Решение № 120 от 05.08.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. **********, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20221880100406 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Д. Х. Х. и А. Х. М., чрез пълномощник, против С. П. Х., А. С. Х. и С. С. Х.. В нея се твърди, че ищците са собственици по давност на масивна двуетажна жилищна сграда върху сутерен, със застроена площ от 23 кв.м., находяща се в с.

Зимевица, общ. Своге, в урегулиран поземлен имот (УПИ) VII-40 от кв. 13 по подробния устройствен план (ПУП) на селото. Фактическата власт върху сградата е установена през 2000 г., като продължава и до днес, поради което Д.

Х. и А. М. са придобили при равни квоти правото на собственост и искат от съда да установи спрямо ответниците съществуването на това тяхно право.

Отговори са постъпили от всички ответници, чрез пълномощник. В тях те оспорват претенцията на ищците като неоснователна, тъй като според тях Д. Х. и А. М. не притежават нито спорни, нито предполагаеми права върху сградата.

От С. Х., А. Х. и С. Х. е предявен насрещен иск със същата правна квалификация (чл. 124, ал. 1, пр. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и за същата сграда, както и за поземления имот, в който тя е построена и за намираща се в него паянтова стопанска постройка. В открито съдебно заседание съдът допусна поисканото преминаване от установителен към осъдителен иск (чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) – в частта му относно масивната двуетажна жилищна сграда върху сутерен и относно паянтовата стопанска сграда. С оглед на обстоятелството, че съдът отхвърли поисканото приемане за съвместно разглеждане на иска по чл. 109 ЗС относно земята, съответно не последва оттегляне/отказ на/от установителния иск в тази му част, предмет на насрещния иск е и правото на собственост върху поземления 1 имот. В подкрепа на изложеното в насрещната искова молба е представен констативен нотариален акт от 2008 г., според който С. Х. и С. Х. са придобили правото на собственост върху земята и сградите по давност.

Първият е бивш съпруг на втората, като брака е прекратен със смъртта му на ***** г., респективно е баща на А. Х. и С. Х.. От посоченото следва, че твърденията са правото на собственост да е придобито по давност и по наследство.

Първоначалните ищци, в подадения от тях писмен отговор, оспорват фактическата обстановка описана в насрещната искова молба. Твърдят, че те са упражнявали фактическа власт върху сградата, както със знанието, така и със съгласието на първоначалните ответници.

В открито съдебно заседание пълномощниците на страните подробно обосновават тезите си, като по делото постъпиха и писмени защити.

По делото са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели.

Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която съдът въприема като обективна и компетентно изготвена.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искови молби, отговорите по тях, и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и от правна страна :

С констативен нотариален акт от 22.12.2000 г. ищците са признати за собственици на незастроения УПИ VIII-40 в кв. 13 по ПУП на с. Зимевица, общ. Своге, с площ от 560 кв.м. В нотариалния акт не е посочено правното основание, на което те владеят вещта. Към посочената дата Д. Х. е била на ** години, а А. М. на ** години. Същият ден техният чичо С. Х., по време на брака му с ответника С. Х., е признат за собственик на съседния УПИ VII-40, с площ от 852 кв.м. Според нотариалния акт и този имот е назастроен. На 12.08.2008 г. С. и С. Х.и са признати за собственици по давностно владение и приращение на УПИ VII-40, заедно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда върху сутерен със застроена площ от 23 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 100 кв.м. Вещото лице смята, че в нотариалния акт габаритите на сградата са неправилно описани. През лятото на 2012 г. по заявление на С. и С. Х., Главният архитект на Община Своге им е издал виза за проучване и проектиране на постройка на допълващо застрояване. Според скицата, заснетата през 1986-87 г. при изготвяне на действащия кадастрален план (КП) сграда, с фасада по почти цялата уличнорегулационна линия и означена с „ПС“ е съборена, като от собствениците не е иницирано заличаването й от КП. Вещото лице е констатирало, че част от сградата съществува и днес. През 1972 г. Х. П. дарява на сина си А. А. ½ част от дворното място застроено и незастроено цялото с площ от 1613 кв.м., съставляващо парцел V-138 в кв. 21 по тогавашния план на с. Зимевица, заедно с построените в имота паянтови постройки на около 100 кв.м. Първият е прадядо, а вторият дядо на ищците и на втория и на третия ответник. Според вещото лице УПИ VII-40 по сегашния план на селото е образуван от части от парцели V-138 и IV-137 по предходния план. А. А. е починал на *****г., съпругата му С. А. на ***** г., синът им Х. Х. на *** г., а другият им син С.Х. на *** г. От прокурорската преписка е видно, че към 2 месец декември на 2021 г. е налице спор между страните, който е във връзка с ползването на УПИ VII-40 и на намиращите с в него сгради. В доклада си по делото съдът е указал на ищците, че следва да се установят действия, доказващи намерението за своене, като те трябва по ясен и недвусмислен начин да показват, че се отричат правата на другите лица, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. От свидетелските показания, както и от другите събрани по делото доказателства, такива действия не се установяват – до месец декември на 2021 г. Обстоятелството, че и преди това имотът е ползван от ищците е неотносим към владението, тъй като не се установява намерения за своене. От друга страна за всички сгради липсва каквато и да е строителна документация. При това положение собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, а по делото не се установи нещо друго. Липсват дори твърдения от страна на първоначалните ищци, те да са собственици на земята.

