Определение № 486 от 19.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 486 гр. София, 19.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20251000600502 по описа за 2025 година Производството е по чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпил е въззивен частен протест от прокурор при СГП, срещу определение от 18.02.2025 г. на Софийски градски съд, НО, 26 с-в постановено по НОХД №4015/2019г. по описа на СГС, с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото върнато н а СГП поради допуснати отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство затрудняващи и нарушаващи правото на защита на подсъдими те.

В протеста са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че по отношение на обвиненията по чл.321, ал.6 било налице единство между повдигнато на обвиняемите на досъдебната фаза и диспозитива на внесения в съда обвинителен акт. Липсвало противоречие между словесната и цифровата квалификация, детайлно и в нужния обем били отразени всички елементи на инкриминираното престъпление по чл.321, ал.6 НК. В съдържанието на обвинителния акт били посочени достатъчно по обем факти почиващи на съответните доказателства за това обвинение. Посочено било кой обвиняем какво е извършил; времето, мястото и начинът на извършване на престъплението по чл.321,ал.6 НК, като нямало противоречия или неясноти по това обвинение повдигнато на част от обвиняемите лица. Изрично в 1 обвинителния акт бил описан и механизма и начина на сговаряне на обвиняемите помежду им и времето на извършване на деянието по чл.321 НК, което описание по никой начин не водело до ограничаване правото на защита на обвиняемите лица. Твърдението на съда, че обв. С. и описаната за него деятелност по това обвинение по чл.321,ал.6 НК е съответна и като за ръководител на ОПГ по чл.321 ,ал. 1 от НК, категорично не водело на извод, че е ограничено правото на защита на някой от обвиняемите. В повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321,ал.6 НК на този обвиняем нямало противоречие между обстоятелствната част и диспозитива на ОА, а въпроса в какъв обем са доказателствата по това обвинение и дали същите се явяват повече от необходимото или по - малко, за да бъде доказана обвинителната теза, бил въпрос по същество на делото, който следвало да бъде обсъждан от едва след пледоариите на страните, в акта по същество.

Прокурорът твърди, че още от самото начало на разсъжденията си относно обвиненията по чл.321,ал.6 НК съдебният състав излизал извън пределите на дължимата от него проверка по чл.249 ал.З от НПК, и се произнасял по въпроси по чл.301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК като посочвал дали и в каква степен е доказано обвинението по чл.321,ал.6 НК, за кои обвиняеми и как е доказано, доказан ли е механизма на извършването му и мястото на извършване. Вземайки отношение още на този етап от наказателното производство по въпроси по същество - такива като правната квалификация на инкриминираното по чл.321,ал.6 НК обвинение, съдът освен, че изземвал конституционното обвинително правомощие на прокуратурата създавал и предпоставки за преценка относно предубеденост по отношение на крайния изход от делото. Ясна за субектите в наказателното производство била хронологическата, смислова и логическа връзка и последователността на възприетите от прокуратурата фактическа обстановка, касателно престъплението по чл.321,ал.6 НК, съответно това обвинение било достатъчно ясно описано, както в дипсозитива, така и в обстоятелствната част на обвинителния акт и по никакъв начин не било нарушено правото на защита на нито едно от обвиняемите лица

По отношение на всички обвинения по чл.248а НК описани в диспозитива и обстоятелствената част ОА в протеста се твърди,че било налице единство между обвинението, повдигнато на обвиняемите на досъдебната фаза и диспозитива на внесения в съда обвинителен акт.

2

Липсвало и противоречие между словесната и цифровата квалификация, детайлно и в нужния обем били отразени всички елементи на инкриминираните престъпления по чл.248а НК описани в диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт.

Правилно било твърдението на съда, че на отделни места в диспозитивите на ОА и в обстоятелствената част на ОА, за някой от престъпленията по чл.248а НК, предявени на някой от обвиняемите лица от прокурора било записано „...които осъществяват поотделно състави на различни престъпления,...“ Била допусната грешка от наблюдаващия делото прокурор, която е от категорията на явните фактически грешки, посочени в чл.248а НПК и като такива очевидни фактически грешки в обвинителния акт, следвало за тях да бъде определен 7- дневен срок, в който прокурорът да ги отстрани.

Иска се отмяна на определението и връщане на делото на съда за продължаване на съдебното производство.

Срещу частния протест е постъпило възражение от подсъдимите М.

С. и М. П., чрез защитника им адв.А. П., САК, в което се твърди, че съдът правилно бил приел, че на фазата на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в пороци на обвинителния акт, а именно противоречия и неясноти при описанието на чл.

321, ал. 6 от НК, водещи до неяснота на обвинението, а и оттам в правото на защита на обвинените лица. Изразява се становище, че съдът правилно приел, че е налице противоречие между описаното в обвинителният акт и правната квалификация на деянието, както и други непълноти в обвинителният акт, които евентуално се дължали на непълнота или липса на доказателства, които не следвало да се обсъждат в разпоредително заседание. О т акта, за обвинените лица не ставало ясно в какво се изразява обвинението по чл. 321, ал. 6 от НК, като изцяло липсвало описание на каквато и да било фактическа обстановка, респ. механизма на извършване на престъпното деяние. Същото се явявало отстранимо съществено процесуално нарушение от изключителна важност за подсъдимите лица от една страна и от друга - за защитата им, с оглед формиране на защитна теза и упражняване правото на защита в пълния му капацитет.

