Решение № 339 от 05.11.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. гр. Димитровград, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610100870 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищците З. А. А. и В. А. И. са наследници на А. И. А. и длъжници по изп.дело №527/2025г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 по РКЧСИ.

Горепосоченото изпълнително дело е образувано по молба от 2025 г. на ответника въз основа на изпълнителен лист издаден на 08.04.2014 г. по ч.гр.д.

№ 424/2014 г. по описа на Районен съд-Димитровград за сумата от 1675,18 евро главница, 130,59 евро лихва, 75,83 евро наказателна лихва и 323,60 лева деловодни разноски в полза на „Райфайзенбанк" ЕАД, който с договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 15.07 2016 г. е прехвърлили вземането си на ответника „МакроАдванс" АД, за което обстоятелство ищците са уведомени с изпратено уведомително писмо на 23.04.2025 г. На 25. 04.2017 г. длъжникът по изпълнителния лист .

На 25.04.2017 г. длъжникът по изпълнителния лист A . И. А. е починал и с образуване на изпълнителното дело З. А. и В. И. са конституирани като 1 длъжници. В получена покана за доброволно изпълнение на З. А. дължимите сума са, както следва 2.184,25 лева главница, 1013,24 лева лихва, за В. И.

546,06 лева главница и 253,31 лева лихва.

Считат, че не дължат описаните по-горе суми по образувано изп.дело №527/2025 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев рег. № 874 по РКЧСИ за принудително събиране на същите, поради обстоятелството, че вземанията са погасени по давност.

Видно от представения с исковата молба изпълнителен лист е, че между датата на издаването 08.04.2014 г. и датата на образуване на изпълнителното дело - 2025 г. е изминал период повече от 3 /три/ години, дори повече от 5 години.

Искането до съда е да постанови съдебно решение, на основание чл. 439 от ГПК, с което да признае за установено, че З. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград, ***************, в качеството си на наследник на А. И. А. не дължи на ответника сума в размер на 2 1 84,25 лева представляваща главница, сумата от 1013,24 лева лихва за периода от 14.06.2021 г. до 30.04.2025 г., за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д №4 24/2014 г. по описа на РС - Димитровград въз основа на който изпълнителен лист е образувано № 527/2025 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев рег. № 874 по РКЧСИ и В. А. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград, ******* в качеството си на наследник на А. И. А. не дължи сума в размер на 546,06 лева представляващи главница и сумата от 253,31 лева лихва за периода от 14.06.2021 г. до 30.04.2025 г., за което е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 424/4014 г. по описа на Районен съд-Димитровград въз основа на който изпълнителен лист е образувано №527/2025г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев рег. № 874 по РКЧСИ.

Претендира направените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество, в който се излагат следните съображения:

А. И. А., ЕГН ********** бил сключил договор за банков кредит от 1 1.12.2008г, ведно с Анекс №1 към него от 01.04.2013 г. с ,,Райфайзенбанк /България/" ЕАД. Поради неизпълнение по посочения договор за кредит, банката се снабдила с изпълнителен лист от 08.04.20t4r. по ч.гр.д. № 424/2014 2 на РС Димитровград. С описания изпълнителен титул било образувано изп. дело № 618/2014 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов. С договор за цесия от 15.07.2016 г. вземанията на бнката по договора за кредит били прехвърлени на ответника. Впоследствие въз основа на описания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 801/2022 при ЧСИ Самуил Пеев, а след това изп. дело № 527/2025 г. при ЧСИ Пеев.

Ищците били наследници на А. И. А. и с оглед разпоредбата на чл. 60 о т З Н отговаряли за задълженията, с които то било обременено съобразно дяловете си. Както било посочено в молбата за образуване на изп ълнително дело № 527/2025 г., наследникът Д.А.ов И. е изплатил своя дял, поради което задължени лица оставали ищците, всяка от тях съоб разно своя дял (чл.5, ал.1 и чл.9, ап.1 ЗН).

Излага хронологично всички искани и извършени действия по изп. дело № 618/2014 по oписа на ЧСИ Захари Запрянов и изп. дело №801/2022 и № 527/2025 г. при ЧСИ Самуил Пеев спр ямо А. И. А., а след това и спрямо неговите наследници (като универсални правоприемници) и ищци по делото:

На 08.08.2 0 1 4 г . била депозирана молба за образуване на изпълнителното дело № 618/2014 с искани действия и възлагане на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.

На 08.08.2014 г . б и л и изпратени запорни съобщения до банки и работодател на А. А..

На 03.10.2014 г . била нaложена възбрана на недвижим имот, собственост на А. А..

На 10.10.2014 г. било изпратено запорно съобщение до РУСО Хасково, с, което бил наложен запор на пенсията на A. А..

На 29.10.2014 г . било изпратено запорно съобщение за налагане на запор на превозно средство, собственост на наследодателя-длъжник.

В периода между 05.12.2014 г. и 08.01.2016 г. бил изпълняван запор на пенсия.

На 15.06.2016 г. била депозирана молба за нaлагане на запор на трудово възнаграждение.

На 29.07.2016 г. било изпратено запорно съобщение до банка.

На 15.08.2016 г. било изпратено запорно съобщение до банка.

3

На 11.01.2017 г. постъпила сума от А. А. по делото.

На 02.08.2017 г. бил нaложен запор на банкови сметки на длъжника.