В тази връзка част от обстоятелствата, които се установяват чрез свидетелските показания са без правно значение, като ремонти и пристройки са направени или изградени на/към съществуващи сгради. На една и съща дата ищците и чичо им, по време, когато е бил в брак, са признати за собственици на съседни урегулирани поземлени имоти. Това обстоятелство е индиция за липса на спор, тъй като нотариалните актове освен, че са от една дата са и с поредни номера. Същото се отнася и за молбите-декларации и за удостоверенията за данъчна оценка, а скицата е с един и същ номер и дата, което най-вероятно е грешка, тъй като се касае за два различни имоти. Към тази дата е бил жив и бащата на ищците, като всякакво твърдение за някаква уговорка между него и брат му е без правно значение, още повече, че с такава договорка той косвено признава, че брат му е собственик на У П И VII-40, респективно Х. Х. е държател, а отделно според документите последният не е собственик, а такива са дъщерите му. По друг начин стоят нещата, ако е налице доброволно предаване на владението от дотогавашния владелец, в случая те са двама, но за това не се събраха никакви доказателства. На място вещото лице е констатирало, че по точки 1-2 и по точки 3, 4, 5 и 6 границите на имота не са материализирани с ограда. УПИ VI-40, 41 и УПИ VIII-40 са собственост/съсобственост на ищците. Единствено по точки 2-3 е налице частична ограда от дъски и оградна мрежа. Никоя от страните не живее постоянно в с. Зимевица, включително и майката на ищците. Там не е живеела и починалата баба на ищците, както и на втория и на третия ответник, а в гр.

Своге страните живеят на един и същ адрес. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства, като с оглед на изложеното е ясно, че ищците са имали достатъчно възможности да демонстрират пред ответниците намерение за своене, включително до 05.10.2017 г. това намерение е трябвало да бъде демонстрирано и към чичо им С. Х., за което липсват дори твърдения. От своя страна ответниците се легитимират като собственици по давност и по наследство, което изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. През лятото на 2012 г. по заявление на С.и С. Х., Главният архитект на Община Своге им е издал виза за проучване и проектиране на постройка на допълващо застрояване, което обстоятелство не показва незаинтересованост за имота. С оглед на изложеното първоначалният иск следва да бъде отхвърлен, а насрещният уважен, като в диспозитива на съдебното решение сградите трябва да бъдат 3 описани така, както са дадени в заключението на вещото лице.

При този изход от делото ищците следва да заплатят на ответниците направените от тях разноски за адвокат и за вещо лице. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за основателно възражението на пълномощника на ищците, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Делото се отличава с известна фактическа сложност, но данъчната оценка на спорния имот е минимална. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ищците, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Ето защо, съдебният състав намира, че за него не са задължителни определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о. на ВКС. По настоящото дело, с оглед цената на иска, следва да се намали дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение до сумата от 360 лева за всеки ответник, или общо 1080 лева. Това е максималният размер определен по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Същата не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Отхвърля предявените от Д. Х. Х. от *****, ЕГН **********, и А. Х.

М. от *****, ЕГН **********, против С. П. Х. от *****, ЕГН **********, А.

С. Х. от *****, ЕГН **********, и С. С. Х. от *****, ЕГН **********, искове за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на жилищна сграда с пристройка, със застроена площ от 44 кв.м., площта на етажа е 48 кв.м. /издаден частично еркерно/ и мазе под него със светла площ от 9 кв.м., находяща се в УПИ VII-40 от кв. 13 по ПУП на с.

Зимевица, общ. Своге, с площ от 752 кв.м., като тази сграда в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и приращение № 64, т. II, рег. № 1707, нот. дело № 248 от 2008 г. на нотариус Г.

М., вписан към тази дата в регистъра на нотариалната камара под № 143, е описана като масивна двуетажна жилищна сграда върху сутерен с застроена площ 23 кв.м.

Приема за установено по исковете предявени от С. П. Х. от *****, ЕГН **********, А. С. Х. от *****, ЕГН **********, и С. С. Х. от *****, ЕГН **********, срещу Д. Х. Х. от ***** ЕГН **********, и А. Х. М. от *****, ЕГН **********, че С. Х., А. Х. и С. Х. са собственици на УПИ VII-40 от кв.

13 по ПУП на с. Зимевица, общ. Своге, с площ от 752 кв.м., заедно с изградените в него жилищна сграда с пристройка, със застроена площ от 44 кв.м., площта на етажа е 48 кв.м. /издаден частично еркерно/ и мазе под него със светла площ от 9 кв.м., и полумасивна стопанска постройка и навес с 4 обща площ от 86 кв.м., като тези сгради в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и приращение № 64, т. II, рег. № 1707, нот. дело № 248 от 2008 г. на нотариус Г. М., вписан към тази дата в регистъра на нотариалната камара под № 143, са описани като масивна двуетажна жилищна сграда върху сутерен с застроена площ 23 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 100 кв.м., като осъжда Д. Х. и А. М. да предадат на С. Х., А. Х. и С. Х. владението върху гореописаните жилищна сграда с пристройка и полумасивна стопанска постройка и навес.