Решение № 363 от 23.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Варна, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Светла В. Пенева

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500042 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на *** чрез адвокат Н. С. срещу решение № 3408 от 09.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 11044 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиридесети състав, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на М. Х.

А. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания, последица от настъпила на 28.04.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на възникване на злополуката /28.04.2020 г./ до окончателното погасяване на задължението, на основание член 200, алинея 1 от КТ; на адвокат М. И. Х. сумата от 1 130 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред първата инстанция, на основание член 38, алинея 1 от ЗА във връзка с член 78, алинея 1 от ГПК; както и в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 800 лева, представляваща държавна такса по предявените искове, на основание член 78, алинея 6 във връзка с алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се моли същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Сочи се, че въззивникът няма предприятие, представляващо голям подземен гараж, както и, че с ищеца не е сключван никога трудов договор и той не е работил в предприятието.

Постановлението за съществуване на трудово

1 правоотношение между страните е издадено, без да е извършена цялостна проверка на всички факти и обстоятелства. Няма никакви доказателства, че трудовата злополука е настъпила в предприятието на дружеството по време на възложена от въззивника работа, за да се приеме, че са налице предпоставки за приемане на злополуката за трудова. Навеждат се доводи за допусната груба небрежност от страна на ищеца по смисъла на член 201, алинея 2 от КТ.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Сочи, че в хода на първоинстанционното производство е установено по безспорен и категоричен начин, че между страните е налице валидно трудово правоотношение, както и трудова злополука. Твърди, че не е налице съпричиняване. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е съобразено с трайната съдебна практика. Иска се потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че на 28.04.2020 г. около 17 часа в град Варна, в предприятието на ответника на ***, представляващо голям подземен гараж, при изпълнение на трудови задължения на длъжност „кофражист“ при работа с ъглошлайф ищецът претърпял злополука, при която получил порезна рана с размер 15 см в областта на дясната гривнена става. Излага, че бил откаран в спешна помощ, където било установено счупване на долния край на лъчевата кост в дясно, травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан -1,2,3,4- ти пръсти в дясно. Сочи, че поради увреждането бил подложен на сложна операция, продължила повече от три часа, в областта на раменния пояс и горния крайник, след което престоял десет дни в лечебно заведение. Излага, че домашното му лечение продължило още 230 дни. В началото при злополуката и първата седмица след операцията изпитвал много силни болки, страдал от безсъние и пиел успокоителни. След изписването му от лечебното заведение не бил в състояние да се грижи сам за себе си и се налагало близки да го обслужват, страдал от безсъние, поради болките и преживяване на стреса от злополуката. Твърди, че понастоящем при движение на дясната ръка изпитва силни болки и не е в състояние да извършва свободни движения и да работи, което налагало и нова операция.

Пиел силни успокоителни, изпитвал страх от работа с машини. Излага, че с постановление от 21.05.2020 г. на Инспекцията по труда правоотношението между ищеца и ответника е обявено за трудово, а след извършено разследване на компетентните органи с разпореждане № Ц5104-03-133 от 25.09.2020 г. описаната злополука била приета за трудова такава. Излага, че в резултат на 2 злополуката е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания.

Претендира осъждане на ответника да му заплати сторените неимуществени вреди в предявения размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира разноски.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ответникът няма предприятие, представляващо голям подземен гараж, в което да осъществява търговска дейност и да наема работници, както и оспорва наличието на трудовоправна връзка между ответника и ищеца, както и че последният е работил на негов обект. Настоява, че липсват доказателства кога, къде, как и при какви обстоятелства е настъпил инцидента, за да се приеме, че е налице трудова злополука. Счита, че не са налице доказателства за влизане в сила на разпореждане за обявяване на злополуката за трудова. Намира иска за недопустим, а в условията на евентуалност навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от работника на основание член 201, алинея 2 от КТ. Подчертава, че ищецът не се е съобразил с елементарни изисквания за безопасност при изпълнение на работата с ъглошлайф. По тези съображения моли за отхвърляне на част от иска съобразно критерия за справедливост и определяне на процент на съпричиняване на вредата от ищеца.

Правната квалификация на предявените в производството искове е член 200, алинея 1 от КТ и член 86 от ЗЗД.

