Акт № 190 от 30.10.2026, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- 283/2026
- Подписан
- 30.10.2026
- В сила
- 30.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25а, ал. 3 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 190 гр. Поморие, 30.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20262160100283 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството пред ПРС е образувано въз основа на постъпила искова молба подадена от ищецът - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София против М. В. К.. В исковата молба ищецът твърди, че на 12.12.2025г. между ищеца и „Юробанк България“ АД на основание чл. 99 от ЗЗД е сключен договор за прехвърляне на вземанията и вземането на „Юробанк България“ АД срещу М. В. К. произтичащо от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на крeдитна карта № CARD-.. от 30.11.2020г. е прехвърлено изцяло на „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София с всички привилегии, обезпечение и принадлежности. Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против длъжника и по ЧГД № 319/2026г. по описа на РС Смолян и след издаването на Заповед за изпълнение длъжника е подал възражение и в указания от съда срок дружеството предявява иск по чл. 422 от ГПК с който моли съда да приеме за установено, че М. В. К. дължи на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София сумите: 516,28 EUR (петстотин и шестнадесет евро и 28 цента), представляваща главница за периода от 30.11.2020 г. до 11.12.2025 г., ведно със законната лихва за период от 12.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 126,59 EUR (сто двадесет и шест евро и 59 цента), представляваща договорна лихва за периода от 30.11.2020 г. до 11.12.2025 г., 14,95 EUR (четиринадесет евро и 95 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 12.12.2025г. до 12.03.2026 г. Претендира разноските в заповедното производство и в исковото.
Моли при наличие на предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК съда да се произнесе с 1 неприсъствено решение.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не ангажира становище по делото и не се явява в съдебно заседание.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предвид направено възражение по реда на чл. 414 от ГПК от страна на длъжника М. В. К., във връзка с издадената заповед за изпълнение в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София
Според съда е налице сложната хипотеза по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, поради което произнасянето по настоящото производство следва да е под формата на неприсъствено решение, тъй като са налице процесуално и материалноправните предпоставки.
Предявената искова молба е изпратена на ответника с указания за отговор по същата в указан срок и последиците от неподаването на такъв, процесуалните действия, които следва да се извършат на този етап от развитието на процеса и настъпващата преклузия за някои от тях. Връчването е осъществено редовно на 06.07.2026г., на основание чл. 46, ал.2 от ГПК. По делото няма постъпил отговор на исковата молба, за насроченото съдебно заседание ответницата е призована като е получила лично призовката на 28.08.2026г. Ответницата не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, нито прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Същевременно, ищецът обективира нарочно искане за осъществяване на процедура по постановяване на неприсъствено решение. Предвид на тези обстоятелства, е осъществен фактическият състав относно постановяване на подобен акт.
Налице са и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.
Предявената претенция е вероятно основателна. Некоректно в исковата молба ищецът е посочил, че на 30.11.2020г. между „Юробанк България“ АД и М. В. К. е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на крeдитна карта № CARD-.. по силата на който дружеството е предоставило на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 700лева, като кредиторът предоставил на кредитополучателя кредитна карта „Mastercard“, тъй като видно от представените доказателства договора е сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, което дружество през 2013г. е придобито от „Юробанк България“ АД . Видно от съдържанието на договора на М. В. К. е отпуснат револвиращ кредит в размер на 700 лв. с уговорени лихви и такси и е издадена на кредитополучателя и кредитна карта Мастъркард.
Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 15.02.2022г. от които се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс клон България е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София вземания от потребителски кредити които не се изпълняват от заемополучателите. Представено е и Допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 15.02.2022г. сключено между „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София и „Юробанк България“ АД след като между „Юробанк България“ АД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие на 31.05.2023г. по силата на което „Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон 2
България“ се придобива от „Юробанк България“ АД като съвкупност от права и задължения. Прехвърлянето на вземането е съобщено на ответника с връчването на исковата молба и приложените доказателства и уведомителното писмо.
Издадена е Заповед №226/16.03.2026г. от РС Смолян по ч.гр.дело № 319/2026 по описа на РС Смолян за дължимите от М. В. К. суми както следва: 516,28 евро (петстотин и шестнадесет евро и 28 цента), представляваща главница за периода от 30.11.2020 г. до 11.12.2025 г., ведно със законната лихва за период от 12.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането ; 126,59 евро (сто двадесет и шест евро и 59 цента), представляваща договорна лихва за периода от 30.11.2020 г. до 11.12.2025 г., 14,95 евро (четиринадесет евро и 95 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 12.12.2025 г. до 12.03.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 11,18евро (единадесет евро и 18 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента).
Претендираните в исковото производство суми са напълно идентични със заявените в заповедното производство. Ето защо, следва да се приеме, че претенцията е основателна и че ответницата действително дължи обективираните суми в исковата молба.
На ищеца следва да се присъдят и направените в настоящото производство разноски платена д.такса в размер на 12.78 евро и претендирано юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав определя и присъжда същото в размер на 50 евро.
Мотивиран от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК че съществува вземането на ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.. със законен представител ...- изп.директор с процесуален представител ..юрисконсулт, по отношение на ответника М. В.
К., ЕГН **********, с адрес гр. .. общ.Поморие по Заповед №226/16.03.2026г. за изпълнение на парично задължение постановена по ч.гр.дело № 319/2026г. по описа на РС Смолян за сумите: 516,28 евро (петстотин и шестнадесет евро и 28 цента), представляваща главница за периода от 30.11.2020 г. до 11.12.2025 г., ведно със законната лихва за период от 12.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането ; 126,59 евро (сто двадесет и шест евро и 59 цента), представляваща договорна лихва за периода от 30.11.2020 г. до 11.12.2025 г., 14,95 евро (четиринадесет евро и 95 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 12.12.2025 г. до 12.03.2026 г., както и направените в производството разноски - държавна такса в размер на: 11,18евро (единадесет евро и 18 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента).
3
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. .. общ.Поморие да заплати на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к.. със законен представител ...-изп.директор с процесуален представител ..юрисконсулт, сумата от 62.78 / шестдесет и две евро и 78 цента/ разноски по настоящото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4