Определение № 4092 от 17.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4092 гр. София, 11.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20241100607185 по описа за 2024 година

Производство е по реда на глава XXII НПК

Образувано е по постъпила частна жалба от Е. Д. М., ЕГН: ********** срещу Разпореждане, постановено по НЧХД № 2243/2018 г., 98-ми състав по описа на Софийски районен съд. С Разпореждането първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.1 и 2 вр. чл.24, ал.5, т.2 НПК.

В частната жалба се навеждат възражения, че Разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно. Излагат се твърдения за нарушения на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и наличие на произвол от страна на първоинстанционния съд. Моли да се отмени Разпореждането и делото да бъде върнато на СРС за разглеждане.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи и провери законосъобразността на атакуваното разпореждане, прие следното:

Производството по НЧХД № 2243/2018 г. по описа на СРС, НО, 98-и състав е било образувано по тъжба, депозирана от Е. Д. М., ЕГН: ********** срещу С.Б.Т. с обвинение за извършени престъпления по чл. 147, ал. 1 и чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 НК. С тъжбата се повдига частно обвинение срещу С.Б.Т. за това, че на 12.01.2018 г. в интернет сайт – www.breaking.bg , последният е бил публикувал статия със снимков материал, която е била озаглавена „Крокодила не успя да вкуси свободата, арестуваха го за грабежа на пенсии в Сеславци“. Във въпросната статия частният тъжител бил наричан магистрален бандит и крокодил, въпреки че през 2018 г. същият е бил неосъждан. Направено е искане за престъплението по чл. 147, ал.1 НК , подсъдимият да бъде осъден за сумата от 7000 лв, а за престъплението по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и 2 в размер на 20 000 лв. В тъжбата си частният тъжител е заявил, че за клеветата е разбрал на 13.01.2018 г. и в заключение е изявил претенция за назначаване на служебен защитник – адв. Т.Г. - П. от САК. Допълнително е заявена претенция за издаване на съдебно удостоверение по чл. 83 НПК, което да послужи на частния тъжител пред органите на МВР за събиране на всички индивидуализиращи белези на подсъдимото лице, ЕГН и адрес за призоваване.

С Разпореждане от 13.03.2018 г. е дал подробни указания на частния тъжител в 7дневен срок от получаване на съобщението да отстрани посочените в разпореждането нередовностите на тъжбата, свеждащи се до индивидуализирано ясно съдържанието на отпечатана статия и в какво се изразява резултата от направените твърдения в емоционално 1 и здравословно отношение за частния тъжител. Тъй като многократно са постъпвали молби от частния тъжител за издаване на съдебно удостоверение по реда на чл. 83 НПК и удължаване на срока за отстраняване на нередовностите по тъжбата, съдията-докладчик ги е уважавал, като последният предоставен срок е изтекъл на 03.12.2018 г.

С Определение от 03.01.2019 г. по НЧХД № 2243/2018 г., 98-ми състав по описа на Софийски районен съд е било прекратено наказателното производство НЧХД № 2243/2018 г. на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.4, т.2 във връзка с чл. 81, ал.1 НПК. Същото обаче е било отменено от Решение № 409 от 07.05.2019 г. по ВНЧД № 657/2019 г. по описа на СГС, II- въззивен състав. В това решение на първо място било констатирано от въззивната проверка, че производството е било прекратено на изменена на основание стара редакция на нормата. В допълнение е установено, че производство е прекратено поради неизпълнени указания по реда на чл.81, ал.1 НПК. И освен това е установено, че първоинстанционният състав не е издал служебно, поисканото от частния тъжител съдебно удостоверение за индивидуализиращи данни на подсъдимия по реда на чл. 83 НПК, което да му послужи пред органите на МВР. Делото било върнато на СРС за продължаване на производство.

С Разпореждане на съдията-докладчик на 98-ми състав на СРС от 21.05.2019 г. е указано да бъде издадено поисканото съдебно удостоверение. На 10.02.2020 г. е постъпила молба от адв. И.Ю. от САК, в която се твърди, че същият е преупълномощен от служебния защитник на частния тъжител – адв. Т.Г. -П. и след извършена от него справка е установено, че последната не е била конституирана като служебен повереник на частния тъжител, поради което се моли съда да я назначи. С разпореждане на съдията-докладчик от 24.02.2020 г. е указано, че назначаването следва да се осъществи в открито съдебно заседание.

