Решение № 10564 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10564 гр. С., 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20211110173555 по описа за 2021 година

Предявен е иск от Б. Н. К., ЕГН: **********, адрес: гр. В. Т., ж.к. „Б.“, ул. „Д. Ч.“ № 2, вх. А, ет. 6, ап. 16 срещу Прокуратурата на Република България, по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, което е завършило с постановление за прекратяване, ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с постановление от 03.09.2020 г. по досъдебно производство № 228 ЗМК-1258/2020 г. на 04РУ-СДВР, пр.пр. № 31885/2020 г. на СРП, бил привлечен като обвиняем в извършване на две престъпления от общ характер по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК. Твърди, че срещу него била взета мярка за неотклонение „гаранция“. С оглед привличането му като обвиняем била извършена полицейска регистрация. В рамките на досъдебното производство били извършени редица процесуалноследствени действия. Твърди, че разследването по досъдебното производство продължило около десет месеца и било прекратено с постановление от 17.06.2021 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради недоказаност на обвиненията по несъмнен и категоричен начин. Сочи, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е получил на 24.06.2021 г., както и че не е обжалвал същото. В резултат на осъщественото спрямо него наказателно преследване му били причинени неимуществени вреди, изложени подробно в исковата молба.

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск. Намира за недоказани твърденията на ищеца, че е претърпял вреди, както и че е налице причинна връзка между вредите и повдигнатото му обвинение. Изразява 1 становище, че постановлението за прекратяване на наказателното производство може да бъде основание за воденото дело, само ако същото е влязло в сила, добило стабилитет. Твърди, че в случая постановлението за прекратяване на наказателното производство не е придобило стабилитет, доколкото не е потвърдено с акт на съда и съществува възможност за служебната му отмяна по реда на инстанционния контрол. Сочи се, че Прокуратурата на Република България не е разпространила информация относно воденото наказателно производство срещу ищеца, поради което злепоставянето му в обществото и пред работодателя и колегите му не е резултат от нейни действия. Оспорва прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и влошеното му здравословно състояние да са вследствие на повдигнатото му обвинение. Отделно от това прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва началната дата, от която се дължи законната лихва.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

По делото е отделено за безспорно, че ищецът бил обвинен в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство било прекратено с постановление от 17.06.2021 г. на прокурор от СРП.

Не са спорни между страните, а и се установяват от приложеното досъдебно производство № 228 ЗМК-1258/2020 г. на 04 РУ-СДВР, пр.пр.№ 31885/2020 г. на СРП, както и ч.н.д. № 11873/2020 г. на СРС, НО, 103-ти състав следните обстоятелства: на 02.09.2020 г. с разпит на свидетели като първото действие по разследването е образувано бързо производство № 1258/2020 г. на 04 РУСДВР, за това, че на 02.09.2020 г., около 12,00 ч, в гр. С., бул. „К. А. Д.“, между сградите на Министерски съвет и Народно събрание 2 (бивш Партиен дом) е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка чрез нанасяне на ритници в краката в областта под коленете, без разстройство на здравето, на полицейските органи – мл. пол. инсп. И. С. Б., назначен в група „Териториална полиция Връбница“, сектор „Охранителна полиция“ при 09 РУ-СДВР и пол. инсп. Н. Ц. Б., назначен в група „Териториална полиция Люлин“, сектор „Охранителна полиция“ при 09 РУ-СДВР, при изпълнение на службата му по опазването на обществения ред – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК, като на основание Заповед за задържане за срок до 24 часа, с начален час 12,00 ч на 02.09.2020 г., за срок до 24 часа е задържан ищецът на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР с оглед данни за извършено престъпление; с постановление от 03.09.2020 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за две престъпления по по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК и е разпитан в качеството му на обвиняем видно от 2 протокол за разпит от 03.09.2020 г. с постановление от 03.09.2020 г. ищецът е задържан под стража за срок до 72 часа считано от датата и часа на предявяване на обвинението; с протокол от 03.09.2020 г. ищецът е освидетелстван; с протоколно определение от 05.09.2020 г. по н.ч.д. № 11873/2020 г. на СРС е оставено без уважение искането на СРП за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ на ищеца в качеството му на обвиняем, спрямо когото е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 400 лв.; с молба от 14.09.2020 г. ищецът е представил доказателства за внесена по сметка на СРС така определената гаранция от 400 лв.; с постановление от 26.10.2020 г. е удължен срокът за разследване по досъдебното производство с два месеца считано от 02.11.2020 г., а на основание чл. 234, ал. 6 НПК е потвърдена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 400 лв.; с постановления от 16.12.2020 г., 18.12.2020 г., 29.04.2021 г. срокът за разследването е съответно удължаван с потвърждаване на горепосочената мярка за неотклонение; с протокол за разпит на обвиняем от 09.12.2020 г. ищецът е дал обяснения във връзка с воденото срещу него досъдебно производство, а с протокол от същата дата са му снети образци за сравнително изследване – снимки в различни позиции, а с протокол от 09.12.2020 г. ищецът доброволно е предал 2 бр. диск и 1 бр. флаш памет; с протокол от 04.06.2021 г. на ищеца е предявено разследването, а с мнение от същата дата досъдебното производство е изпратено от 04 РУСДВР с мнение до СРП за преценка предаване обвиняемото лице на съд; с постановление от 17.06.2021 г. е прекратено досъдебно производство № 228 ЗМК-1258/2020 г. на 04 РУ-СДВР, пр.пр.№ 31885/2020 г. на СРП по отношение на ищеца за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК и за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК, отменена е взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 400 лв. и е спряно същото производство срещу неизвестен извършител за същите две извършени престъпления, като в акта е посочен 7-дневен срок от съобщението за обжалването му.

Прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван. Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата 3 прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т.

1 и т. 2 НПК подлежат на проверка по реда на гл. XXXIII „Възобновяване на наказателни дела“ (чл. 419, ал. 1 НПК). Когато не е обжалван прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор.

Стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда (Решение № 205 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 863/2019 г., IV г. о.; Решение № 184 от 26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7127/2014 г., IV г. о.; Решение № 191 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6686/2014 г., IV г. о.; Решение № 197 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., III г. о.).

Видно от приложена към отговора на исковата молба обратна разписка ищецът е получил препис от процесното постановление на 12.07.2021 г., поради което посоченият в същия акт едноседмичен срок за обжалване е изтекъл на 19.07.2021 г., както твърди и ответникът в отговора на исковата молба. Постановлението е влязло в сила на 20.07.2021 г. при липса на данни да е било обжалвано и протестирано в горния срок, както се установява и от неоспорена от ответната прокуратура Заповед от 18.05.2022 г. на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, в която заповед е посочено, че процесното постановление не е обжалвано или протестирано, както и при липса на данни ищецът да е поискал продължаването на наказателното производство. По делото липсват и данни за служебна отмяна на акта от погорестоящия прокурор по реда на възобновяването по НПК. В постановлението ясно е посочено, че досъдебното производство бива прекратено срещу ищеца, а спирането на производството не е срещу ищеца, а срещу неизвестен извършител, което изразява волята на държавното обвинение да разкрие извършителя на двете престъпления, като използва методите и средствата на наказателния процес срещу друго лице, за което евентуално бъдат събрани доказателства в извършване на процесните престъпления.

Поради това е неоснователен доводът на ответника, че липсвал стабилен прокурорски акт или окончателен съдебен акт относно прекратяването на наказателното производство. Неоснователни са и доводите на ответника, направени в открито съдебно заседание на 13.02.2023 г., че досъдебното производство било частично прекратено, без да има окончателно прекратяване, като заявява и че в известието за доставяне било посочено, че е за постановление за спиране, а не и постановление за прекратяване на наказателното производство. Сам ищецът заявява, че е получил препис от процесното постановление на 12.07.2021 г., като липсва оспорване от страна 4 на прокуратурата, че не ищецът, а друго лице се е подписало на обратната разписка, приложена към отговора на исковата молба. Изцяло несъстоятелен се явява доводът на ответника, че в обратната разписка било посочено връчване на постановление за спиране, а не и за прекратяване на наказателното производство, след като процесното постановление третира както въпроса за прекратяване на наказателното производство, така и въпроса за неговото спиране срещу неизвестен извършител, както и с оглед на това, че по делото ответникът не представи друг прокурорски или съдебен акт, от който да е видно прекратяване на производството срещу ищеца, имайки предвид и че ответната прокуратура не е оспорила, че наказателното производство е било прекратено с процесното постановление от 17.06.2021г., в каквато насока е съдържанието на обявения за окончателен доклад по делото.

Относно твърдените от ищеца неимуществените вреди

Основателно ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, според която на обезвреда подлежат само онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в каквато насока съдът предприема изследване на ищцовите твърдения.

За да възникне правото на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, следва да бъде доказано кумулативното проявление следните материални предпоставки: