Решение № 792 от 17.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 5221/2023
- Вид
- Решение № 792
- Подписан
- 17.06.2024
- В сила
- 11.07.2024
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.139, ал.1, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.143, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.101, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.6, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.72 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 792 гр. Варна, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110205221 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. Д. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0442-001133 от 22.12.2022 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 200.00 лв.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че НП е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване правото на защита, изразяващо се в непълно и неясно описание на твърдяното нарушение. Счита също, че фактическите констатации по АУАН и НП неправилно са квалифицирани като нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗАНН, тъй като пожарогасителят представлява оборудване на МПС и неговата липса следва да бъде санкционираната по чл.185 ЗДвП, вместо с приложената санкционна норма по чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП. Претендира и присъждане на възнаграждение за адвокат.
Въззиваемата страна – ИА „Автомобилна администрация“ оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.12.2022 г., около 22.30 ч. в гр. Бяла, обл. Варна, по ул. „Андрей Премянов“, посока ул. „Трифон Милушев“, управлявано от въззивника превозно средство – л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№В4984ВК, бил спрян за проверка от свидетелите П. Т. и И. Г., при която била установена липса на пожарогасител и свид. П. Т. съставил спрямо въззивника АУАН №146685 от 05.12.2022 г., в който отразил, че на съответните дата и час въззивникът е управлявал превозното средство без задължително техническо оборудване – липсващ пожарогасител, което се явява значителна техническа неизправност на МПС съгласно Приложение №5 към чл.37, ал.3 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. и представлява 1 нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП.
Направените с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от наказващия орган, който наложил за предвиденото в чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП наказание „глоба“ в предвидения фиксиран размер 200.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свидетелите П. Т. и И. Г., така и от приобщените документи – НП №22-0442-001133 от 22.12.2022 г., АУАН №146685 от 05.12.2022 г., справка за нарушител/водач и заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е означено като издадено от компетентен орган – Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.
Относно процесуалната и материалноправна законосъобразност на оспорения административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че при издаване на оспореното наказателно постановление, е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на въззивника да разбере, за какво именно административно нарушение се ангажира неговата отговорност.
Както в процесния АУАН, така и в съставеното въз основа на същия НП, не се съдържа цялостно и ясно описание на фактическия състав на приетото за установено нарушение, защото не е посочено конкретната норма по Приложение 5 към чл.37, ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г., съгласно която констатираната липса на пожарогасител в превозното средство се явява „значителна техническа неизправност“, доколкото въпросното приложение съдържа девет отделни раздела, всеки с по няколко подраздела и без надлежно отразяване на конкретната норма, обуславяща съответния обективен признак на твърдяното нарушение, за въззивника е невъзможно да разбере, какво конкретно неизпълнение на нормативно изискване е счетено за допуснато.
Също така, съдът констатира и допуснато нарушение по чл.57, ал.2 ЗАНН доколкото приложения към административно-наказателната преписка оригинален екземпляр на процесното НП не съдържа подпис на неговия издател, което по същество води до нищожност на съответния акт поради липса надлежно удостоверено волеизявление.
Така констатираните съществени процесуални нарушения представляват и самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
Наред с това, съдът констатира наличие и на съществена материалноправна незаконосъобразност на оспореното НП.
Нормата на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП въвежда изискване, движещите се по потя ППС да бъдат технически изправни. Същевременно чл.139, ал.2, т.3 ЗДвП въвежда задължение, движещите се по пътя МПС да са оборудвани с пожарогасител, при което са налице две отделно и самостоятелно формулирани задължения за водачите на ППС, като неизпълнението на всяко едно от тях, респ. несъобразяването на водачите с двете отделни материално-правни норми, по аргумент съответно от чл.179, ал.6, т.2 и чл.185 ЗДвП, осъществява състав на самостоятелно административно нарушение. В тази насока е и 2 практиката на Административен съд – Варна: Решение №254 от 15.02.2019 г. по КАНД №3563/2018 г.; Решение №1371 от 19.07.2017 г. по КАНД №1562/2017 г., Решение №575 от 29.04.2021 г. по КАНД №267/2021 г. и др., според която нарушенията от вида на процесното се квалифицират именно по чл.139, ал.2, т.3 ЗДвП.
В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че неправилно наказващият орган е посочил нарушената материалноправна норма, както и приложимата санкционна разпоредба.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че липсата на пожарогасител представлява техническа неизправност на МПС, въпреки посочването от законодателя самостоятелност на задължението, от една страна, за управление на технически изправно ППС и от друга страна, за оборудването на МПС с пожарогасител, то НП се явява отново незаконосъобразно, предвид следните съображения:
За да бъде ангажирана отговорността за управление на технически неизправно ППС, предвид диференциацията на неизправностите в разпоредбата на чл.179, ал.6 ЗДвП, следва в АУАН и в НП да са посочени релевантните факти за определянето на съответната неизправност като незначителна, значителна или опасна. В конкретния казус, както бе изтъкнато, актосъставителят и наказващият орган са се задоволили да опишат "неизправността" и да посочат, че същата е "значителна", без обаче да излагат каквито и да е факти, обосноваващи преценката за определената степен на значимост на неизправността.
Релевантните факти за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени в §6, т.72 от ДР на ЗДвП , като възможните относими в случая са: неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Релевантни факти за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени и в Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, по препращане от чл.101, ал.4 ЗДвП. Така например, съгласно чл.37, ал.3 от Наредба №Н-32 "значителни" са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство, като при констатиране на такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението. Съдът съобрази и че в ЗДвП е направено разграничение между техническата изправност на ППС и оборудването им с редакция ДВ, бр.51 от 2007 г., докато нормата на чл.10, ал.1, т.6, б."п" ППЗДвП е с непроменена редакция от приемането на ППЗДвП с ПМС №36 от 1996 г., а посочената наредба е приета 2011 г.
Освен това според Раздел І, т.7.2. от Приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредба №Н-32, с означението "Друго оборудване" за елемента "Пожарогасител", неговата липса е класифицирана като значителна неизправност, но същевременно със забележка, че "изискването за пожарогасител указва елементи, които са свързани със състоянието на превозното средство и неговата годност за използване на пътя, но които не се считат за съществени за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност".
Последното е в потвърждение на довода за наличието на неяснота от описанието на нарушението, по какъв критерий, твърдяната неизправност е приета за значителна. В случая в описанието на нарушението е посочена само конкретната неизправност, но не са посочени фактите, които да обосновават извода, че процесната неизправност е значителна.
Констатираната материална незаконосъобразност би била отстранима чрез частична отмяна на НП във въззивното производство, но при установената 3 процесуалноправна назаконосъобразност, следва да се постанови отмяна на процесното НП.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ЗАНН, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат, чийто размер 480.00 лв (с включен ДДС) съответства на установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №22-0442-001133 от 22.12.2022 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, на Д. Д. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д., ЕГН **********, сумата 480.00 лв (четиристотин и осемдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за сторени разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4