Иска се определението на първоинстанционния съд да бъде 3 потвърдено.

Срещу частния протест е постъпило възражение от подсъдимите С.

Е. и А. А., чрез защитника им адв.С. Р., ВАК, в което са изложени идентични твърдения с тези, съдържащи се във възражението на подсъдимите М. С. и М.

П.. Наред с това се твърди, че текстовата формулировка за чл. 26, ал. 1 НК, свързано с вписания в заключителната част израз, че включените в продължаваната престъпна деятелност деяние осъществяват „състави на различни престъпления“, същото касаела правото и не можело да се приеме за очевидна фактическа грешка Доводите на прокуратурата, касаещи престъпленията по чл. 248а НК били абсолютно идентични с тези по чл. 321, ал. 6 НКи се явявали напълно неоснователни, необосновани и неотговарящи на обективните факти.

Иска се определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Постъпило е възражение срещу протеста и от адв.В. Д. от САК, защитник на подс. Г. К., в което се твърди, че протестът е абсолютно неоснователен, необоснован и напълно бланкетен, а атакуваното определение било правилно и обосновано, поради което следвало да се остави в сила.

Недопустимо, а по същество и неоснователно било искането на прокурора, обективирано в частния протест, да му бъде дадена възможност да поправи установените очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В самия протест никъде не ставало дума за такива грешки, а съдът достатъчно аргументирано бил изяснил, че нито едно от инвокираните нарушения не можело да се квалифицира като такава грешка, а представлявали именно отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Протеста е процесуално допустим съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от

НПК.

Разгледан по същество е

НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С обжалваното определение от 18.02.2025 г. на Софийски градски съд, НО, 26 с-в постановено по НОХД №4015/2019г. по описа на СГС на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено 4 съдебното производство по делото и същото върнато на СГП поради констатирани от съда отстраними процесуални нарушения допуснати в хода на досъдебното производство затрудняващи и нарушаващи правото на защита на подсъдимите.

Съдът е приел, че в обвинителния акт относно престъплението по чл.321, ал.6 НК, за инкриминирано място са посочени градовете София, Бургас, Варна и Карнобат, като се твърдяло, че през м.01.2015г., обв.С. се сговорил с останалите обвинени лица, но „липсвала фактическа мотивировка и конкретно описание на начина на реализиране на самото изпълнително деяние по сговаряне“. Наред с това, ползването на единствено число при описанието на това деяния и липсата на описани факти за сговарянето на останалите подсъдими помежду им налагало извод, че са налице не няколко отделни сговаряния, а по-скоро едно общо, което било допълнителен довод за неяснота във фактическото обвинение. Липсата на описание за начина на сговаряне според съда водел до неяснота относно мястото на престъплението тъй като според твърдението в акта, в един и същи времеви момент сговорът бил извършен на територията на 4 отделни населени места.

Вярно е, че в обвинителния акт следва да се посочат ясно и точно факти за начина на реализиране на деянието, но констатациите на съда за наличие на съществено процесуално нарушение относно сговора, са обективно неправилни. В акта многократно е посочено/най-вече поради използваната от прокурора техника за механично пренасяне чрез копиране на един и същ текст/, че обв.С. се е „сговорил“ с изброените девет обвиняеми.

Съдът се е позовал на отразеното на стр.8 от акта, но на стр.51 от същия е посочено от прокурора, че всеки от обвиняемите следвал волята на обв.С., имал съзнание, че участвал с останалите изброени обвиняеми и бил взел решение за това участие „на база на информиран избор“. От стр.8 до стр.51 са изложени различни фактически твърдения за действията които е предприел според прокурора всеки от тези обвиняеми във връзка с посоченото сговаряне.

С оглед на това, без да обсъжда процесуалният подход използван от прокурора, въззивният съд приема, че констатациите на първоинстанционния съд относно допуснатите съществени процесуални нарушения в обвинителния акт за описанието на престъплението по чл.321, ал.6 от НК са необосновани.

От процесуална гледна точка е достатъчно в случая да се констатира, че акта съдържа фактически твърдения за сговор, както и конкретни фактически 5 твърдения за обективирани действия от всеки един от подсъдимите. Дали тези фактически твърдения в тяхната съвкупност обосновават извършено престъпление по чл.321, ал.6 от НК е ирелевантен за настоящето производство въпрос, който ще получи отговор с крайния акт в процеса, след разглеждане на делото по същество.

Неправилно е констатираното от съдът и противоречие между обстоятелствена и заключителна част на ОА относно инкриминираната цел за престъплението по чл.321, ал.6 от НК. Между формулировките „лично облагодетелстване на подс.М. С.“ и „имотна облага на подс.М. С., посредством упражнявана търговска дейност от регистрирания ЕТ с фирма ЕТ М. С. к.“ не съществува противоречие, обоснованащо наличието на същество нарушение на процесуалните правила по констатирания от съда начин.

Въпреки синтактичното и граматическото им различие, двете формулировки разбираемо сочат каква специална цел е инкриминирал прокурорът.

Констатацията на съда относно противоречие в инкриминирания период за това престъпление също не обосновава наличие на съществено нарушение на процесуалните правила. Всъщност, въпросът, който съдът си е поставил-„3ащо тогава инкриминираният период е удължен до м.05.2019 г., ако сговорът е извършен и е факт още през м.01.2015г“, излиза извън рамките на въпросите обсъждани в разпоредително заседание и е въпрос по същество.