Протокол № 296 от 08.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 296 гр. Пазарджик, 08.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500266 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателката К. А. Г., редовно призована, се явява лично и с адв.

П. С., редовно упълномощен по делото.

Ответницата по въззивната жалба Р. Н. И., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Ц., редовно упълномощен по делото.

Третото лице-помагач В. М. А., редовно призована, не се явява.

Третото лице-помагач М. А. М., нередовно призован, не се явява.

Призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето отказва да получи призовката, което е удостоверено с подписа на връчителя.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ц.: Да се даде ход на делото при положение, че отказът на третото лице-помагач М. М. е оформен надлежно.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване хода на делото, като отказът на третото лице-помагач М. А. М. е оформен съгласно изискванията на ГПК, а именно с подписа на връчителя, който е удостоверил надлежно отказа, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 165 от 20.02.2023 г., постановено по гр. д № 20225220101612 по описа за 2022 год., Пазарджишкият районен съд е осъдил К. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. *** да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на Р. Н. И., ЕГН **********, с адрес: *** да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с. О., с административен адрес: *** с площ 1812 кв. м., като премахне незаконната сграда с идентификатор ***, на основание чл.109 ЗС.

Осъдил е К. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с.*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.

Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. О., обл. Пазарджик, ул. ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 750 лева, представляваща сторените в производството разноски.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи - В. М.

А., ЕГН ********** от с. О., ул. *** и М. А. М., ЕГН ********** от с. О., ул.

***

Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. П. С. като пълномощник на К. А. Г., с което решение ПРС е уважил иска с правно основание по чл. 109 от ЗС и осъдил жалбоподателката да преустанови неправомерните действия. Твърди, че нито в исковата молба, нито в решението на съда има посочване какви са тези неправомерни действия на ответника. Съгласно т. 3 от Т. р. № 4 от 06.11.2017 г. по т. д.

4/2015 г. на ОСГК ВКС ищецът трябвало да докаже, че неоснователните действия на ответника му пречат да упражнява своите права. В случая нямало такива доказателства.

На следващо място твърди, че въпреки неоспорените писмени и гласни доказателства, че процесната постройка от 37 кв. м. е построена през 2008 г., за което нямало спор, че за тази сграда няма строителни книжа – нито строително разрешение, нито проект, съдът не бил посочил кога е построена тази сграда, от кого, в чий поземлен имот. От съществена важност било в чии поземлен имот е построена сградата, защото от заключението на вещо лицетехник било видно, че имало посочени две регулационни линии – едната по регулационния план на с. О. от 1967 г., а втората – от Кадастралния план на 2 селото от 2020 г. в с. О., общ. Пазарджик имало изготвена кадастрална карта, одобрена със Заповед РД -18-279/27.10.2020г на Изпълнителния директор на АГКК, т. е. в с. О. ЗКИР бил приложим от 27.10.2020г, а до тогава бил приложим ЗУТ. В зависимост от това коя регулационна граница съдът щял да приеме и определи дали процесната сграда попада или не попада в ПИ на ищцата. Съдът не бил отговорил на тези въпроси. Не бил отговорил и на възражението им, че при неуредени регулационни отношения към 2018 г., когато доверителката му е станала съсобственик на част от ПИ, съгласно ЗУТ не можело да има нотариални сделки. Само на това основание било ясно, че последващите нотариални актове били в нарушение на ЗУТ, тъй като не можело да се извършват сделки при неуредени регулационни отношения.

