Решение № 230 от 16.09.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Варна, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000249 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от В. Д. Т. – Р. от ***** против решение № 73/21.02.2025г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 386/2024г. в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 11.08.2023г. ПТП в гр.

Варна на ул. „Димитър Дончев – Доктора“ до № 20, причинено от М.С.М. като водач на МПС „Опел Корса" с per. № *****, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, за горницата над 25 000 лева до пълния претендиран размер от 35 000 лева, както и в частта, в която е присъдена законна лихва за забава върху обезщетението от датата 29.02.24г. вместо от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – 14.09.23г. Въззивницата счита решението в обжалваната му част за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по съображения, подробно изложени в жалбата. На първо място счита определения от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди за несправедлив и занижен, постановен в разрез с правилото на чл. 52 ЗЗД, установените по делото конкретни факти и 1 приложимата съдебна практика. Първоинстанционният съд не е взел предвид продължителния период на обездвижване на счупения крак, обусловило един по-продължителен период на възстановяване от нормалното, невъзможността да се грижи сама за себе си, непосилните за нея действия по осъществяването на трудовите функции. Позовава се на медицинската експертиза и гласните доказателства допуснати по делото. По отношение акцесорната претенция за лихва за забава счита, че следва да бъде определена с начален момент 14.09.2023 година - подаването на писмена претенция пред застрахователя за настъпилото събитие. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново такова, по съществото на спора, съобразно направеното искане в жалбата относно размер на обезщетение, начален момент на лихвата за забава и разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 11.08.23г. около 13.15ч. часа в гр. Варна, на ул. „Димитьр Дончев - Доктора" до № 20 при управление на лек автомобил марка „Опел", модел „Корса" с per. № ***** с водач М.С.М. с ЕГН **********, която нарушавайки правилата за движение по пътищата при потегляне с автомобила извършила погрешна маневра движение напред вместо назад, в резултат на което блъснала намиращата се зад паркиралия пред нея бус пешеходка – ищцата В. Д. Т. – Р. и я притиснала към него. При удара пострадалата изпитала ужасно силна болка в десния крак, усетила как кракът й бил премазан от натиска между двете превозни средства, след което започнал силно да кърви в областта точно под коляното, да се подува и посинява. Според медицинската документация и заключението на СМЕ в резултат на произшествието ищцата получила счупване на дясната тибия /голям пищял/ в горна трета без разместване и разкъсно- контузна рана на дясното коляно.

По случая било образувано ДП № 319/23г. на ОД на МВР Варна за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 НК.

Безспорно е още, че към момента на ПТП гражданската отговорност на 2 водача на лек автомобил марка „Опел", модел „Корса“ била застрахована при ответното застрахователно дружество.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените травматични увреждания, виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява следното :

От приетата по делото СМЕ се установява, че пострадалата в резултат на процесното ПТП е получила следните травматични увреждания: счупване на дясната тибия /голям пищял/ в горна трета без разместване и разкъсноконтузна рана на дясното коляно, причинено от притискане в областта на долните крайници между две МПС. Наложило се е транспортиране на пострадалата до болнично заведение, тъй като пристигналия на мястото на произшествието екип на „Спешна помощ“ не е успял да преустанови силното кръвотечение. В спешното отделение откритата рана е била обработена и поставена превръзка, а фрактурата в проксималната част на тибията – фиксирана с шина. Сочените увреждания са предизвиквали средно силни 3 болки, по-интензивни в първите дни, с постепенно намаляване на интензитета, като след десетия ден в.л. сочи, че болките стават поносими. От извършения на 29.08.2023г. преглед все още е била налична разкъсноконтузната рана в областта на фрактурата. Имобилизацията е продължила до прегледа извършен на 27.10.2023г., за което свидетелства приложения на л. 25 от делото амбулаторен лист, в който в поле „Анамнеза“ фигурира и „Премахната ортеза.“, т.е. имобилизацията на долния крайник е продължила около 75 дни. Вещото лице медик заключава, че за 45 дни долният крайник е можело само да се поставя на пода, без да се натоварва. Натоварването е възможно едва след 45-ия ден и то постепенно, докато не се достигне костно срастване. За около два месеца пострадалата е следвало да се придвижва с помощни средства. Ходене без чужда помощ е било невъзможно поради поставената фиксация посредством ортеза, водеща до пълно правено положение на крайника в областта на колянната става. За първия месец от възстановителния период пострадалата е имала изключителна нужда от чужда помощ, като без такава ходенето е било невъзможно. Проведени са били два курса физиотерапия и ЛФК. Към момента на обследването пострадалата е без данни за усложнение или забавяне във възстановителния период, прогнозиран иначе с продължителност 4 месеца. При изслушване на изготвеното експертно заключение в провелото се по делото о.с.з. на 22.01.2025г. вещото лице е указало, че при обездвижване на единия от крайниците за период от 2 месеца е необходимо време от около 6 месеца за пълното му възстановяването. При обследването не са отразени остатъчни ограничения в движението или болки в областта на коляното и глезена. От представените амбулаторни листи се установява, че през целия (възстановителен) период – от 11.08.2023г. до 27.10.2023г., пострадалата е имала в областта на травмирания крайник мекотъканни отоци, придружени с оплаквания за болка и затруднено движение. Безспорно се установява експертна временна неработоспособност, продължавана неколкократно от ЛКК, като към дата 27.10.20223г. са били използвани 74 дни, като е препоръчано продължаването й (л. 27-29). Снетото обективно състояние на 02.11.2023г., удостоверено с медицински протокол на ЛКК № 0000001032 (л.28), указва за продължаващи оплаквания, в т.ч. касателно отоците и затруднен обем от активни и пасивни движения.

Проведени са 2 физиотерапевтични курса – от 30.10.2023г. и от 10.11.2023г., необходими за за възстановяване обема на движения в имобилизираните стави. При проведения на 18.12.2024г. преглед за нуждите на експертното заключение по назначената СМЕ се установява наличие на хоризонтален белег с дължина около 4см с бледо-кафеникав цвят на нивото на кожата по предното 4 лице на дясната колянна става, като движенията в колянната и глезенна става на десния крайник са възстановени в пълен обем (л.134). Счупването е далеч от колянната и глезенна стави, като липсват данни за травматични увреждания на ставите, с което в.л. е обосновал извода, че не се очаква проява на болков синдром в пострадалия крайник при промяна на времето и след физическо натоварване. Категорично заключението указва, че липсват невъзстановени телесни увреждания, респ. че лечението е завършило с оздравяване, при липса на медицински данни за физически недостатъци. Не са налице данни за настъпили усложнения или влошаване в оздравителния процес или след това.

От свидетелските показания се установява, че травмите и продължителният период на възстановяване са причинили болки на пострадалата и са обусловили състояние на дискомфорт в резултат на невъзможността да се движи нормално (самостоятелно). Съществено се е променил работния процес на пострадалата. От показанията на разпитания като свидетел съпруг на ищцата М.Р. се установява наличие на силни негативни психически промени, изразяващи се в постоянна раздразнителност и тревожност. Пострадалата е била активен човек в трудовата си ангажираност – основната дейност при ежедневната работа е извършвала тя, като съпругът й е бил само шофьор при съвместната им дейност. За период от три месеца не е имала възможност да излиза сама навън. И към момента на събиране на гласните показания – втората половина на мес. януари 2025г., свидетелят Р. указва за търпян от пострадалата дискомфорт изразяващ се в подуване на коляното при натоварване. Свидетелят указва за търпени болки от пострадалата вечер и при влошаване на климатични условия.

Съгласно т. 11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, според настоящия състав на ВАпС, първоинстанционният съд не е отчел в пълна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от страна на пострадалата ищца. Така съдът не е отчел, че освен обременителното травмиране на долния десен крайник в две области, значителни притеснения и неудобства ищцата е претърпяла и от полученото емоционално сътресение от невъзможността да извършва самостоятелно ежедневните си задължения – лични и служебни, за което е следвало да спазва стриктен и ограничителен домашен режим на легло, за период от около 2 месеца. Полученото травматично увреждане е предизвикало временна неработоспособност за повече от три месеца. Същото е отчетено от 5 съда само като увреждане, но не и с последвалите от това ограничения за пострадалата, вкл. в аспект на принудителна изолация от присъщата й социална и работна среда извън дома и лишаване от обичайни дейности. Не са отчетени в достатъчна степен неудобствата от продължителната нужда от чужда помощ за ежедневните нужди на ищцата, както и че за период от половин година / съобразявайки изявлението в исковата молба, макар свидетелите да твърдят и по-дълъг период / е била лишена от възможността да упражнява тежък физически труд, присъщ за ангажираността й като стоков снабдител. Не е отчетено, че и към януари 2025 г., т. е. 1 година и 4 месеца, ищцата изпитва дискомфорт в областта на увредения крайник – отоци и болки, което обективно е променило обичайния за нея ритъм в ежедневието и упражняваната от нея дейност по занятие. Нещо повече, свидетелят потвърждава, че ищцата е страдала емоционално, провокирано от чувството на зависимост от близките си и невъзможността да полага обичайната за нея трудова дейност. Само в такъв аспект – травмиращи ищцата емоции от състоянието й на непълноценност и зависимост /без доказани по надлежен начин травми на психиката/ би могло да се обсъждат трудовата неангажираност и намаляването в клиентелата, респ. получавани доходи.