На 02.08.2022 г. била подадена молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Самуил Пеев след прекратяването по перемпция на дело 618/2014 г. по описа на ЧСИ Запрянов.

В молбата било поискано конституиране на наследниците на А. А. и били посочени конкретни изпълнителни действия, които да се предпри емат спрямо тях, а именно запор на банкови сметки. ЧСИ Самуил Пеев е образувaно дело под номер № 801/2022 г.

На 10.08.2022 г. в подадена молба за запор на банкови сметки на В. И. и З. А..

На 12.08.2022 г. били изпратени запорни съобщения до банки.

На 29.05.2023 г. била подадена молба за запор на сметки и трудово в4знаграждение на В. И. и З. А..

На 20.12.2024 г. била депозирана молба за запор на сметки и трудово възнаграждение на В. И. и З. А..

На 23.01.2025 г. бил нanожен запор на сметки на З. А. и В. И..

На 10.01.2025 г. било изпратено запорно съобщение до работодатеп на В. И..

На 14.01.2025 г. бил наложен запор на пенсия на З. А..

На 23.01.2025 г. била подадена молба за запор на банкови сметки на Венета И. и З. А..

Впоследствие делото било прекратено по повод молба от адв. Г. на 28.01.2025 г., въпреки че по последното не е имало настъпила перемпция.

На 28.03.2025 г. била подадена молба за образуване на ново дело пред ЧСИ Самуил Пеев, с която отново били искани изпълнителни действия спрямо ищците (запори и възбрана). Образувано било изпълнително дело № 527/2025 г.

На 30.04.2025г. бил нaложен запор на вземане на З. А. и на В. И..

Видно от удостоверение с изх. № 25613/22.07.2022 на ЧСИ Запрянов заповедта за изпълнение била връчена на А. А. по изп. дело № 618/2014 на 14.08.2014 г., като последната била влязла в сила. Поради това приложима е 54 годишната погасителна давност съобразно разпоредбата на чл. 117, an. 2 от 33Д. Влязлата в сила заповед з а изпълнение има сила, сходна на силата на пресъдено нещо, тъй като след влизането й в сила, вземането може да се оспорва само на основание факти и обстоятелства, настъпили след това (така Решение №3 от 04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 на ВКС, Решение № 50925 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 на ВКС и други).

Съгласно Тълкувателно решение от 28.03.2023г. на ОС ГТК ( на ВКС по т.д. № 3/2020 от образуването на изпълнително дело №б18/2014 на 08.08.2014 до 26.06.2015 давността е била спряна, като от 27.06.2015 г. е започнала да тече нова давност, която редовно е прекъсвана с искането и извършването на изпълнителни действия.

Давността по процесното вземане била прекъсвана многократно през годините от образуване на изд. дело № 618/2014 г. при ЧСИ Захари Запрянов, изп. дело №801/2022 и дело 527/2025 г. при ЧСИ Пеев насам. Изп. дело № 527/2025 г. при ЧСИ Самуил Пеев било висящо и редовно, видно от изложената по-горе хронология.

Не отговаряло на действителността твърдението на ищците, че взискателят не е предприемал действия, насочени към удовлетворяване на вземането си от издаване на изпълнителния лист през 2014 г. до 2025 г. Налице била нужната активност и заинтересованост от страна на взискателя и погасителната давност за вземането не била изтекла. От последното изпълнително действие на 02.08.2017 г. по изп. дело № 618/2014 при ЧСИ Захари Запрянов, до образvване на изп. дело № 801/2022 г. на 02.08.2022 г. при ЧСИ Самvил Пеев, не бил изтекъл времеви период над пет години.

Следвало да се отчете, че съгласно разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение и Закона за изменение и допълване на Закона за здравето, обнародван в бр. 44 на Държавен вестник на 13.05.2020г. давността е била спряна и в периода 13.03.2020 г. -21.05.2020 г.

Според разпоредбата на чл.116, буква „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/2013 уточнява, че „прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива 5 на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя с ъгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбра на, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане на събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащан е от трети задължени лица". В цитираното тьлкувателно решение се приема, че „искането да бъде приложен определен иsпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение". Следва да се вземат предвид и постановките на Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. на ВКС по тълк. дело №2/2023 г., което също е посветено на въпросите за давността и перемпцията.

Давността за вземането в изпълнителния процес се прекъсва с всяко редовно и своевременно искане, респ. предприето изпълнително действие, от който момент започва да тече новата давност. Като се вземе предвид изложеното, както и е описаната хронология по изпълнителните дела, е видно, че давността за вземането е прекъсвана многократно и не е налице период от време без искане/извършване на изпълнително действие, който да доведе до изтичането на 5-годишна давност. Следва да се отбележи и Тълкувателно решение от 10.07.2017г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г., в чиято точка 5 е възприето, че изпращането на запорно съобщение до банка, в която длъжникът няма открита сметка, представлява действие по налагане на запор и в този смисъл е годно да прекъсне давността.

От изложеното по-горе било видно, че за последен път погасителната давност за процесното вземане била прекъсната през 2025г., което означавало, че би изтекла най-рано преs 2029 г. и то единствено в случай че същата не бъде прекъсната отново.

Посочва също, че в решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на ВКС се разяснява, че „погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника", т.е. от подаването на исковата молба на 21.05.2025г. давността била спряна на основание чл.115, ал.1, буква „ж" 33Д. Поради това давността нямало как да изтече в рамките на висящото исково производство.

6

Искането до съда е да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал 5 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: