Решение № 44 от 31.03.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. *, 31.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20231840200638 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от А. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес в гр. *, ул. „* I“ № 13, срещу Наказателно постановление № 13/01.08.2023 г., издадено от кмета на Община *, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева на основание чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 29 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община *.

В жалбата се отправя молба към съда , обжалваното наказателно постановление да бъде отмененo, като неправилно и незаконосъобразно без да се излагат конкретни доводи за това. Жалбоподателя посочва, че не е извършил посоченото в обжалвания акт административното нарушение.

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган – кмета на Община *, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

РС-*, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото 1 доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.07.2023 г., около 01,30 часа, в гр. *, ул. „* I“ № 13, в къща, жалбоподателят А. Б. Д. е използвал озвучителна уредба, като е пуснал силна музика, която се е чувала на разстояние повече от 50 (петдесет) метра от имота му, с което е нарушил нощната тишина и спокойствието на гражданите.

След подаден сигнал за нарушение на нощната тишина на място пристигнали полицейските служители П. К. В., мл. инспектор в РУ-* и Г. К.

Г..

За извършеното нарушаването на нощната тишина и спокойствието на гражданите със силна музика, която се чувала на разстояние повече от 50 метра от имота на жалбоподателя, свидетелят П. К. В., мл. инспектор в РУ-*, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 47/11.07.2023 г. срещу него за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община *.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Г. К. Г.. Поради отказ на жалбоподателя да подпише съставения АУАН същият бил подписан от свидетел.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 13/01.08.2023 г., издадено от кмета на Община *, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева на основание чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 29 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община *.

Препис от наказателното постановление е връчен на въззивника на 04.08.2023 г., лично и срещу подпис, който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена стойност, известие за доставяне, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля– актосъставител П. К.

В. и свидетеля Г. К. Г..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна.

От показанията на свидетелите П. К. В. и Г. К. Г. се установява, начина по който е протекла проверката във връзка с подадения сигнал за нарушаване 2 на нощната тишина.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Въпреки тези констатации съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Процесното наказателно постановление № 13/01.08.2023 г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, е издадено на основание чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 29 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община *.

Посочената наредба е отменена изцяло с решение № 1463 от 28.11.2023 г. на АдмС - София област по адм. д. № 1024/2023 г. като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането и, а именно – поради нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА и чл. 28 от ЗНА. Въпреки, че съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК нормативният административен акт се счита отменен от деня на влизане в сила на съдебното отменително решение по реда на прекия контрол, т.е. след издаване на обжалваното наказателно постановление, съдът, счита, че следва да откаже зачитането му. В тълкувателно решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст.д. № 5/2019 г.5 на Конституционния съд е посочено, че макар решението му, с което законът се обявява за противоконституционен, да се обнародва в Държавен вестник и да действа занапред, то самият противоконституционен закон не се прилага по заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства.

Гореописаното принципно положение

3 важи и за нормативните административни актове с още по-голяма сила и предвид факта, че незаконният нормативен административен акт се ползва дори с по-малка стабилност от противоконституционния закон.

На следващо място, дори да не се приеме, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на гореизложеното основание, съдът счита, че то следва да бъде отменено и поради допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община *, освен забраните по предходния член, в жилищните сгради се забраняват шумни увеселения, извършването на производствени дейности и ремонтни работи, които нарушават спокойствието на останалите обитатели.

В конкретния случай, в противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП наказващият не е описал в какво се изразява нарушението. Посочено е единствено, че жалбоподателят е използвал озвучителна уредба, с което е нарушил нощната тишина и спокойствието на гражданите, без да бъде конкретизирано по какъв начин е използвана тази техника, нито на какво разстояние се е чувала музиката, обстоятелство, което се установява от разпитите на свидетелите. Този пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира административнонаказателното обвинение. Касае се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи - на НК и НПК (на основание препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на административнонаказващия орган.

Допуснато е нарушение и на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. При посочване на санкционната разпоредба, въз основа на която са определени границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В обжалваното наказателно постановление е посочено, че глобата е наложена на основание чл. 27, ал. 1 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община *, която може да се приеме за обща разпоредба, вместо на основание чл. 27, ал. 3 от същата наредба. Съгласно чл. 27, ал. 1 от наредбата „на нарушителите на тази наредба се налага административно наказание – глоба до 1000 лв., на основание чл. 22, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация“. Чл. 27, ал. 3, гласи, че се налага административно наказание „глоба“ от 250 до 500 лева, а при повторност от 4

500 до 1000 лв.– при нарушение на забраните на чл. 2, ал.1 и чл. 3, ал. 4 от наредбата. Както беше посочено, жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от наредбата, респективно административното наказание е следвало да бъде определено в границите на ал. 3, от 250 до 500 лева, а не ал. 1 от чл. 27 от наредбата до 1000 лева.

Предвид гореизложеното, в административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които са неотстраними и на това основание атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна. Неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13/01.08.2023 г., издадено от кмета на Община *, с което на А. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес в гр. *, ул.

„* I“ № 13 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева на основание чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 29 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община *.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – *: _______________________

5