Твърди се, че са нарушени чл. 182а, 182б, 182в и Пар. 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ, като не могло да се извършват сделки на разпореждане с парцели, когато не са уредени сметки по регулация. Твърди се, че всички нотариални актове за дарения и делба от 2016 г. и 2018 г. били в нарушение на ЗУТ. В съдебно заседание пълномощникът на ищцата твърдял, че с приемането на ЗКИР, неприложената регулация за имотите, се приемало, че става така, както е към момента. В случая този момент бил 27.10.2020 г., но незаконната постройка била построена през август-септември 2008 г. и приложим бил ЗУТ. Видно било от заключението на в. л. – техник още с плана на с. О., общ. Пазарджик от 1967 г., а в последствие и с плана от 1991 г. за урегулиране на имота на доверителката му трябвало да се предадат от имота на ищцата 170 кв. м. Към 1991 г. се сочи, че собственици на имота били наследодателите на ищцата и доверителката му – съответно бащата на ищцата Н. И.ов И. и дядото на ответника М.Й.Г.. Ищцата била представила с ИМ н. а. № 141 н.д 3334/2021 г., с който се легитимирала като собственик на ПИ с идентификатор *** Този нотариален акт бил за доброволна делба между ищцата и брат й И. И., като наследници на Н. И.ов И., но действителният документ за собственост на ищцата преди делбата бил нот. акт 187, Т. 1, н. д. 168/2012 г., т.е. когато ищцата ставала съсобственик на процесния парцел 16 заедно с брат си. вече била изградена незаконната постройка от 37 кв. м. Съдът не бил отговорил на годината на строителство и защо тази постройка вече пречи на ищцата едва през 2022 г.

На следващо място се твърди, че съдът в решението си е посочил, че нямало никакво значение, че между ПИ на ищцата и този на ответника има 3 изградена от повече от 50 години масивна двуметрова ограда с панели и 70 линейни метра дължина. Твърди се, че тази ограда била от съществено значение, защото с н. а. 156 от 12.05.1978 г. Н. И.ов И. купил процесния ПИ № 16 от дядото на доверителката му М.Й.Г., който пък бил собственик по силата на н. а. 189 от 09.07.1971 г., като от 1978 г. по нотариален акт имотът на наследодателя на ищцата – Н. И.ов И. трябвало да има лице от 10 метра от към улицата. В действителност в съдебно заседание вещото лице било измерило, че имотът на ищцата е 14 метра до построената от нейният баща масивна панелна ограда с височина 2 метра. Съгласно съдебната практика, когато има съгласие от засегната страна /в случая е от бащата на ищцата/, то тази засегната страна от неправомерни действия нямала право на иск по чл.

109 от ЗС, така че тази доброволно построена ограда от наследодателя на ищцата отговаряла на изискването за лице от 10 м. към улицата и била от съществено значение за процесната сграда, защото процесната сграда от 37 кв. м., която пречела на ищцата, била на разстояние 3-3,5 метра според свидетеля А. и вещото лице и за съсобствениците и за строителя, тази плътна ограда представлявала имотната граница между ПИ на ищцата и на ответника.

Твърди, че са спазени и изискванията на чл. 31, ал. 1 т. 1 от ЗУТ за отстояние при строителство на сгради – 3 метра от съседния имот. Разстоянието между оградата и новопростроената постройка било около 3 метра.

На следващо място се твърди, че съдът не бил приел, че има съсобственост между имота на ищцата и този на доверителката му. Н. И.ов И. и М.Й.Г. били съсобстевници на имот пл. № 16 кв. з. по плана на с. О..

Имотът бил с площ от 3000 кв. м., като част от имота бил извън регулация и нямало данни кога е влязъл в регулация.

Сочи се, че на 25.03.1997 г. наследници на М.Й.Г. даряват М. А. А. /М./ с 1/2 ид. част от имот № 16, който става съсобственик с ищцата като наследник на Н. И.ов И..

Поддържа се, че със Заповед № 56/11.05.2016 г. на Кмета на Община Пазарджик се обособявал втори нов УПИ XXVI -16.З. На 19.03.2018г с н. а.

123 била извършена доброволна делба, като имот 16 се дели и един дял получава М. А. М., един дял наследниците на М.Й.Г., а ищцата и брат й И.

И.и получават за уравняване пари.

Сочи се, че с нот. акт за дарение № 187 от 28.03.2018 г. наследниците на 4

М.Й.Г. даряват доверителката му К. А. Г. с 479/1418 кв. м. ид. част от имот 16 кв. З по плана на с. О., ведно с паянтова жил. сграда на 45 кв. м. като доверителката му имала право на ползване на източната част от имота, в която част попадала и жил. сграда, като се твърди, че това не била процесната сграда от 37 км. Със същият нот. акт наследниците на М.Й.Г. даряват на И. И. и на ищцата Р. Н. И. 700/1418кв. м. от процесният имот 16 кв. З по плана на с.

