Решение № 650 от 20.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300501896 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от В. Т. М., ЕГН **********; против решение № 1960/24,04,2025 г., постановено по гр. д. № 8533/2024 г. на РС Пловдив, с което тя е осъдена, по предявен от М. Н. Б. иск, да премахне от поземлен имот с идентификатор 56784,518,693, находящ се в гр. ***, всички вещи, които са нейна собственост и са разположени в незастроената част от поземления имот (в незащрихована част от скица към договор за разпределение на реалното ползване на недвижимия имот от 09,01,2007 г., съставляваща А/ югозападната част от 64,70 кв. м. и Б/ югоизточната част с площ 64,70 кв. м.), както и да преустанови използването на описаната част от дворното място като паркинг и склад за вещи, както и да се въздържа от повреждане на насажденията в дворното място.

С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска същото да бъде отменено изцяло и вместо това – предявеният иск да 1 бъде отхвърлен.

Ответникът по жалбата М. Н. Б., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС. Предявен от М. Н. Б., ЕГН **********; против В. Т. М., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че е собственик на 176/335 ид. части от поземлен имот с идентификатор 56784,518,693, находящ се в гр. ***, ведно с целия ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената в този имот триетажна жилищна сграда с идентификатор 56784,518,693,1, на основание наследство, реституция и договор за дарение, сключен с нотариален акт № *** на нотариус с рег. № 227, вписан в СВ с акт № *** г. Твърди, че ответникът е собственик на целия ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената в същия имот жилищна сграда с идентификатор 56784,518,693,1, ведно с 1/3 ид. част от „местото под сградата“. Счита, че ответникът не притежава право на собственост върху незастроената част от дворното място. Сочи, че ползването на тази (незастроената) част е разпределено между собствениците на същата с Договор за разпределение, сключен на 09,01,2007 г., по силата на който на ищцата е предоставено ползването на незащрихованата част, находяща се както следва: А/ площ от 64,70 кв. м. в югозападната част на поземления имот; и Б/ площ от 64,70 кв. м. в югоизточната част на поземления имот. Твърди се, че в тези площи, ползването на които е предоставено на ищеца, ответницата е разположила движими вещи и използва за паркиране на леки автомобили, както и че е повредила насажденията в тези части на дворното място. Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да преустанови посочените по-горе неоснователни действия, с които създава пречки за упражняване правото на собственост на ищцата.

Ответницата В. Т. М., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че притежава право на собственост върху 1/3 ид. част от поземления имот, придобито на основание договор за покупка, сключен през 2019 г., и реституция по реда на ЗВСНОИ 2 по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Счита, че посочената идеална част от поземления имот, съставлява прилежаща част към притежавания от нея етаж от триетажната жилищна сграда, тъй като дворното място съставлява обща част по отношение на създадената с доброволна делба през 1964 г. етажна собственост в сградата. Изразява становище, че посоченото в описанието на дяловете, формирани с тази делба, „ведно с 1/3 ид. част от мястото под сградата“ означава право на собственост в идеални части върху целия поземлен имот, тъй като българското право не допуска отделяне на правата върху незастроената част от имота от тези върху застроената площ от него.

Възразява, че соченият от ищцата договор за разпределение на ползването на дворното място, не я обвързва, тъй като е сключен без нейно участие като собственик.

С постановеното по спора решение РС е приел иска за основателен като е счел, че ответникът не притежава права върху поземления имот, поради което го е осъдил да преустанови неоснователните си действия, създаващи пречки за упражняване правото на собственост на ищцата. При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Не се спори, че ищцата е собственик на първи жилищен етаж, а ответницата – на трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 56784,518,693, находящ се в гр.

***. Спорен е въпросът относно правата на ответника върху поземления имот, в който сградата е построена. Пред РС са представени писмени доказателства за извършваните разпореждания и отчуждаване на същия, от които се установява следното:

Процесният имот е идентичен с част от парцел II от кв. 251 по действащия към 1943 г. кадастрален и регулационен план на гр. Пловдив – видно от удостоверение на л. 21 от гр. д. 14637/2022 г.

Първоначално имотът е закупен (с договор сключен с нотариален акт 3

№ 148/06,02,1943 г. – л. 5 от гр. д. 14637/22 г.) от Г. Н. Б. Видно от описанието в договора, към този момент имотът представлява празно дворно място, съставляващо парцел II от кв. 251 по регулационния план на гр. Пловдив, с площ от 495 кв. м., при съседи: М. Х., П. И., Н. Н. и улица И. (сега - "***"). С определение № 828/07,12,1946 г. по гр. д. № 452/1945 г. на Пловдивски Апелативен Съд, е допуснато изкупуване на имота по посочения по-горе нотариален акт от Н. Д. Н. – видно от Записка за вписване № *** (л. 6 от гр. д.

14637/2022 г.).

През 1949 г. в имота вече е изградена масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 141 кв. м. Това се установява от договор за дарение, сключен с нотариален акт № *** г. (л. 7-8 от гр. д. 14637/2022 г.), с който Н. Н. е дарил на своята дъщеря И. Н. Д. (по мъж А. Ш.), правото на собственост върху 1/4 ид. част от процесното дворно място, както и част от жилището на първия етаж от двуетажната жилищна сграда в имота.