Подлежащите на установяване факти по главния иск са: причинени имуществени и неимуществени вреди по вид и размер в резултат на трудова злополука и наличие на трудовоправни отношения между ищеца и работодателя – ответник по иска. Тежестта за установяване на посочените обстоятелства е за ищеца по делото съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, визиран в член 154, алинея 1 от ГПК.

Тъй като ответникът твърди, че ищецът не е бил в трудовоправни отношения с него, че злополуката не е трудова, а евентуално ищецът е пострадал в резултат на груба небрежност от негова страна, изразяваща се в неспазване на вменените задължения по безопасност на труда, то тези твърдения следва да се докажат от него.

От представеното по делото постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ от Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, е обявено, след проверка на 21.05.2020 г. във връзка с констатиран трудов инцидент, на основание член 405а, алинея 1 от КТ съществуването на трудово правоотношение между М. Х. А. и ***, като последният е изпълнявал длъжността „кофражист“. Постановлението е връчено на страните на 21.05.2020 г., видно от отбелязването на него, няма данни да е обжалвано по реда на член 405а, алинея 7, изречение първо от КТ, поради което е влязло в сила на 05.06.2020 г. Въпреки даденото с постановлението предписание за предлагане от страна на работодателя сключване на трудов договор в срок до 3

27.05.2020 г съгласно член 405а, алинея 4, изречение първо от КТ, не са налице наведени доводи от никоя от страните такъв да е сключен. Поради това следва да намери приложение разпоредбата на член 405а, алинея 6 от КТ, тоест В случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението да замести трудовия договор, като той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. Като извод се налага, че между страните е налице трудово правоотношение с посочените параметри.

Безспорно е установена посредством събраните писмени доказателства, че е настъпила трудова злополука на 28.04.2020 г. С разпореждане № Ц510403-133 от 25.09.2020 г. на НОИ – ТП Варна описаната злополука по отношение на ищеца е приета за трудова, като разпореждането е влязло в сила като необжалвано. Този акт е бил обжалван и с решение на директора на ТП – Варна на НОИ № Ц2153-03-74 от 09.11.2020 г. жалбата на работодателя е отхвърлена. Това решение е връчено на *** на 02.02.2021 г. и като необжалвано е влязло в сила на 17.02.2021 г. Трудовата злополука, настъпила на 28.04.2020 г., е установена по надлежния ред, определен в член 57 от КСО и Наредбата за установяване, разследване регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Разпореждането на органа по член 60 от КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, както и e официален удостоверителен документ за установените в него факти, в частност за наличие на трудова злополука, който е влязъл в сила и следователно правоизключващите възражения на работодателя, че злополуката не е трудова, са преклудирани, доколкото възраженията е следвало да бъдат направени в производството пред административния орган.

В следствие на злополуката е ищецът е получил увреждане на дясната ръка – счупване на долния край на лъчевата кост в дясно, травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан - 1,2,3,4ти пръсти в дясно. Видът и характера на причинените увреждания се установяват от представената по делото медицинска документация – епикриза, болнични листи и решение на ТЕЛК за временна неработоспособност.

В полза на ищеца са събрани гласни доказателства посредством разпит на един свидетел – А. А.А. -, с показанията на които да установи претърпените неимуществени вреди, резултат от настъпилата на 28.04.2020 г. трудова злополука, както и механизма на настъпването й. Установява се от показанията на свидетеля, които следва да бъдат кредитирани като логични и непротиворечащи на събраните по делото други доказателства, че инцидентът сериозно е засегнал емоционалното и здравословно състояние на ищеца.

Последният е изпитвал затруднения при извършване на нормалните ежедневни дейности, както и се е нуждаел от помощта на трети лица.

Ежедневието му било съпътствано от болки, за които е приемал медикаменти, нарушен бил сънят му, изпитвал безпокойство. Също така свидетелят явства, 4 че след около месец движението в ръката се е възвърнало и е могъл да се обслужва сам, макар и със затруднения.

Съгласно разпоредбата на член 200, алинея 1 от КТ работодателят отговаря имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер. При разглеждането на споровете по член 200 от КТ за съда съществува задължението само да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, респективно налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател, както и причинна връзка между последните и трудовата злополука, не представлява задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник. По общото определение, възприето от законодателя и съдебната практика, трудова злополука са травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършената работа, тоест такива, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност, както е и в настоящия случай и за което няма спор между страните. Наличието на причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата временна нетрудоспособност се установява от събраните по делото доказателства.