Решение № 333 от 20.12.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1930/2022
- Вид
- Решение № 333
- Подписан
- 20.12.2022
- В сила
- 20.12.2022
- Състав
- Славка Георгиева Димитрова, Силвия Александрова Цанкова, Екатерина Стефанова Роглекова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. трето · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1 ,б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.107 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 333 гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Славка Г. Димитрова
Членове:
Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601930 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда №158 от 15.08.2022 г. по НОХД № 1068/2022г., Районен съдПловдив, 20 н.с. е признал подсъдимия В. Н. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл. 3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и „Б“ от НК, като му е наложил наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които да бъдат търпени при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда е уважен и предявеният срещу подсъдимия граждански иск. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и веществените доказателства по делото.
Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимияадв.Д., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се изменение на обжалваната присъда, като се намали размерът на определената от първостепенния съд санкция.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на депозираната жалба, като намира атакувания съдебен акт за законосъобразен и обоснован, а наложената с него санкция счита за справедлива и съобразена с всички, относими към индивидуализиране на наказанието обстоятелства. Въз основа на изложеното 1 предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена във всичките й части.
Представителят на гражданския ищец също изразява становище относно правилност на обжалвания съдебен акт.
В съдебно заседание подсъдимият се представлява от защитника си адв.Д., която поддържа искането за изменение на обжалваната присъда със съществено редуциране на наложеното с нея наказание, като предлага размерът му преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да бъде близък до законовия минимум. Акцентира се върху влошеното здравословно състояние на Г., оказаното съдействие в хода на разследването, както и ниската стойност на инкриминираното имущество.
При упражняване правото си на лична защита подсъдимият Г. поддържа изложеното от своя защитник, като отправи молба към въззивния съд да намали наложеното му от първата инстанция наказание.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, прие жалбата на подсъдимия за допустима, а разгледана по същество-същата е неоснователна.
Производството по делото е било проведено по реда на Глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Г. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки съгласие да не се събират доказателства за тях.
Въз основа на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателствени материали първата инстанция е направила следните фактически констатации:
Подсъдимият В. Н. Г. е роден на *** г. в гр. Р., живее в гр. Б., обл. М..
Той е б., български гражданин е, осъждан, има ЕГН : **********.
В периода 1972-2021 г. подсъдимият Г. бил осъждан общо 36 пъти, все за престъпления против собствеността, като влияние върху правната квалификация на процесното престъпление имат следните осъждания:
С определение №574/11.03.2016 г. по НОХД №101/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Сандански, било одобрено споразумение, с което за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Г. било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, изтърпяно на 18.02.2018 г.;
С присъда №152/18.06.2018 г. по НОХД № 6872/2018 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXVI наказателен състав за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Г. било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 25 НК същото е групирано с наказание „лишаване от свобода“ също за срок от три години, наложено с присъда №71/03.10.2017 г. по НОХД №1106/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Казанлък, IV състав, като било определено едно общо най2 тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяно на 09.04.2020 г.
Предвид групирането на последните две наказания, в съзвучие с категоричната съдебна практика въпросните две осъждания, съответно по НОХД № 6872/2018 г. и по НОХД №1106/2017 г. се ценят като едно осъждане з а умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, поради което са налице на практика само две осъждания, изпълващи изискванията за „опасния рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1 ,б.“б“ от НК.
Свид. М.М. и свид. П.П. били служители на „***“ ЕООД и работели в стопанисван от дружеството обект (****), намиращ се на адрес ***. Сред изложените вътре артикули фигурирала дамска гривна, изработена от 14каратово злато, с тегло 9,63 гр., на стойност 914,86 лв. Бижуто било собственост на „***“ ЕООД по силата на заложен билет №**** г.
На 31.07.2020 г. сутринта в заложната къща влязъл подсъдимият Г.. Той бил облечен с карирана синя риза с къс ръкав, къси сиви панталони с червен кант и бял надпис „AIR JORDAN“ и черни кожени чехли. По същото време в обекта се намирали свидетелите М. и П., които ясно възприели външния му вид и характерните му черти, присъствали и неколцина случайни клиенти.
Подсъдимият започнал да разглежда различни предмети, обявени за продажба, давайки си вид, че иска да закупи някой от тях, като в това време внимателно следял движенията на останалите лица в помещението. Това продължило около петнадесет минути. В един момент, виждайки, че вниманието на всеки от присъстващите било насочено другаде, подс. Г. чрез характерно ловко движение взел гореописаната гривна от поставката, на която била изложена, като това сторил като я прищипал между два от пръстите на лявата си ръка, след което бързо я прибрал във вътрешността на дланта си, а оттам-в левия джоб на панталоните си. Действията му останали незабелязани от служителите в заложната къща и от останалите клиенти.
Непосредствено след това подсъдимият напуснал търговския обект, взимайки със себе си гривната.
