Решение № 1397 от 04.07.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1783/2022
- Вид
- Решение № 1397
- Подписан
- 04.07.2022
- В сила
- 11.11.2022
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.158 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.7 ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1397 гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20225330201783 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Винарска изба Брезово – България АД, седалище и адрес на управление гр.Брезово,ул.Зелениковско шосе №1, против Наказателно постановление № 51066-S005757/08.07.2011 г., издадено от Заместник териториален директор на ТД на НАП Пловдив, с което на жалбоподателя за 2 бр. нарушения на чл.158 вр.чл.7 ал.3 от Кодекса за социално осигуляване /КСО/ на основание чл.355, ал.1 от КСО са наложени 2 бр. имуществени санкции в размер на всяка една от тях на 500 лв., общо 1000 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от законния представител на дружеството С.П.А., който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск.Д.
Пеева с пълномощно по делото, която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Несподеляеми са направените възражения за недопустимост на жалбата поради приложимост на чл.58, ал.2 от ЗАНН. За да се приеме, че наказателното постановление е редовно връчено на посоченото основание, следва административнонаказващият орган да е положил достатъчно усилия по издирване на нарушителя. Към преписката е приложено заверено копие на 1 протокол от извършена проверка от дата 12.10.2011 г., според която адресът на дружеството гр.Брезово, ул. Зелениковско шосе № 1 е посетен на 12.10.2011 г. за връчване на наказателното постановление, като не е открит представител на дружеството. Посещението на посочения адрес е направено веднъж като няма данни дружеството да е търсено и друг път за връчване на наказателното постановление. По изложените съображения съдът намира, че издирването не е щателно проведено, поради което и наказателното постановление не е редовно връчено по реда на чл.58, ал. 2 от ЗАНН.
Представените от въззиваемата страна писмени доказателства за изпращани до дружеството покани се отнасят до актове, издавани в хода на образувано срещу същия жалбоподател изпълнително производство като по отношение на тези актове редът за връчване е предвиден в ДОПК, а редът за връчване на наказателното постановление е уреден в чл.58 от ЗАНН. Изложеното даде основание на съда да приеме, че жалбата е допустима.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Винарска изба Брезово-България АД има качество на дружествоосигурител.
За месец март 2010 г. възнагражденията от дружеството били начислени на 29.04.2010 г., но не били изплатени и дължимите вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване / УПФ/ в размер на 502,38 лв. до 30.04.2010 г. на работещите в дружеството 31 лица по трудови правоотношения при условия на трета категория труд, както и в размер на 44,62 лв. на 1 лице по трудово провоотношение при условията на втора категория труд.
Нарушенията били установени на 12.10.2010 г. при представяне на справки образец КД 127 и КД 128 .
Констатациите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка сер.АА 0061374/08.10.2010 г.
Въз основа на направените констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.АА S005757/11.01.2011 г., а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Св. Сп. П.,Протокол за извършена проверка сер.АА 0061374/08.10.2010 г., декларации от лица, работещи по трудово/ гражданско правоотношение, заверено копие на Заповед ЗЦУ28/06.01.2010 г.
Показанията на разпитания свидетел са в съответствие със съдържанието на съставения протокол, декларации от лица, работещи по трудово/ гражданско правоотношение.
Така описаната фактическа обстановка не се оспорва и от самия жалбоподател. Оплакванията са главно за изтекла преследвателска давност.
2
Предвид събраните по делото доказателства съдът прие, че фактическата обстановка е обективно и правилно установена. Доказателства, опровергаващи направените констатации, не се представиха от страна на жалбоподателя в хода на съдебното следствие.
Правилно е приложен материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателното постановление съдът прие, че и двата акта са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложеното към преписката копие на Заповед ЗЦУ 28/06.01.2010 г.
Основателно се явява възражението за изтекла абсолютна преследвателска давност, изложено пред съда. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд в ЗАНН са предвидени два вида срокове по чл.34 от ЗАНН и по чл.82 от ЗАНН. Според цитираното тълкувателно постановление сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а срокът по чл.82 от ЗАНН преклудира възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция. Срокът по чл.82 от ЗАНН има предвид влязло в сила наказателно постановление. Това е т.нар. изпълнителска давност, която може да бъде квалифицирана на обикновена /по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН/. В чл.
34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал.
3 от НК, уреждаща абсолютната преследвателска давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 , във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. От изложеното става ясно, че никой от текстовете на чл.34 от ЗАНН и чл.82 от ЗАНН не третира междинния срок в случаите, когато НП е издадено, но не е връчено на адресата си и поради това не е влязло в законна сила. Именно липсата на уредба в ЗАНН относно срока, течащ след издаване на НП до влизането му в законна сила, води до приложението на неговия чл.11, изрично препращащ към нормите на общата част на НК по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността.
Тези изводи, отнесени към конкретиката на настоящия казус, налагат отмяната на наказателното постановление. В случая абсолютната преследвателска давност е четири години и шест месеца предвид съответното приложение на чл.81, ал.3 вр чл.80, ал.1 т.5 от НК. Констатира се от съда изичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване , която е започнала е да тече от довършване на нарушението 30.04.2010 г. и е изтекла след изтичане на четири години и шест месеца, считано от тази дата.
Безрезултатното изтичане на преследвателската давност не може да бъде вменено във вина на наказаното лице и налага отмяната на издаденото наказателно постановление.
3
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 51066-S005757/08.07.2011 г., издадено от Заместник териториален директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Винарска изба Брезово – България АД, седалище и адрес на управление гр.Брезово,ул.Зелениковско шосе №1, ЕИК 160138359 за 2 бр. нарушения на чл.158 вр.чл.7 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване са наложени 2 бр. имуществени санкции в размер на всяка една от тях на 500 лв., общо 1000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4