Решение № 126 от 02.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ХХ6 гр. Варна, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000319 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Г. П. Г., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Д-р П С“ № 17 против решение № 149/29.03.23г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 609/22г., с което са отхвърлени предявените от него срещу П. А. М., ЕГН **********, Н. А. И. - И, ЕГН **********, И. А. И., ЕГН ********** и И. А.

И., ЕГН **********, всички с адрес гр. Варна, ул. „Т Д“ № ХХ, вх.Б, ет.7, ап.43 искове с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от по 30 000 лева от всеки един от четиримата ответници, с която неоснователно са се обогатили след погасяване по давност на исковете по запис на заповед издаден на 24.08.2017г. от наследодателя на ответниците А И М, починал на 22.12.2017г., в полза на ищеца за сумата от 120 000 лева, с падеж на задължението 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2022г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от по 5142.07 лева от всеки един от четиримата ответници, представляваща обезщетение за 1 забава върху дължимата от него главница 30 000 лева за периода от 01.01.2021г. до 09.09.2022г. Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на закона, при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Излага подробни съображения за това. На първо място съдът в нарушение на процесуалните правила е преценил последиците на чл.176 ал.3 ГПК приемайки, че ищецът е възпрепятствал ответниците да въведат каузално правоотношение в процеса и да проведат доказване и поради това вземането по това правоотношение е погасено. Не са разгледани и всички негови възражения. Давността е служебно приложена. Противно на данните по делото и напълно превратно съдът е приел, че в случая подлежи на изследване конкретното каузално правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, тъй като такива твърдения не били въведени от страните. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него - постановено друго, по съществото на спора, с което предявените от ищеца искове бъдат уважени изцяло.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Г. П. Г., ЕГН **********, от гр. Варна претендира от ответниците П. А. М., ЕГН **********, Н. А. И. - И, ЕГН **********, И. А.

И., ЕГН ********** и И. А. И., ЕГН ********** в качеството им на наследници на издателя на запис на заповед от 24.08.2017г. А И М, починал на 22.12.2017г., заплащане на сумата по ЗЗ от 120 000 лева, с падеж на задължението 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2022г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от по 5 142.07 лева от всеки един от четиримата ответници, представляваща обезщетение за забава върху дължимата от него главница 30 000 лева за периода от 01.01.2021г. до 09.09.2022г. Главницата се претендира в размер на по 30 000лв за всеки от 2 ответниците, съобразно притежаваната от тях ¼ квота от наследството на праводателя им.

В исковата си молба ищецът твърди, че приживе на наследодателя на ответниците А И М на 24.08.2017г. издал в негова полза запис на заповед, по силата на който поел безусловно парично задължение в размер на 120 000 лв с падеж на задължението 31.12.2017г. Няма спор, че нито издателят на записа на заповед, нито неговите наследници не са погасили дълга си както на падежа, така и до настоящия момент.

С оглед възражението на ответниците за погасяване по давност на менителничния иск в допълнителната искова молба ищецът е изменил иска си в иска за заплащане на сумата на основание менителнично неоснователно обогатяване по чл.534 ал.1 ТЗ.

Твърдението на ответниците, че така приетото от първоинстанционния съд изменение на иска е недопустимо, тъй като по същество представлява не изменение, а предявяване на нов иск, е неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл.214 ал.1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Основанието на иска са обстоятелствата, на които се основава той и обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. С петитума се сочи вида на търсената защита - дали ищецът търси само установяване на съществуването или несъществуването на спорното право или търси още и осъждане, или правна промяна. Когато с исканото изменение на иска се променя едновременно както основанието му, така и неговия петитум – вида на търсената защита чрез преминаването от установителен към осъдителен иск или обратно, налице е не изменение, а предявяване на нов иск, което е недопустимо.

В процесния случай първоначално предявеният иск се основава на обстоятелства, свързани със съществуването на вземане по един редовен от външна страна запис на заповед /едностранна абстрактна правна сделка/, докато с исканото изменение на иска се въвеждат факти относно дължимо вземане по облигационно отношение, произтичащо от менителнично неоснователно обогатяване. Видът обаче на търсената защита не се променя.

И в двата случая се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата по 3 менителничния ефект. Не е налице едновременно изменение както на основанието на иска, така и на вида на исковата защита, поради което съдът приема, че се касае до изменение на иска, а не до предявяването на нов иск.

Претендираната отговорност съгласно изменената претенция е основана на правилата на менителничното неоснователно обогатяване – чл.534 ТЗ.