О., като ищцата имала право да ползва западната част от имота в дъното на парцела, а В. М. А. си запазва 239/1418 кв. м. от имот № 16. Твърди се, че никога след това дарение от 28.03.2018 г. нямало доброволна делба между ищцата Р. Н. И., ответника К. А. Г. и трето лице В. М. А.. И трите били съсобственици на имот пл. 16 в кв. З по плана на с. О., общ. Пазарджик.

Твърди се, че с Кадастралната карта на с. О. от 2020 г. се създали самостоятелни ПИ, но съгласно ЗС съсобствеността се прекратявала чрез доброволна или съдебна делба, като ткава нямало. Това сочели и титулите за собственост. Доверителката му била съсобственик на УПИ XXIV-16 в кв. 3 по плана на с. О. по силата на нот. акт № 187 том II рег. 3571 н. д. 349/2018 г. на нотариус № 423 Анета И. с район на действие РС – Пазарджик, вписан в СВ на 28.03.2018 г., вх. рег. 2150. В имота имало застроена полу-масивна жилищна сграда с площ от 45 кв. м. Спорът бил за масивната жилищна сграда с площ от 37 кв. м., която според в. л. с част от 25,79 кв. попадала в поземленият имот на ищцата. От представения от ищцата с исковата молба нот. акт за доброволна делба тя ставала собственик на ПИ *** ведно с построените в този ПИ сграда с идентификатор ***1 – жил. сграда и сграда с идентификатор ***3 – хангар, гараж. От представената също с исковата молба скица 15-358716-06.-4.2022г. за ПИ ***в този имот били заснети от кадастъра пет сгради. В ПИ, собственост на ищцата била заснета в кадастралните сгради на с. О., общ. Пазарджик и сграда *** с площ от 37 кв. м. с предназначение – селскостопанска сграда. Тази сграда не фигурирала в нот. акт за доброволна делба, като това била процесната незаконно построена сграда. Тя, според ККР на с. О., изцяло била заснета в имота на ищцата и след като не била предмет на делбата, тази незаконна постройка била съсобствена между ищцата и брат й и неговите наследници. Сочи се, че процесната сграда от 37 кв. м. изцяло била заснета от ККР на с. О. и записана, че съществува в ПИ 5335.501.16 на името на ищцата Р. И., то по силата на приращението като собственик на поземления имот, ищцата била и собственик на процесната сграда. В 5 производството по чл. 109 ЗС, когато се твърди, че правото на собственост на ищеца не може да бъде упражнявано пълноценно поради извършен от ответника в имота му незаконен строеж, съдът следвало да прецени две неща – дали действително се касае за незаконен строеж и ако това е така – дали този строеж създава на ищеца пречки при упражняване правото му на собственост по-големи от обикновените. В този смисъл сочи съдебна практика.

На последно място в обжалваното решение съдът бил приел, че е спорно дали събарянето на незаконната постройка, щяло да доведе до събаряне на съществуващата паянтова постройка от 45 кв. м. Съдът превратно бил тълкувал думите на вещо лице в съдебно заседание относно това до какво ще доведе събарянето на незаконната постройка. Безспорно било от показанията на вещото лице и св. А. и св. Ш., че новопостроената жил. сграда от 37 кв. м. е долепена до старата полу-масивна жил. сграда от 45 кв. м. и новата сграда укрепвала старата. Между двете сгради имало укрепващи колони и общ покрив. Двата покрива били свързани с носещи греди. Евентуалното премахване /събаряне/ на новата сграда, щяло да доведе до падане и на старата сграда, но въпреки спорното, съдът е постановил събаряне на новопостроената сграда от 37 кв. м. Съгласно съдебната практика, търсената с иска по чл. 109 от ЗС, защитата на правото на собственост трябва да е адекватна на нарушението, като в този смисъл се сочи Решение № 60164 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 1693/2021 г. на ВКС.