЗГ. За констатираните при втората проверка нарушения и на основание чл. 254, ал. 1 ЗГ на дружеството е наложена Принудителна административна мярка спиране на дейността за срок от 4 месеца, видно от Заповед № РД 05125/22.04.2021 г. на директора на РДГ-София. Съдът е посочил, че установените нарушения са констатирани в Констативен протокол от 20.04.2021 г., който се ползва с материална доказателствена сила по реда на чл. 179 ГПК относно посочените в него обстоятелства, които са пряко възприятие на длъжностното лице, съставило акта. Документът не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, поради което съдът е приел, че отразените в него обстоятелства са се осъществили така, както са описани.

Съдът е приел, че констатираните на 20.04.2021 г. нарушения по ЗГ, извършени дружеството, е могло да бъдат констатирани и ден по-рано на 19.04.2021 г. при извършената от ищеца и свидетеля по делото проверка. Това е така, тъй като констатираните от втория екип нарушения се отнасят за периода от 01.01.2021 г. до 20.04.2021 г., т.е. включително датата на първата проверка. Посочено е, че свидетелят, разпитан по делото, е заинтересован от изхода на делото, тъй като е безспорно обстоятелството, че същият е участвал в Екип № 1 в деня на проверката 11 (19.04.2021 г.) и също е бил уволнен от 2 ответника, което уволнение е потвърдено с влязъл в сила съдебен акт (както сам признава въззиваемият в отговора на въззивната жалба), като предвид изложеното е направен извод, че твърдението на ищеца, че констатираните при втората проверка нарушения на ЗГ са възникнали след извършената на 19.04.2021 г. проверка, е неоснователно.

Съдът е приел, че в настоящия случай е налице именно хипотеза на злоупотреба с доверието на работодателя, обуславяща налагане на най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение. Съгласно чл. 126, т. 9 КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието. С поведението си, изразяващо се в бездействие да установи нарушения по ЗГ и Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии в обекта на проверка, ищецът се е възползвал от служебното си положение и е извършил действия, компрометиращи оказаното му от работодателя доверие и злепоставящи последния пред трети лица – собственика на проверявания обект и служителите в същия. В случая е прието за ирелевантно дали тези действия са с пряк умисъл и дали ищецът е целял извличане на имотна облага или не.

Конкретният случай е именно такъв, при който на ищеца са възложени важни обществени функции, поради което и оказаното от работодателя доверие е в по-висока степен, а злоупотребата със същото представлява потежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което и законът, и съдебната практика (цитирана по-горе) предвиждат налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Съдът е приел, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение“ е съответно на извършеното от същия нарушение на трудовата дисциплина, като при определянето му са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Същото е законосъобразно, тъй като е отчетена значимостта на позицията, която е заемал ищецът в отношенията си с работодателя. Нарушенията, извършени от ищеца, се отразяват негативно както на доброто име на работодателя, така и на обществото като цяло, тъй като е нарушено правото на благоприятна околна среда и екологично 3 равновесие.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Твърди се, че съдът не е изложил мотиви при наличието на противоречиви доказателства относно извършването на нарушението при конкуренцията на два констативни протокола за извършената проверка, като в тази насока се поставя процесуалния въпрос относно задължението на съда да формира собствени правни изводи относно тези факти.

Съдът е изложил мотиви в тази насока, като е приел, че са налице актове за установяване на административни нарушения, като се е позовал на констатациите в тях и тяхната доказателствена сила, за да приеме, че нарушението е извършено, като в тези връзка не е допуснал отклонение от задължението си да изложи собствени мотиви защо приема от фактическа страна различно от констативния протокол, съставен от ищеца по делото и разпитания по делото свидетел. В тази насока следва да се отбележи, че съдът е изложил и мотиви защо счета свидетелските показания на свидетеля за необективни, предвид неговата заинтересованост от изхода на спора.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК, доколкото същото се обосновава с необсъждането на свидетелските показания, което не отговаря на данните по делото, по изложените по-горе съображения.

Съдът е отчел фактът, че дисциплинарното наказание

„предупреждение за уволнение“ е отменено по съдебен ред, настъпил в хода на настоящото производство, поради което поставения в тази насока правен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, относно задължението да се отчетат настъпилите в хода на производството относими факти. Мотивите на съда относно неоснователността на иска за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са свързани с тежестта на извършеното нарушение и съответността му с наложеното наказание, поради което не е налице основание за допустимостта на касационното обжалване.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по делото следва да се 4 присъди сумата 150 евро на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, за изготвения отговор на касационното жалба.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4732/17.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 10276/2024 г. от ІІІ-в състав на СГС.

ОСЪЖДА В. А. А. да заплати на Регионална дирекция по горите – София сумата 150 /сто и петдесет/ евро, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5