Решение № 4554 от 18.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4554 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330111784 по описа за 2022 година

С исковата молба ищецът М. М. С. е предявил против К. П. К. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 050 лв. – частично от сумата от общо 13 699, 17 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в сумата, която ищецът би получил по гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, и заплащане на сумата от 5 050 лв. – частично от сумата от общо 31 300, 83 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес във връзка с неправомерни действия на ответника, довели до прекратяване на гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ведно със законна мораторна лихва, считано от крайната дата на увреждането – 21.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че образувал гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, по което предявил иск за заплащане на сумата от 10 200 лв., представляваща обезщетение за вреди от невярна експертиза, като към 21.11.2019 г. е натрупана лихва от 3 499, 17 лв. Твърди,че производството по делото е било прекратено, поради незаконното бездействие на адв. К., който 1 бил назначен за служебен адвокат на ищеца в производството по делото, допуснат с Определение № 1636/12.08.2019 г. и определен с уведомително писмо от 16.08.2019 г. Сочи, че на 16.08.2019 г. бил задържан под стража в ареста „Г.М. Димитров“ и бил задържан под стража до 15.10.2019 г. Твърди, че през този период не бил уведомен от съда, че му е назначен служебен адвокат и нямал телефона на съда, за да получи информация какво се случва по делото. Нямал и телефона на адвокат К.. Сочи, че на 12.09.2019 г. Окръжен съд – Пловдив е отказал да продължи срока за съставяне на жалба, като с Разпореждане № 9628/2019 г., постановено по делото, съдът е указал на адв.

К. да подаде молба по чл. 64, ал. 2 ГПК, което последният не е сторил. Твърди, че вследствие на поведението на ответника производството по делото е прекратено, като по този начин ответникът е нарушил задълженията си по Закона за адвокатурата и Закона за правната помощ. Твърди, че ако производството по делото не е било прекратено би получил сумата в размер от 13 699, 17 лв., формирана от главницата по делото и дължимото обезщетение за забава. Предявява частичен иск за заплащане на сумата от 5 050 лв.

Претендира и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, преживян вследствие на прекратяване на делото.

Определя обезщетението за неимуществени вреди в размер на сумата от 31 300, 83 лв., от което претендира присъждане частично на сумата от 5 050 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. П.

К. е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че исковата молба не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност, тъй като не е налице яснота относно размера на вредите, като не са изложени конкретни и ясни твърдения относно претърпените вреди. Счита исковата молба за нередовна и по отношение на претендираната законна лихва, доколкото не може да се определи размера на претендираното обезщетение. Моли съдът да отмени определението си за освобождаване на ищеца от задължението му за заплащане на такси и разноски по делото, тъй като ищецът притежава право на собственост, от което би могъл да реализира доходи. Ответникът излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че е бил назначен за служебен адвокат на ищеца по ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като в молбата за допускане 2 на правната помощ ищецът е направил искане за допускане на правна помощ единствено за приподписване на касационна жалба и уточняване на нейния текст. Сочи, че в периода, в който е определен за служебен адвокат на ищеца – последният е бил задържан под стража и не е имал връзка с него, като след запознаване с материалите по делото е установил, че по делото не е депозирана касационна жалба. Сочи, че тъй като не е имал връзка с ищеца не е успял да изготви касационна жалба, като е депозирал молба за продължаване на срока, която е оставена без разглеждане. След получаване на съобщението на съда е депозирал молба за възстановяване на срока, която била оставена без движение- до представяне на доказателства за нейната основателност и прилагане на касационна жалба против Определение № 1370/09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Сочи, че е бил в невъзможност да изпълни указанията на съда, тъй като нямал контакт с ищеца. Твърди, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на деликтната му отговорност, като не е налице противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и вредата. Счита, че ищецът неоснователно претендира присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, тъй като не установява, че е налице сигурност за увеличаване на неговото имущество, в който смисъл се позовава на практика на Върховния касационен съд. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи и обезщетение за неимуществени вреди.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), 2. противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3. причиняване на имуществени вреди – под формата на пропуснати ползи и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания; 4. причинно-следствена връзка между противоправното 3 деяние и настъпилия вредоносен резултат, 5. вина - това противоправно поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Обстоятелствата по първите четири предпоставки подлежат на установяване от ищеца.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че прекратяване на производството по делото е довело до невъзможност за получаване на доходи от уважаване на иска. Ищецът следва да установи при условията на пълното и главно доказване, че съществува сигурност за увеличаване на неговото имущество чрез получаване на наемно възнаграждение за процесния период в претендирания размер. В този смисъл да има предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г., ОСГТК на ВКС, в което се приема, че при предявен иск за обезщетяване на вреди от деликт под формата на пропуснати ползи трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.

