Определение № 178 от 01.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Варна, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Митев като разгледа докладваното от Петър Митев Частно наказателно дело № 20263100200528 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 61, ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Ю. Й., защитник на обв. К. С. К. против постановление от 24.03.2026г. постановено по ДП № 3059/2025г. по описа на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна, в частта в която е определена мярка за неотклонение “Гаранция в пари”.

В жалбата се прави искане за отмяна на взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция“ като незаконосъобразна и необоснована, алтернативно за нейното изменение в по-лека или определяне на по-нисък размер.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, процесуално допустима и е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. Това е така защото постановлението, в частта относно взетата мярка за неотклонение - „Гаранция в пари“ е незаконосъобразно по форма и съдържание, доколкото е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на акта в тази част. Наличието му препятства разглеждането на аргументите на жалбоподателя по същество.

Процесуалната незаконосъобразност се изразява в нарушение на императивна правна норма и правото на защита на обвиняемото лице по следните съображения:

Жалбоподателят в настоящото производство е обвиняем по досъдебното производство, т.к. в хода на разследването на 24.03.2026г. е било повдигнато обвинение за престъпления по чл.354а ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.354в 1 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като е взета и мярка за неотклонение - „Парична гаранция” в размер на 500 евро, без обаче да е определен срок на нейното внасяне. Наред с това е посочена и друга сума в евро /977.92 евро/ и която видно по тълкувателен път очевидно ще да е равностойността на конвертираната от EUR в BGN. В случая е пренебрегната разпоредбата на чл.61 ал.4 НПК съгласно която определянето на срок в който гаранцията трябва да бъде внесена е задължително изискване. Той не може да бъде помалък от 3 и по-дълъг от 15 дни и е елемент от съдържанието на мярката, както и нейния размер. Липсата на срок за внасяне на гаранцията е съществено процесуално нарушение, тъй като е задължителен реквизит, който гарантира правната сигурност на обвиняемия. Обратното ограничава правото на защита и прави постановлението неясно, порочно и незаконосъобразно в тази му част, макар и да е било докладвано на ВРП по реда на чл.219 ал.1 НПК. То поставя в незнание обвиняемото лице докога и в какъв срок трябва да изпълни задължението си. Какво се изисква от него и не да гадае каква сума точно да внесе - дали 500 евро, или 977.92 евро, за да не бъде заменена мярката за неотклонение с по-тежка, като „Домашен арест“ или „Задържане по стража“.

Отделно от това така предявено постановление без срок е недовършен акт, който не може да породи предвидените последици по чл.61 ал.5 от НПК при евентуално неизпълнение. Ето защо за да се гарантира правото на защита на обвиняемия и унифицира досъдебната фаза с рамките на закона, то посочения порок следва да се отстрани с нов акт, в който съобразно изискванията на чл.61 ал.4 НПК се определи срок за внасяне на паричната гаранция.

По изложените съображения и на основание чл. 61, ал. 3 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановлението от 24.03.2026г., в частта относно взетата мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ по отношение на К. С. К. – обвиняем по ДП № 3059/25г. по описа на Четвърто РУ – при ОД МВР гр.

Варна.

Указва на наблюдаващия прокурор по делото да отстрани посочения порок.

2

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3