Страните не спорят, че имотът е отчужден през 1962 г. В тази връзка по делото е представен (л. 19 от гр. д. 14637/2022 г.) Протокол № 2/01,03,1962 г. за оценка на отчуждения имот. От същия се установява, че една част от имота – с площ от 266 кв. м., е отчуждена на основание чл. 55а от ЗПИНМ, а друга част е отчуждена като попадаща под улица. Нормата на чл. 55а от ЗПИНМ (отм.) е специална по отношение на тази на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) и урежда специфичен случай на отчуждаване за конкретно посочени в нея мероприятия за държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищностроителни кооперации. Отчуждаването в тези случаи настъпва по силата на самата заповед за отчуждаване, като разпоредбата изрично предвижда възможност отчуждаването „да се отнася само за местата без сградите“.

По делото не са представени актовете, въз основа на които са извършени отчуждаванията на посочените две части от процесния имот (по чл. 55а от ЗПИНМ за кооперативно строителство и по чл. 39 ал. 1 от МПИНМ за мероприятия по улично-регулационния план). Но от описанието в протокола за оценка е видно, че частта от имота, отчуждена на основание чл.

55а от ЗПИНМ, е с площ от 266 кв. м. (раздел А от протокола), а останалата, отчуждена за улица, е с площ от 233 кв. м. (раздел Б от протокола). Така общо оценената като отчуждаема площ възлиза на 499 кв. м. С други думи – 4 отчуждено е цялото дворно място, като едната част е предназначена за кооперативно строителство, а останалата – за улично-регулационно мероприятие. Построената в имота към този момент двуетажна масивна жилищна сграда не е отчуждена. Следователно тя е останала в патримониума на отчуждените собственици (към този момент – Н. Н. и И. Ш.), но вече като суперфициарна собственост – сграда върху държавен имот.

През 1963 г. с нотариален акт № *** г., собствениците на сградата Н.

Н. и И. Ш. са „отстъпили“ в полза на А. Н. Н. (син на първия и брат на втората) правото на направа на надстройка върху съществуващата жилищна сграда в процесния имот (тогава парцел I-17 – идентичен с процесния, видно от удостоверението на л. 21 от гр. д. 14637/2022 г., както и от описаните в нотариалния акт съседи на имота).

Надстрояването е реализирано най-късно до 28,11,1964 г., когато е сключена спогодба за доброволна делба – вж. Протокол на л. 15 от гр. д.

14637/2022 г. Със същата съсобствениците на вече триетажната жилищна сграда разпределят помежду си правото на собственост върху отделните етажи, към всеки от които като прилежащи са посочени по 1/3 идеална част от общите части на сградата и „от местото под сградата“. Както се посочи погоре, обаче, към този момент цялото дворно място е отчуждено и е държавна собственост, поради което следва да се приеме, че идеалната част „от местото под сградата“ означава идеална част от правото на строеж върху държавния имот.

При разпределението на обектите в сградата с коментираната делба първият жилищен етаж е поставен в дял на Н. Н.. Впоследствие – през 1972 г., същият дарява част от жилището на своята дъщеря – ищцата М. Б..

Нотариалният акт, с който е сключен този договор (№ *** г.), не е представен по делото, но е описан в Протокол за доброволна делба от 19,01,1973 г. – л. 16 от гр. д. 14637/2022 г. С тази делба Н. и Б. прекратяват съсобствеността помежду им върху първия етаж от процесната жилищна сграда, като същият се поставя изцяло в дял на ищцата, ведно със съответните общи части на сградата. По отношение на тези права на ищцата страните в настоящото производство не спорят.

С първоначалната делба през 1964 г. в дял на И. Ш. е поставено правото на собственост на третия жилищен етаж, който, както се посочи, е 5 надстроен след извършване на отчуждаването и е възникнал като суперфициарна собственост. Впоследствие този етаж е обект на редица разпореждания (изброени и в първоинстанционното решение: Решение № 66 от 15.02.1966 г. по гр. д. № 87/1966 г. по описа на Пловдивския народен съд – л. 17 от гр. д. № 14637/2022 г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот *** г. на Нотариус при ПРС – л. 46 от гр. д. № 14637/2022 г.; съдебна спогодба за делба от 24.01.1975 г. по гр. д. № 454/1975 г. по описа на ПРС – л. 37 от в. гр. д. № 2831/2023 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** г. на Нотариус при ПРС – л. 47 от гр. д. № 14637/2022 г.; Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.08.2016 г. на ЧСИ с рег. № 828 на КЧСИ – л. 65 от гр. д. № 14637/2022 г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на нотариус с рег. № 155 - л. 10 от гр. д. № 14637/2022 г.), въз основа на които понастоящем ответницата е придобила правото на собственост върху същия. Във всички посочени разпоредителни сделки в описанието на прехвърляемия трети жилищен етаж се включва като прилежаща към него и 1/3 идеална част „от мястото под сградата“. Този израз според настоящата инстанция – по изложените по-горе съображения следва да се разбира като 1/3 идеална част от правото на строеж.

През 1999 г. отчуждаването е отменено (със Заповед № ОА76/29,01,1999 г. на Кмета на Община Пловдив – л. 20 от гр. д. 14637/2022 г.) за част от имота (съвпадаща с процесния поземлен имот – видно от посоченото по-горе удостоверение за идентичност). С това правото на собственост върху тази част от имота е възстановено в патримониума на отчуждените собственици на първия и втория жилищен етаж (или на техните правоприемници). Доколкото се установи, че ищцата е правоприемник на отчуждения собственик на първия жилищен етаж, то с отмяната на отчуждаването в нейния патримониум е възстановено и съответното право на собственост върху поземления имот, в който сградата е построена.