По делото е приложен снет на хартиен носител от деловодната програма на Окръжен съд - Пловдив препис на в.ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Производството по в.ч.гр.д.№ 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по подадена на 25.06.2019 г. от ищеца М. М. С. частна жалба против Определение № 333/2019 г. на Районен съд - Пловдив, с което е първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото.

С Определение от 09.07.2019 г. Окръжен съд – Пловдив е потвърдил обжалваното определение по гр.д. № 19037/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

На 24.07.2019г. ищецът е депозирал молба за предоставяне на правна помощ в производството по делото, която е оставена без движение на 26.07.2019 г. с указания за представяне на доказателства за доходи, семейно и здравословно състояние и представяне на декларация за имуществено състояние. С молбата от 24.07.2019 г. ищецът е поискал предоставяне на правна помощ в производството по делото чрез назначаване на адвокат, който да приподпише частната жалба на ищеца, като в молбата е направено искане 4 за получаване на името на адвокат и телефон и адрес за връзка с последния.

С Определение от 12.08.2019 г. в полза на ищеца е предоставена правна помощ, като с Разпореждане от 20.08.2019 г. е назначен адв. К. К..

С молба от 09.09.2019 г. адв. К. К. е депозирал искане за продължаване на срока за касационно обжалване, доколкото ищецът не се е свързал с него.

Молбата е оставена без разглеждане с постановяване на Определение от 12.09.2019 г., доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК е неприложима по отношение на сроковете за обжалване на съдебен акт.

С молба от 14.10.2019 г. ответникът К. е направил искане за възстановяване на срока за обжалване, доколкото не е успял да осъществи връзка с ищеца, като по делото не е представена касационна жалба за приподписване. С молбата ответникът е направил искане за освобождаването му като представител на ищеца, доколкото от страна на ищеца не е депозирана касационна жалба за приподписване и същевременно доколкото ответникът – в качеството му на адвокат, е на различно мнение от ищеца във връзка с образуването и воденето на това дело. С Разпореждане от 15.10.2019 г. са дадени указания до адв. К. за представяне на препис от молбата за връчване на насрещната страна, като с последващо Разпореждане № 9628/14.11.2019 г.

Окръжен съд – Пловдив е ревизирал становището си за необходимост от представяне на преписи от молбата, като са дадени указания до ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това, да отстрани нередовностите на подадената молба като посочи всички доказателства за основателността й и приложи частна касационна жалба срещу постановеното по делото Определение № 1370/09.07.2019 г. Дадени са указания, че при неизпълнение в срок, това процесуално действие ще се счита от съда за непредприето.

По делото са представени доказателства за изпращане на препис от разпореждането на адв. К., като не се установява последният да е изпълнил указанията на съда във връзка с депозираната от него молба за възстановяване на срока.

От представените по делото доказателства се установява, че на 16.06.2020 г. ищецът е подал частна жалба до Върховния касационен съд с искане за възобновяване на в.ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, във връзка с която на ищеца отново е предоставена правна помощ с Определение от 20.08.2020 г. и е назначена адв. Н.П.. В хода на 5 производството са осъществени процесуални действия по администриране на касационната жалба, като с Разпореждане от 21.04.2021 г. делото е изпратено на Върховния касационен съд.

Съдът намира, че в производството по делото не се установява от страна на ответника – в качеството му на назначен на ищеца служебен адвокат по реда на чл. 95 ГПК в производството по в.ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, да е осъществено противоправно деяние.

В производството по делото се установява, че ответникът е бил назначен за служебен адвокат на ищеца в производството по в.ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив с постановяване на Определение от 12.08.2019 г., като правната помощ е допусната до окончателното приключване на производството. С постановяване на Разпореждане от 20.08.2019 г. ответникът е назначен за служебен адвокат на ищеца, като е постановено последният да се уведоми.

От представените в производството по делото доказателства се установява, че адв. К. е определен за служебен адвокат на ищеца по негова молба от 24.07.2019 г., с която е направено искане за допускане на правна помощ за приподписване на частна касационна жалба, като не са налице данни за депозиране на частна касационна жалба от страна на ищеца М. С., заедно с молбата за допускане на правна помощ. От представения препис на в.ч.гр.д.