Решение № 19845 от 22.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19845 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110141527 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. В. М., представлявана от адв. Л. Б. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 14 947, 30 лв. – главница, 1 855, 34 лв. – договорна лихва за периода от 21.09.2008 г. до 23.04.2009 г., 854, 12 лв. – наказателна лихва за периода от 21.09.2008 г. до 23.04.2009 г., и 339, 14 лв. – съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 12.05.2009 г. по ч.гр.д. № 22704/2009 г. по описа на СРС.

В исковата молба се твърди, че на 05.06.2009 г. срещу ищцата е образувано изп.д. № 149/2009 по описа на ЧСИ С. С. с взискател „Стопанска инвестиционна банка“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/ въз основа на изпълнителен лист от 12.05.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 22704/2009 г. по описа на СРС, 49 с-в. за следните суми:

14 947, 30 лв. – главница, 1 185, 34 лв. – договорна лихва за периода от 21.09.2008г, до 23.04.2009г., 854, 12 лв. – наказателна лихва за периода от 21.09.2008г. до 23.04.2009г., законна лихва за периода от 24.04.2009 г. до окончателно изплащане на вземането и 339, 14 лв. – разноски по делото. Посочено е, че на 13.03.2013 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане да бъде конституиран като взискател въз основа на извършена цесия. Последното плащане по делото е постъпило през 2016 г., а последното извършено изпълнително действие на 12.05.2017 г. Според ищцата вземанията за издадения изпълнителен лист са погасени по давност. Моли за уважаване на иска.

Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, подаден чрез юрисконсулт М. М.. Ответникът възразява срещу допустимостта на иска, като твърди, че в периода от 2013 г. до 2016 г. по сметка на ответника е постъпила сума в размер на 3 112,21 лв., преведена от ЧСИ С., а в периода от 29.01.2021 г. до 30.07.2021 г. ищцата е направила доброволни плащания за сумата от 350 лв. Иска производството да бъде прекратено по отношение на сумата 1 185,34 лв. договорна лихва за периода от 21.09.2008 г. до 23.04.2009 г., 854,12 лв. - наказателна лихва за периода от 21.09.2008 г. до 23.04.2009 г. и 1

339,14 лв. - разноски по делото и част от законната лихва. Поддържа още съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона по Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк.д. 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС докато е траел изпълнителният процес до 26.06.2015 г. не е текла погасителна давност. Сочи, че след това по изпълнителното дело са извършвани множество действия, прекъсващи давността. Ответникът твърди, че на 08.01.2021 г. между него и А. В. М. е сключено споразумение, което представлява признание на вземанията от страна на ищцата, като в периода от 29.01.2021 г. до 30.07.2021 г. са постъпвали ежемесечни суми от длъжника по изпълнителното дело. Поддържа и че съгласно Закона за мерките и действията по извънредното положение давностните срокове не са текли в периода от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по гр. д. № 22707/2009г. по описа на СРС се установява, че на 22.05.2009 г. са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по силата на които А. В. И. е осъдена да заплати на „Стопанска инвестиционна банка“ АД сумата от 14 947,30 лв. - главница по договор за потребителски кредит без поръчители № РК9200026 от 21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2009 г. до окончателното плащане, сумата от 1 185,34 лв. възнаградителна лихва за периода от 21.09.2008 г. до 23.04.2009 г., сумата от 854,12 лв. наказателна лихва за периода от 21.09.2008 г. до 23.04.2009 г., както и сумата от 339,74 лв. разноски по гражданското дело.

За удовлетворяване притезанието на взискателя на 05.06.2009 г. е образувано изп. д. № 149/2009г. по описа на ЧСИ С. С. срещу А. В. И.. В сезиращата молба на изпълнителния орган са възложени правомощия да извършва имуществено проучване на длъжника, да набавя данни, документи, книжа и други, както и да определя „допълнителен начин на изпълнение“. Като приложение към искането е приложено преводно нареждане на стойност от 108 лв. по специалната сметка на съдебния изпълнител с посочено основание „обр-не и водене на ид с/у А. И. ЕГН ***********“. В изпълнение на молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК са извършени справки относно имущественото положение на длъжника - за притежанието на моторни превозни средства, недвижими имоти и наличие на сключени трудови договори. На 05.08.2009 г. е изпратено запорно съобщение до „Пътна полиция“ за налагане на запор на лек автомобил, марка „************“ с рег. № *******“, като същият е отразен в информационната система на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ на 11.08.2009 г. Установява се, че принудителното изпълнение е насочено и към трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Зинаида“ ООД, като съобразно данните от обратна разписка № R PS 14630005DF S пощенската пратка е върната като непотърсена от получателя.