Изменението на иска е предприето в предвидения за това срок по чл.214 ал.1 ГПК – в допълнителната искова молба.

В константната си практика ВКС приема, че специалният иск по чл.534 ал.1 ТЗ принадлежи на приносителя на записа на заповед, чиито менителничен иск е погасен, поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране на ефекта, поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. В производството по иска по чл.534 ал.1 ТЗ, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55-59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя – че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права от ползващото се лице.

В случая е налице валиден запис на заповед, който не е оспорен по предвидения за това ред и в срока по чл.367 ал.1 ГПК. В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че не им е известно техният наследодател А М да е издавал запис на заповед в полза на ищеца 4 месеца преди смъртта си и релевират възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност. А в отговора на допълнителната ИМ твърдят, че ищецът с нищо не е допринесъл за увеличаване на имуществото на техния наследодател, а доколкото не твърди да е давал каквито и да е суми на М, нито да е обогатил М по какъвто и да е начин, нито представя доказателства за това, не е налице обогатяване, което да бъде компенсирано по реда на чл.534 ал.1 ТЗ. Т.е. – оспорва се съществуването на ЗЗ изобщо в правния мир, както и се възразява, че между издателя на ЗЗ и ищеца като поемател не съществува правоотношение, което да е причина за издаването на менителничния ефект, т.е. релевирано е общо възражение на длъжника - в случая наследниците на А М, че техният 4 наследодател не е поемал задължение по ценната книга.

Първото възражение е неоснователно. В с.з. от 14.02.2023г. ищецът е представил оригинала на ЗЗ от 24.08.2017г., а съдът е констатирал идентичност с приложеното към исковата молба негово копие.

Неоснователно е и второто възражение. През целия процес, вкл. и пред настоящата инстанция, ищецът се позовава на абстрактния характер на ЗЗ, от който черпи правата си, като въпреки усилията на ответниците в тази насока, не сочи каузално правоотношение между него и издателя, което да бъде гарантирано с издадения в негова полза ЗЗ.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Причината за издаване на записа на заповед се намира извън съдържанието на ценната книга.

Независимо че записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума, ищецът не е длъжен да го въвежда в процеса, тъй като каузалното правоотношение не е елемент от фактическия състав на иска по чл.534 ал.1 ТЗ. Ако ответникът –длъжник е направил възражение за наличието на такова каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, тогава ищецът не е достатъчно да докаже само редовността на записа на заповед от външна страна, но следва да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по каузалното правоотношение. Няма спор в практиката, че кредиторът не следва да доказва съществуването на каузално отношение, въз основа на което е поето подлежащо на изпълнение задължение, ако възражението на длъжника, че не е поел задължение по ценната книга, е общо- каквото е в процесния случай – че сумата не се дължи, тъй като липсва поето задължение за плащането й. Ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, то в този случай тежестта на доказване е на ищеца поемател по записа на заповед, а ответникът – издател на записа на заповед следва да докаже евентуално плащане.

Тъй като в процесния случай нито ищецът, нито ответниците твърдят наличието на конкретно каузално правоотношение по повод на което е 5 издаден процесният ЗЗ, такова правоотношение остава извън предмета на доказване.

Задължение за доказване на гаранционния характер на ценната книга не може да бъде вменено на ищеца по реда на чл.176 ГПК. Този ред се ползва за доказване на факти и обстоятелства по делото, а не за въвеждането на такива като елемент от твърдяното и претендирано субективно право.

Истинността на процесния ЗЗ не е оспорена в отговора на исковата молба, а в заседанието, в което е представен неговия оригинал. Споделяйки разрешението, дадено в решение № 60283/15.03.22г. на ВКС по гр.д. № 785/21г. на ГК, четвърто г.о. че преклузията за оспорване истинността на документ, макар и представен в незаверен от страната препис, настъпва найкъсно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила / т.е. в отговора на ИМ ответникът следва да оспори представения, макар и в заверено или незаверено от страната копие, документ, съдът намира, че оспорването на автентичността на процесния ЗЗ от 24.08.2017г. е направено в условията на настъпила преклузия, което е било констатирано и от първоинстанционния съд.

При това положение следва да се приеме, че представеният по делото редовен запис на заповед като абстрактна сделка, представлява годно основание за присъждане в полза на поемателя на сумата, с която издателят се е обогатил за сметка на поемателя, без да е необходимо да бъдат изследвани евентуалните каузални правоотношения между страните.