Определение № 5067 от 06.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5067 гр. София, 06.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20258002102247 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете спорещи страни в производството - от ищеца В.

С. П., чрез адв.И. В. и от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, против решение № 189 от 26.02.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 2508/2024г. на Софийския апелативен съд, 1 граждански състав. С обжалваното решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 1948/04.04.2024г. по гр.д.№ 2752/ 2022г. на СГС, І ГО, 25 състав, Прокуратурата на РБългария е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да плати на ищеца 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, във връзка с което е образувано нохд № 2833/2015г. на СГС, НО, 19 състав, по което е оправдан; 1 513 лева-обезщетение за имуществени вреди, включващи сумата 1 363 лева-неизплатени суми за СБКО за периода на отстраняване от длъжност от 15.05.2014г. до 28.11.2016г. и сумата 150 лева-заплатено възнаграждение на адвокат за защита в наказателното производство, заедно със законната лихва върху тези суми от 22.12.2020г. до окончателното плащане; сумата 10 480 лева - пропуснати ползи от неполучени допълнителни трудови възнаграждения за 2019г. и 2020г., ведно със законната лихва от 22.12.2020г. до окончателното плащане и са отхвърлени исковете: за плащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 150 000 лева до 500 000 лева; за плащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 78 992,75 лева – сбор от законните лихви от датата на която е следвало да бъде заплатено всяко едно месечно трудово възнаграждение на ищеца за периода на отстраняване от длъжност – края на съответния месец за който се определя възнаграждението до 25.06.2021г.-датата на която е платена 1 сумата 120 305,37 лева-трудовото възнаграждение, изплатено на ищеца за периода на отстраняване от длъжност - 15.05.2014г. до 28.11.2016г.

Касаторът-ищец обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът му за плащане на сумата 78 992,75 лева с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК формулира въпрос, за който счита, че е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК: 1. Когато ищецът е бил отстранен от длъжност поради наличие на наказателно обвинение против него и впоследствие е оправдан, подлежат ли на обезщетяване по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на сбора на законните лихви върху несвоевременно изплатените му месечни възнаграждения за периода, в който е бил отстранен от длъжност (за периода от датата, на която щяха да са му заплатени ако не беше отстранен от длъжност, до датата на която реално са му изплатени след оправдаването му на основание чл. 231 ЗСВ).

В предвидения в процесуалния закон срок, Прокуратурата на РБ не взема становище по касационната жалба на ищеца.

Касаторът-ответник Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителните му части – в частта, с която са уважени: искът на ищеца за обезщетяване на причинените неимуществени вреди в размер 150 000 лева; иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер 10 480 лева - пропуснати ползи от неполучени допълнителни трудови възнаграждения за 2019г. и 2020г. и искът за обезщетяване на имуществени вреди в размер 1 363 лева-неизплатени суми за СБКО за периода на отстраняване от длъжност от 15.05.2014г. до 28.11.2016г., с доводи за неправилност и необоснованост. В изложението по чл. 283, ал.3, т.1 ГПК сочи наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Относно преценката на съда на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД; 2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; 3. Включват ли се в обезщетението за имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ при повдигнато обвинение срещу магистрат средствата за допълнително материално стимулиране (ДМС) и социално-битово и културно обслужване (СБКО), изплащани към трудовото му възнаграждение през периода на отстраняването му от длъжност. По така поставените въпроси твърди противоречие с ППВС № 4/1968г., т.3 и т. 11 на ТР № 3/2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и т. 19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 50154/13.12.2022г. по гр.д.

№4756/2021г. на ІІІ ГО, решение № 12/ 30.04.2020г. по гр.д.№ 1513/2019г. на ІІІ ГО, решение № 174/12.12.2018г. по гр.д. №546/2018г. на ІV ГО. По последния въпрос счита, че е налице противоречие с решение № 123/04.10.2018г. по гр.д.№716/2018г. на ІІІ ГО, решение №227/26.10.2017г. по гр.д.№4488/2016г. на ІV ГО, решение № 38/05.03.2019г. по гр.д.

№3459/2018г. на ІV ГО.

Ищецът П., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол по жалбата на Прокуратурата. Оспорва същата като неоснователна.

2

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че е недопустима касационната жалба на Прокуратурата на РБ в частта, насочена срещу въззивното решение, съдържащо произнасяне по иска за обезщетяване на имуществени вреди в размер 1 363 лева-неполучени суми за СБКО за периода от 15.05.2014г. до 28.11.2016г., поради което следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази част да се прекрати. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК (в ред. на ДВ бр. № 86/2017г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева.

В настоящия случай цената на този иск е в размер 1 363 лева - под определения в закона размер за допустимост на касационно обжалване и поради това решението по него в тази част не подлежи на касационно обжалване.

В останалата част касационната жалба на Прокуратурата, както и касационната жалба на ищеца са процесуално допустими-подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 22.04.2014г. по ДП № 60-Пр/2014г. на Военно-окръжна прокуратура-София ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на четири престъпления: по чл. 387, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 НК; по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК) и опит за извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК; на 28.04.2014г. е привлечен като обвиняем и е разпитан в това му качество; спрямо него няма взета мярка за неотклонение. На 18.12.2014г., обвиненията спрямо ищеца са уточнени, като са му повдигнати три обвинения, включващи деянията по първоначално повдигнатите; на същата дата е разпитан повторно като обвиняем; на 31.03.2015г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт в Софийския военен съд. Поради постъпили отводи на съдии, с определение от 16.07.2015г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане от СГС, където е образувано нохд № 2833/2015г. Междувременно с решение от заседание на ВСС на 15.05.2014г. въз основа на искане на главния прокурор, ищецът е отстранен от длъжността „председател на САС“ (която заема от 09.06.2009г.) както и от длъжността „съдия в САС“ до приключване на наказателното производство. В първоинстанционното наказателно производство в периода от 19.10.2015г. до 21.06.2019г. са проведени общо 32 съдебни заседания; с присъда ищецът е признат за виновен по първото обвинение за престъпление по чл.387, ал.2 вр. с ал.1 НК и е осъден условно на лишаване от свобода за една година; оправдан е по обвинението за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 НК и е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК, но за него не му е наложено наказание, тъй като съдът е приел, че е изтекла давността за деянието.