Впоследствие на 28.07.2020 г. е постъпила нова молба от адв. И.Ю., с която моли съда да отмени разпореждането си от 24.02.2020 г. и да назначи адв. Т.Г.-П. за служебен повереник на частния тъжител Е. М., за да има възможност НБПП да заплати дължимото се възнаграждение на служебния повереник по делото. На 29.07.2020 г. с разпореждане съдията-докладчик по делото назначава адв. Т.Г.-П. за служебен повереник на частния тъжител. На 20.09.2021 г. е постъпило уведомление от адв. Т.Г.-П., че отказва да поеме защитата на частния тъжител, поради влошени служебни отношения с последния. С разпореждане от 21.03.2022 г. е назначен адв. И.Ю. за служебен повереник на частния тъжител, като същото е връчено на 23.03.2022 г. – заедно с указания за отстраняване на нередовностите по тъжбата. Тъй като същите не били коригирани в срок, първоинстанционният съд приел, че тъжбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено. С оглед на което, издал Разпореждане за прекратяване на наказателно производство, което е получено на 07.10.2024 г. и е обжалвано в срок от частния тъжител на 11.10.2024 г., постъпило в СГС на 14.10.2024 г. Именно това Разпореждане е обект на настоящото въззивно наказателно производство.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 342, ал.1 НПК установи, че същата е депозирана от активно легитимирана за това страна – частният тъжител Е. Д. М. и в срока посочен от първия съд при постановяване на обжалваното Разпореждане за прекратяване на наказателното производство, поради което се явява процесуално допустима. По същество, обаче, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Законодателят в разпоредбата на чл. 341 НПК е разделил съдебните актове определения и разпореждания, които могат да бъдат атакувани пред по-горната съдебна инстанция, в три отделни групи. В чл.341, ал.1 НПК или т.нар. първа група са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е посочено, че се проверяват по реда на глава двадесет и първа, втора група са регламентирани в чл. 341, ал.2 НПК и в нея са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е предвидена тяхната проверка по реда на глава двадесет и втора от по-горната съдебна инстанция и в третата група, регламентирана в чл. 341, ал.3 НПК са включени всички останали определения и 2 разпореждания, които не подлежат на проверка и контрол от въззивната инстанция отделно от присъдата. В случая, Разпореждането на първоинстанционния съд за прекратяване на наказателното производство е предвидено, че подлежи на самостоятелно обжалване по реда на глава двадесет и втора, съгласно чл.250, ал.4, изр. 2 НПК, т.е попада в обхвата на чл.341, ал.2 НПК.

В производствата от частен характер функцията на тъжбата е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал.

1 НПК, тъжбата следва да съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, мястото, времето на извършване на деянието и фактическите обстоятелства, при които се твърди извършването на същото. В предоставения му и многократно удължаван срок за отстраняване на пороците на тъжбата, същите не са коригирани и следователно е налице основание за прекратяване на наказателното производство. Това процесуално бездействие на тъжителя, довело до неотстраняване на визираните нередовности на тъжбата в срока, определен от съда, както и това, че същият е удължаван многократно, е основание според настоящия съдебен състав, първият съд да приеме, че тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК, поради което и е прекратил наказателното производство, образувано по нея.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК наказателното производство не се образува или образуваното се прекратява, ако тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 , ал.1, изр.1 и изр.2 от НПК. Това е така, доколкото в наказателното съдопроизводство не съществува института на оставяне без движение на тъжбата и в този смисъл единственото задължение на съда е да прекрати производството по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.

За пълнота на изследването настоящия въззивен състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че е изтекла абсолютна давност за наказателно преследване с оглед повдигнатото с тъжбата обвинение. В тъжбата се твърди дата на осъществяване на престъпленията обида и клевета – 12.01.2018 г. В този случай съгласно правилото на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК наказателното преследване се изключва по давност, ако не е възбудено в продължение на три години, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК е четири години и шест месеца. Този срок е изтекъл на 12.07.2022 г. и от този момент е отпаднала възможността за наказателно преследване във връзка с така повдигнатите обвинения.

В тази връзка съставът на СГС счита за неоснователни наведените възражения във въззивната частна жалба, че постановеното разпореждане от първоинстанционния съд за прекратяване на наказателното производство е неправилно. Поради изложеното атакувания съдебен акт на първоинстанционния съд следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Така мотивиран Софийският градски съд, IX-ти въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, с което наказателното производство по НЧХД № 2243/2018г., по описа на СРС, НО, 98 състав, е било прекратено като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4