Решение № 766 от 13.08.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. Сливен, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230102370 по описа за 2023 година

В исковата молба на З. А. К. от Сливен се твърди, че е сключил- на 24.07.2017г., с "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД Договор за потребителски кредит, по силата на който получил от дружеството сумата 3000лв.- главница, която трябвало да му върне при лихвен процент 41.17 и годишен процент на разходите – 49.90, на тридесет и шест вноски. Така общо дължимата сума възлязла на 5 270.04лв.

На същата дата било подписано и допълнително споразумение към договора, по силата на което на мъжа бил предоставен допълнителен пакет услуги, срещу което той се задължил да заплати цена в размер 2 711.88лв., а следвало да го стори на 36 равни месечни вноски.

По този начин общото задължение на К. станало 7 981.92лв.

Той, по-скоро адвоката му, счита, че договора не отговаря на императивни изисквания на Закона за потребителския кредит. Доводите освен просторни, са и така да се каже стандартни за подобен вид дела, а въз основа на тях претендира договора за бъде прогласен за нищожен.

Твърди се и че ищеца е заплатил на ответното дружество общо 7245.60лв.. Адвокатът му счита, че тъй като договора е нищожен и след като бъде обявен за такъв, то той дължи по него връщане само на чистата сума по кредита, която в случая е 3000лв. При това положение предявява иск ответника да бъде осъден да му заплати 4 245.60лв., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба.

1

В едномесечният срок за писмен отговор е депозиран такъв, като в него се излага становище за неоснователност на исковете- с подробни доводи ответника аргументира както тезата си, че договора не е недействителен, така и че не трябва да връща на ищеца сумата, представляваща цена на втория иск.

Впрочем, тя бе изменена в съдебно заседание, като бе увеличена на 6 595.40лв. Въпреки възражението на ответника в тази връзка, направено в писмено изявление на негов процесуален представител, депозирано за заседанието, съда прие процесуалното действие.

Двете страни претендират разноски, а ответната- и юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на дружеството прави и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на адвоката му възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено от фактическа страна следното:

Договорните отношения между страните по делото са категорично доказан факт. Така е предвид признаването им в писмения отговор, а в тази връзка са и ангажирани от ищеца нарочни доказателствени средства- самия договор- първото от приложенията на исковата молба, а и погасителния план към него. Същият е с № 3022033551 и е от 24.07.2017г. От съдържанието му се установява, че на мъжа е предоставен кредит в размер на 3000лв., които той трябва да върне при лихвен процент 41.17 и годишен процент на разходите – 49.90, на тридесет и шест вноски, всяка по 146.39лв.. Така общо дължимата сума възлязла на 5270.04лв.

На същата дата е сключено и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, също част от доказателствения по делото материал, представено от ищеца. Наличието му и взаимовръзката му с договора за кредит са безспорни, тъй като сключването му и условията по негодължимата от К. сума напр., са отразени в самия договор за кредит. Видно от същия, пакета е с цена 2711.88лв., която трябва да се заплати на месечни вноски от по 75.33лв.

По този начин общото задължение на мъжа, видно от договора, е 7 981.92лв., а размера на месечната вноска- 221.72лв.

Видно от издаден от ответника документ- разпечатка, представляваща негово писмено изявление и поради това- безпротиворечиво установен по делото факт, общо платената сума по Договора за потребителски кредит № 3022033551 към 20.12.2023г. е 9595.40лв.

Част от доказателствения по делото материал са ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ на Профи Кредит.....

2

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предмет на делото са два иска- установителен и осъдителен. Те са предявени в условията на кумулативно, обективно съединяване. Основани са на твърдение за нищожност/недействителност на процесния договор за кредит, съотв. на отделни негови клаузи, водещи до пълна нищожност.

Цитират се в тази връзка разпоредби от различни нормативни актове, главно Закона за потребителския кредит.

Установи се категорично, а то и не е спорно по делото обстоятелство, че страните по делото са били в договорни отношения. По силата на същите ответното дружество е предоставило, деятелност, включена в предмета му на дейност, на ищеца паричен заем, а той е сключил контракта именно като физическо лице. Поради това се налага извода, че процесния договор е за потребителски кредит. Ето защо и за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.9 ал.1 от същия, въз основа на договора за потребителски кредит кредитора предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Страни по него са потребителя и кредитора - ал.2.

Този нормативен акт съдържа редица изисквания- към начина на сключване на такъв договор, към неговото съдържание и др., някои от които са императивни. В рамките на настоящото изложение съда ще разгледа една конкретна такава- съгласно т.9 от чл.11 ал.1 от ЗПК, договора трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Видно от чл.19 ал.1, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, като лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид ...., изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгл.ал.4, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБългария.

Клауза в договор, с която се надвишава този размер, е нищожна.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл.10 ал.1, чл.11 ал.1,т.т.7-12 и т.20 ...., договора за потребителски кредит е недействителен.

В случая следва да се направи извод, че годишния процент на разходите надвишава, при това с много, разрешения от закона размер. Така е, защото за кредитополучателя е предвидено задължение да заплати да кредитора допълнителна парична сума- за допълнителен т.н. пакет услуги. Макар това да е уговорено с отделно писмено изявление-съглашение-споразумение, задължението следва да се счита неразривна част от самия договор за кредитнай-малко, защото това е изрично предвидено в договора- т.VІ от последния.

Според съдията-докладчик, това съглашение представлява ползван от кредитора способ за получаване на допълнителен доход и за заобикаляне на 3 законовата забрана за прекомерно голям ГПР в договорите за потребителски кредит. В този смисъл клаузата е недействителна-нищожна, по смисъл на общите разпоредби на облигационното ни право- чл.26 от Закона за задълженията и договорите- като заобикаляща закона /ЗПК/, така и на специалния закон- ЗПК, предвиждащ недействителност на клаузата за ГПР, ако последния надвишава пет пъти годишния лихвен процент. Т.е., клаузата в процесния договор за ГПР е недействителна, което довежда до извод, че такава липсва. А това означава, че и самия договор е недействителен- на осн.22 във вр. с чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК. Ето защо водещия иск е основателен- на разгледаното основание, а по тази причина, тъй като с това ищеца постига целения от него резултат, не е необходимо съда да разглежда останалите основания, при които е предявен първия иск.

По осъдителният иск- той е за парично вземане и освен, че е съединен с вече произнесения иск в условията на кумулативност, е акцесорен на него- т.е. следва неговата съдба. Така е, защото ако главния иск не бе уважен, то и не би могло да се направи законосъобразен извод, че ищеца дължи по процесния договор, на ответното дружество, само чистата сума по договора. А той дължи да върне само за нея, здащото така изрично предвижда закона- чл.23 от ЗПК.

Тя в случая е 3000лв., а се доказа, че К. е заплатил на кредитора общо 9595.40лв. С горницата над размера на кредита до последната сума дружеството се обогатява, без основание. Ето защо и втория иск ще бъде уважен.

Сумата ще бъде присъдена, тъй като е поискано, а то- искането, е основателно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда, защото с депозирането й пред съда ответника/длъжник е поставен в забава, а законната лихва представлява обезщетението за кредитора-ищец за забавата при плащането на паричното задължение.

При този изход на делото на ищеца се следват направените от него разноски по делото- чл.78 ал.1 от ГПК. Те в случая са в размер на 1063.81лв., от тях: 263.81лв. -заплатени държавни такси и 800лв.-адвокатско възнаграждение. Всъщност, в писмения си отговор ответника навежда възражение за прекомерност на това възнаграждение, но съда не го споделязащото предмет на делото са два иска, а и предвид цената на всеки от тях.

По аргумент за противното от ал.3 на чл.78 ГПК, на ответника не се следват разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен, на осн.чл.22 във вр. с чл.19 ал.4 вр. чл.11 4 ал.1, т.9 от ЗПК, сключения между З. А. К. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв.В.М.-Д. с "ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище гр.София и адрес на управление на дейносттабул."България"№49, бл.53Е, вх.В, Договор за потребителски кредит № 3022033551/ 24.07.2017г.

ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД с ЕИК 175074752 да заплати на З. А. К. с ЕГН **********, на осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД, сумата 6595.40лв. /шест хиляди петстотин деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, чиято равностойност са 3372.15 евро /три хиляди триста седемдесет и две евро и петнадесет евро цента/, с която дружеството се обогатява неоснователно, поради прогласяване с това решение на сключения между тях Договор за потребителски кредит № 3022033551/ 24.07.2017г. за недействителен на осн.чл.22 във вр. с чл.19 ал.4 вр. чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК.

Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 09.12.2022г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД с ЕИК 175074752 да заплати на З. А. К. с ЕГН **********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последния разноски- 1063.81 лв. /хиляда шестдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/, чиято равностойност са 543.92 евро /петстотин четиридесет и три евро и деветдесет и два евро цента/.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на "ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД с ЕИК 175074752 да бъде осъден З. А. К. с ЕГН ********** да му заплати разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване и може да бъде обжалвано по следния начин: с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, течащ за всяка страна от момента на връчването му, пред Сливенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5