На 17.07.2012 г. в деловодството на изпълнителния орган е постъпило искане да бъде извършена справка в Национална база данни „Население“ дали длъжникът има починали родители, съответно при наличието на такива да бъде извършена справка за декларирани от тях недвижими имоти. Върху молбата е отбелязана резолюция на съдебния изпълнител, с която искането е уважено.

На 13.03.2013 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател в качеството си на частен правоприемник на първоначалния взискател – цесионер по силата на Договор за цесия от 27.02.2013 г., сключен със „Сибанк“ АД. Към молбата е представен договор за цесия, потвърждение за извършеното прехвърляне, както и приложение № 1, в което не фигурира процесното притезание. На изпълнителния орган са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. С резолюция без дата и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК ответното дружество е конституирано като взискател, като съдебният изпълнител е 2 разпоредил да се извърши нова справка за наличието на трудови договори. На 29.04.2013 г. е наложен запор върху вземанията на А. В. И. към „Старт Джи Ди“ ООД, представляващи трудово възнаграждение. От съдържащите се по изпълнителното производство платежни нареждания и отбелязванията на гърба на изпълнителния лист се установява, че в изпълнение на задължението си чл. 508, ал. 3 ГПК третото задължено лице е извършвало ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника в периода от 10.05.2013 г. до 25.07.2016 г.

На 14.12.2016 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирало молба за имуществено проучване на длъжника относно регистрирани трудови договори, декларирано движимо и недвижимо неимущество, наличието на банкови сметки, като при наличието на такива принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо съответния имуществен обект. Като приложение към молбата е представено платежно нареждане на стойност 6 лв. с основание „149/2009 такса т.3“. Върху молбата се съдържа резолюция на изпълнителния орган за извършване на справка за трудови договори.

От приетото като писмено доказателство по делото Споразумение с изх. № МАЗ 00087213/22.12.2020 г. е видно, че на 08.01.2021 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД и А. В. И. са постигнали съгласие доброволно да уредят отношенията си във връзка с неизпълнено от страна на длъжника парично задължение на стойност от 32 173,91 лв., произтичащо от договор за кредит от 21.07.2008 г., сключено със „Сибанк“ ЕАД, като 60 от месечните вноски да бъдат разсрочени съобразно Приложение № 1. В чл. 4 от процесното съглашение е инкопорирано изявление на длъжника, че признава вземането на кредитора по основание и размер, а в ал. 4 - че на основание чл. 113 ЗЗД упражнява правото си на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗД, настъпили до датата на подписване на споразумение. Според представената Служебна бележка с изх. № 25-СБКД-00247/ 06.11.2025 г. в погашение на задълженията си по въпросното споразумение ищцата е извършила доброволни плащания в общ размер на 350 лв., които са както следва: на 29.01.2021 г., на 01.03.2021 г., на 31.03.2021 г., на 05.05.2021 г., на 28.05.2021 г., на 30.06.2021 г. и на 30.07.2021 г. По делото е изслушана съдебно-графологична експертиза, чието заключение е прието без възражения от страните и от него се установява, че подписът съдържащ се в Споразумението от 08.01.2021 г. е на А. В.

И.. Съдът, ръководейки се от разпоредбата на чл. 202 ГПК, кредитира приетата и неоспорена от страните съдебно-графологическа експертиза, като достоверна, обективна, пълна и предоставяща обоснован отговор на формулираната задача.

По делото е прието като писмено доказателство удостоверение от ЧСИ С. С., видно от което последното изпълнително действие по изп.д. № 20098590400149 е от 12.05.2017 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предвид релевираното с отговора на исковата молба възражение за частична недопустимост на производство поради извършени плащания от ищеца и задължението на съда служебно да следи за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и валидното упражняване правото на иск, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви досежно допустимостта на настоящото производство.

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство /в този смисъл Определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019г. на ВКС, IV г. о., Определение 3

№ 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016г. на ВКС, І т. о., Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г. о./. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.

От своя страна, фактическите твърдения за извършени доброволни плащания от длъжника, довели до частично погасяване на задълженията, не са свързани със съществуването и надлежното упражняване правото на иск. Същите имат отношение към основателността на исковата претенция – по арг. от чл. 116, б. „а“ ЗЗД, доколкото това поведение е от естество да прекъсне давностния срок. След като отсъстват данни за приключване на изпълнително производство по реда на чл. 433, ал. 2 ГПК поради изпълнение на задължението и дължимите разноски по изпълнението, респективно доброволно извънсъдебно удовлетворяване на кредиторовото изпълняемо право, повдигнатият правен спор следва да бъде разгледан по същество.

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 439 ГПК. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за процесните суми, въз основа на изпълнително основание, както и твърдените положителни факти, в това число и правопогасителното си възражение, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията. В доказателствената тежест на ответника е да установи съществуването на задължението, респ. настъпването на факти, обуславящи спирането или прекъсването на предвидения давностен срок.