Описаните събития били заснети от няколко на брой охранителни камери, поставени вътре в заложната къща, както и пред нейния вход. На част от видеозаписите подсъдимият бил с поставена предпазна маска на носа и устата във връзка с действащите към онзи момент противоепидемични мерки, но на други лицето му било заснето ясно.
Няколко дни по-късно, на 04.08.2020 г., свид. П. извършил ревизия на артикулите в заложната къща и установил липсата на въпросната златна гривна. Прегледал записите от охранителните камери, на които бил заснет моментът на отнемането на гривната, след което незабавно подал сигнал за случилото се до органите на реда.
Поради нуждата от специални знания в хода на разследването са назначени и проведени експертни изследвания, както следва:
3
Съгласно заключението на стоковооценъчната експертиза, стойността на инкриминираната вещ към датите на нейното отнемане възлиза на 914,85 лева.
Видно от заключението на изготвената лицево-идентификационна експертиза, най-вероятно лицето, заснето на видеозаписите, е В. Н. Г..
Правилно районният съд е възприел експертните заключения, като изготвени задълбочено и мотивирано с изискуемите професионални знания и опит в съответната научна сфера. Ето защо и настоящият въззивен състав ползва при формиране на фактическите си и правни изводи становищата на вещите лица, инкорпорирани в коментираните по-горе изследвания.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание и връщане делото в предходните досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото чрез предвидените в НПК способи, при съблюдаване правата и на обвиняемото тогава лице. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като съдържа факти, обосноваващи обвинителната теза за вмененото във вина на подсъдимия престъпление от обективна и субективна страна, а и правото на възражения за годността на процесуалния документ е преклудирано с влизане в сила на определението на съда по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.
Делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Спазен е редът и процедурата за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК.
Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. Подсъдимият е направил пълни самопризнания на изложените в обвинителния акт обстоятелства, като правилно първоинстанционният съд е приел, че направеното от Г. самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Видно от материалите по делото, извън самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл.371, т.2 от НПК, са налице и други доказателства, подкрепящи изложената в обвинителни акт фактическа обстановка, а именно показанията на свидетелите М.М., П.П. и Ц.
Б., протоколът за оглед на веществени доказателства, заложен билет № **** г., справка за съдимост, характеристична справка и др., които кореспондират с приложените по делото експертни заключения.
В депозираната жалба и в пледоариите пред този състав не са наведени конкретни оплаквания за допуснати в хода на съдебното следствие процесуални нарушения, и служебно не се откриват такива пороци от категорията на абсолютните, които да са съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към атакуваната присъда покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да реализират 4 пълноценно правото си на жалба и протест, а на въззивния съд - да упражни контрола, дължим по смисъла на закона. За да възприеме горевизираната, описана и в обвинителния акт фактология на инкриминираното събитие, решаващият съд е изложил доказателствен анализ, отговарящ точно на правилата на обективната логика, бил е ясен кои доказателствени средства кредитира и поради какви причини, не се е позовал на доказателства, които не се намират към делото, не е изопачил съдържанието на наличните.
Споделимо е заключението му, че между досъдебните доказателствени данни не се откриват противоречия относно релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК, респ. изводът на районния съд, че признанието на подсъдимия /по реда на т.2 на чл.371 от НПК/ се подкрепя от тези данни, се явява обоснован.
От показанията на свидетелите не се извлича противоречива информация, която да налага по-задълбоченото им обсъждане. Съдържащите се в тях данни, в синхрон със самопризнанието на подсъдимия и останалите доказателствени източници, формират извода за безспорна фактическа установеност на гореизложеното.
Въз основа категорично установената фактология на процесното престъпление, наказателноправното квалифициране на стореното се явява принципно законосъобразно. Настоящата инстанция се съгласява с мнението на първия съд, който е споделил предложеното от прокурора правно окачествяване на инкриминираното деяние като престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. трето, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„А“ и б. „Б“ НК. Изложени са правилни и споделими пространни разсъждения за обективните съставомерни елементи, като при липса на конкретни писмени и устни възражения от страна на защитата, въззивният съд не намира за нужно да ги преповтаря в пълнота.
Правилно първостепенният съд е приел, че от обективна страна, на инкриминираната дата подс.Г. умишлено е отнел процесната чужда движима вещ, предмет на обвинението, от владението на ощетеното дружество, което е сторил без съгласието на неговия представител. Очевиден е прекият умисъл на подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния характер на стореното и е предвиждал и искал неговите последици. Всички обективни съставомерни елементи на престъплението са били отразени в съзнанието на извършителя Г., който е бил наясно, че установява своя фактическа власт върху вещ, която е иначе чужда за неговия патримониум, както и че действа без съгласието на правоимащото по отношение на процесното имущество лице.
Разпечатката съдържа 47 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ea4eed0-f097-4fc1-abb0-ff40faeab388