Решение № 77 от 18.03.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 611/2024
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 18.03.2025
- В сила
- 18.03.2025
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, ал. 1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. ХАСКОВО, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20245600500611 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД против решение № 72/19.04.2024 г., постановено по гр. д. № 316/2023 по описа на Районен съд – Свиленград, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, против Х. Б. И., с адрес гр. ***, общ. ***, бул.*** искове да се признае за установено по отношение на Х. Б. И. съществуването на вземането на „Топлофикация София” ЕАД за сумата от сумата 251,55 лв. - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.***, общ.***, бул. *** ж.к.***, ул.***, инсталация ***/аб.№ ***, за периода от м. май 2019 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до изплащане на задължението; сумата 36,64 лв. - мораторна лихва за забава върху тази главницата за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., сумата 31,63 лв. - главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. август 2019 г. до м. април 2021г. за същия 1 топлоснабден имот, ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до изплащане на задължението; сумата 6,31 лв. - лихва за периода върху тази главница, дължима за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г. за изпълнението на което парично задължение е издадена заповед № 76/10.03.2023г. за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 161/2023 г. по описа на РС Свиленград.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Направено е уточнение на исковата претенция поради наличието на техническа грешка в петитума на исковата молба, позовавайки се на обстоятелствената част на същата, както следва: сумите, които ищецът претендира от страна на лицето Х. Б. И. са: 1352.16 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за аб. номер: ***, за топлоснабден имот с адрес: гр. ***, обл.***, общ.
***, бул.*** за периода от 05.2019 г. до 04.2022 г., ведно със сумата 234.79 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 44.76 лв., за периода от 12.2019 г. до 12.2020 г., ведно със сумата 8.82 лв., представляваща законна лихва за периода от 18.03.2021 г. до 27.05.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 24.01.2023г, като претендира и направените по делото съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в проведените две граждански производства (заповедно и исково). Твърди се, че така направеното уточнение на исковата претенция било ясно от обстоятелствената част на исковата молба, а и от това, че проведеното исково производство по делото било следствие от подаденото от длъжника възражение срещу издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение на парично задължение и същото било продължение на предходното заповедно такова и се водило за същата сума. Счита, че ако първоинстанционният съд е счел, че е налице разминаване между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, поради което размерът на иска бил неясен следвало да остави същата без движение и да даде указания за отстраняването им, а не просто да отхвърли иска. Въззивника счита, че иска му е доказан по размер и основание, поради което иска от въззивната инстанция да отмени изцяло, постановеното от РС Свиленград решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
2
Въззиваемата страна в законоустановения срок е депозирала отговор, с който развива съображения за правилност на първоинстанционното решение и моли въззивната инстанция да го потвърди изцяло. Претендира разноски.
Не е постъпил отговор от конституираното като трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Окръжен съд Хасково, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред Районен съд Свиленград е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Х. Б. И., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
200, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 161/2023 г. по описа на РС Свиленград, а именно: 1352,16 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, 234,79 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 44,76 лева - главница за периода от м. 12.2019 г. до м. 12.2020 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,82 лева - лихва за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
От приложеното ч. гр. д. № 161/2023 г. по описа на РС - Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 76/10.03.2023 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата 1640,53 лева, от които 1352,16 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, 234,79 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 10.01.2023г., както и суми 3 за дялово разпределение: 44,76 лева - главница за периода от м.12.2019г. до м.12.2020г. и от месец 08.2021 г. до месец 04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,82 лева - лихва за периода от 31.01.2020г. до 10.01.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Исковата претенция се основава на следните безспорни по делото факти: ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. ***, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.***, одобрени с Решение от 2016г.
4 на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ — „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уебстраница на „Топлофикация София” ЕАД.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с “Техем сървисис” ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след кР. на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата — “Техем сървисис” ЕООД на база 5 реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Спорът по делото се свежда до това дали ответника дължи претендираните суми за процесния период и в претендирания размер, като същият се позовава на погасяването чрез частично плащане по банков път на процесните задължения от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. включително и на изтекла погасителна давност за всички вземания на ищеца за периода, предхождащ 24.01.2020 г.
От приетото заключение по назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда, находяща се на адрес: гр. *** е била с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период – от месец май 2019 г. до април 2022 г. Установява се, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер и е отчислявал технологични разходи за сметка на ищеца съгласно методиката. Дяловото разпределение, извършено от „Техем сървисис“ ЕООД, за етажната собственост и процесния имот, било в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данните от уредите за сградата и имота. Според вещото лице, извършените измервания в абонатната станция, прогнозните изчисления, дяловото разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия за ответника с аб. № *** са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и цени на топлинна енергия за процесния период.