След протест от прокуратурата и жалба от ищеца в САС е било образувано въззивно наказателно производство, по което след проведено едно открито заседание на 04.12.2020г. е постановена присъда, с която ищецът е оправдан по всички обвинения. Присъдата е влязла в сила на 22.12.2020г. Комисията по професионална етика към ВСС не е дала положително становище за притежаваните от ищеца нравствени качества във връзка с участието му в конкурс за нов мандат като председател на САС; Комисията се е позовала на временното 3 отстраняване на ищеца от длъжност във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Ищецът е възстановен на длъжността „съдия в САС“ на 29.11.2016г.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 150 000 лева въззивният съд е съобразил: тежестта на повдигнатите на ищеца обвинения - за извършени тежки умишлени престъпления; обстоятелството, че първоинстанционното наказателно производство е приключило с осъдителна присъда, което предполага и претърпени значителни страдания; продължителността на наказателното производство - 6 години и 8 месеца - от 22.04.2014г. до 22.12.2020г., която е прието, че не отговаря на критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС за разумен срок, независимо от обема на събраните доказателства, броя на обвиняемите и характера на обвиненията. Съдът е отчел, че ищецът не е допринесъл за удължаване на процеса и е съдействал за навременното провеждане на процесуалните действия. Предвид това съдът е приел, че заради неразумната продължителност на производството следва да се определи обезщетение в размер 20 000 лева. На следващо място САС е взел предвид, че в рамките на ДП ищецът е разпитван два пъти; в първоинстанционното наказателно производство е присъствал лично на всички заседания, като някои от тях са продължили по цял ден; спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение. Съобразил е и че в резултат от повдигнатото на ищеца обвинение е отнето разрешението му за носене на огнестрелно оръжие, което според чл. 213, ал. 1 и чл. 155, ал. 1 вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ се отнема при повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, а самото оръжие се изземва. Взел е предвид, че повдигнатите обвинения са във връзка с упражняваната от ищеца професия, както и че при повдигане на обвиненията той е съдия с дългогодишен стаж, който към този момент е в края на първия си петгодишен мандат като председател на САС, а преди това е председател на Военно-апелативния съд, при това обвинението обхваща именно и действия, които ищецът е извършил като председател на Военно-апелативния съд и като лице с висше военно звание (едно от обвиненията е за престъпление, извършено от военно лице – по чл. 387, ал. 2 вр. с ал. 1 НК)-ищецът е удостоен със звание „генерал-лейтенант“ съгласно представения указ на президента от 26.04.2007г. Във връзка с участието му в конкурс за нов мандат като председател на САС съдът е приел, че неизбирането му отчасти се дължи на наказателното дело, тъй като Комисията по професионална етика към ВСС го е посочила наред с други факти като причина за отрицателно становище. След подробен анализ на ангажираните по делото гласни доказателства въззивният съд е приел, че в пряка причина връзка с повдигнатото обвинение ищецът изпитвал значителен стрес и страх от осъждане; социално бил изолиран от колегите си; разрушена била репутацията му на съдия и на административен ръководител на съд; сериозно бил подкопан и авторитетът му пред подсъдимите; изпитвал негативни изживявания и от това че е лишен от възможността да осъществява своите хобита-да ловува и да колекционира оръжия. Предвид това, съдът е обобщил, че вредите, които следва да бъдат обезщетени вън от продължителността на процеса, са житейски логичния страх от осъждане на лишаване от свобода, изпитван по време на цялото дело, проведените множество заседания, накърнената професионална репутация, неизбирането на ищеца за втори път за председател на САС, което отчасти се 4 дължи на наказателното дело, отстраняването от длъжност за две години и шест месеца, невъзможността да ловува и колекционира оръжия. По повод широкото медийно отразяване на случая САС е посочил, че заеманата длъжност от ищеца, предполага засилен интерес на обществото; претърпените вреди от огласяването на делото не са последица единствено от действията на прокуратурата, респ. от предоставената информация за образуваното наказателно производство, а отзвукът в обществото и в медиите е обективно следствие от заеманата от ищеца публична длъжност; образуваното наказателно производство срещу ищеца е от категорията дела „с висок обществен интерес”, за които органите на съдебната власт са длъжни да предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по въпроси с обществено значение. Предвид това САС е приел, че на медийното разгласяване на повдигнатото обвинение не следва да бъде отдавано прекомерно значение. Отделно от изложеното САС е съобразил, че по делото не се твърди, а и не е установено прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство. За да отхвърли иска за разликата над 150 000 лева до претендираните 500 000 лева въззивният съд е приел, че ангажираните гласни доказателства не установяват влошени семейни отношения, влошено психическо или здравословно състояние вън от обичайния стрес и напрежение, доколкото липсва медицинска документация, нито вещо лице е изследвало връзката между описаните от свидетели заболявания на ищеца и воденото против него наказателно производство. Определеният размер 150 000 лева според въззивния съд е пределният размер, който може да се присъди с оглед разбиранията на съдебния състав за справедливо обезщетение при липса на доказани трайни последици за здравето, липсата на наложена мярка за неотклонение и възстановяването на работа като съдия още преди приключване на процеса. Като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда съдът отчел и икономическия растеж и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.