Протокол № 161 от 28.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 161 гр. Пазарджик, 24.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Елисавета Радина при участието на секретаря Галина Г. Младенова

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Въззивно гражданско дело № 20225200500073 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателите АТ. ИВ. П., АТ. Д. П. и ИВ. АТ. П., редовно призовани не се явяват. За тях се явява адв.К., редовно упълномощен.

Ответницата по въззивната жалба Т. Б. П., редовно призована не се явява. За нея се явява адв.К***, редовно упълномощена.

Адв.К. : - Да се даде ход на делото.

Адв. К*** : - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение№ 838 от 11.10.2021 г., постановено по гр.д.№3219 по описа за 2020 година, Пазарджишкия районен съд е приел за установено по предявения от Т. Б. П. с ЕГН ********** от село Г**** срещу АТ. ИВ. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН ********** и ИВ. АТ. П. с ЕГН ********** тримата от село Г**** иск с правно основание чл.56 от ЗС във вр.с чл.1П от ЗС и чл.108 от ЗС , че Т. Б. П. ЕГН ********** притежава ограничено вещно право на ползване върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 1

1050 кв.м., съставляващо парцел XI-307 кв.38 по плана на село Г****, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 70кв.м., който поземлен имот съгласно КККР , одобрени със Заповед №РД-18275/27.10.2020г на изпълнителния директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор 1**** с административен адрес село Г*****, вид територия урбанизирана, ниско застрояване/ до 10 м/ с площ от 1062 кв.м.,ведно със сграда с идентификатор 1****, с предназначение : жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи -един, със застроена площ от 115 кв.м и е осъдил АТ. ИВ. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН ********** и ИВ. АТ.

П. с ЕГН ********** да предадат на Т. Б. П. ЕГН ********** владението върху този имот.

ОТХВЪРЛЕН е предявения от Т. Б. П. с ЕГН ********** от село Г**** срещу АТ. ИВ. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН ********** и ИВ. АТ.

П. с ЕГН ********** тримата от село Г**** иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт №***** , вписан в Служба по вписвания-Пазарджик в частта, с която АТ. ИВ. П. запазва за себе си и за АТ.

Д. П. правото на ползване върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 1050 кв.м., съставляващо парцел XI-307 кв.38 по плана на село Г****, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 70кв.м., който поземлен имот съгласно КККР , одобрени със Заповед №РД18-275/27.10.2020г на изпълнителния директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор 1**** с административен адрес село Г*****, вид територия урбанизирана, ниско застрояване/ до 10 м/ с площ от 1062 кв.м.,ведно със сграда с идентификатор 1****, с предназначение : жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи -един, със застроена площ от 115 кв.м.

ОСЪДЕН е АТ. ИВ. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН ********** и ИВ. АТ. П. с ЕГН********** тримата от село Г**** да заплатят на Т. Б. П. с ЕГН ********** от село Г**** сумата от 603.29 лв. разноски по делото.

Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от АТ. ИВ. П., АТ. Д. П. и ИВ. АТ. П., като недопустимо, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

На първо място се твърди, че фактическата страна не бела изяснена напълно и не били събрани всички относими и допустими към предмета на 2 делото доказателства. РС не допуснал до разпит поискания от тях свидетел за установяване откъде се получва разликата в застроената площ в дарената жилищна сграда - представляваща къща на два етажа(партерен или първи етаж и посторен над него втори етаж) межди двата представени и приети по делото нотариални акта, като в първият по време нот, нотариален акт от 1997 година чрез който ищцата и починалият й съпруг даряват на ответника А.П. с нотариален акт за дарение №*** година по описа на нотариус при РС Пазарджик с който се прехвърлят посочените имоти, като дарената сграда е била с площ от 70кв.м., а в последващото дарение чрез нот. акт.№***** година, направено от двамата ответници А**** П.и на третия ответник и техен син И.П. посоченият по-горе жилищен имот, представляващ къща вече е с площ в повече от допълнителни 23 квадратни метра които изрично са посочени в последващия нотариален акт като Масивна присторойка към жилищна сграда на площ от 23 квадратни метра, състояща се от гараж на първия етаж и хол на вторият етаж. За тази масивна пристройка имало изрично тяхно твърдение, че тя е построена след първоначално направеното дарение от ищцата и починалият й съпруг и върху нея няма как да е учредено право на ползване. Същата масивна пристройка била посочена й първоначално и за първи път в данъчната декларация също като „пристройка хол“ и това се установява от представеното по делото като доказателство удостоверение за данъчна оценка на имота.Така допълнително построената пристройка към къщата бе необходима най-вече, за да задоволи нарасналите нужди от жилищна площ на семейството ни и растящото дете И.П..

На следващо място се твърди, че с показанията не недопуснатият за разпит свидетел не им била дадена възможност да установят кога е построена пристройката- хол и от кого, макар че донякъде това било видно и от първият по време нотариален акт, тъй като само в посочените в него имоти би могло да се претендира учредено право на ползване. От друга страна РС не се произнесъл и по събирането на друго доказателство по делото, а именно представената снимка и както какъв вид доказателство я приема - като писмен или като електронен такъв.

По отношение на приложимото право и материалния закон, считат, че постановеното решение е в противоречие с чл.56 от ЗС, върху която така упорито се основава защитата на ищцовата страна и на чл.31, ал.1 от от ЗС, тъй като с него незаконосъобразно се приема, че правото на ползване на 3 ищцата се разпростира и върхи тези новопостроени сгради и пристройки, като този логически извод възпроизведен в диспозитва на решението води до накърняване на едно от правомощията инкорпорирано в правото на собственост собственост на собственика на тези новопостроени сгради, а именно правото му на ползване на имота на който е собственик.

Също така първоинстанционния съд извън горепосоченият недвижим жилищен имот представлвящ жилищна къща, в разрез с доказателствата по делото и със закона приел, че правото на ползване на ищцата се разпростира и извън посочените в с нотариален акт за дарение №*** година предели.

На следващо място се твърди ,че първоинстанцоиния съд не бил оцени правилно, обективно поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и непаравилно не допусна до разпит поисканият от нас свидетел и не поисканите доказателства , като по този начин въз основа на неправилните фактически изводи направи и погрешни правни такива. Не бил изложи никакви мотиви относно разликата в застроената площ посочена в по отношение на жилищната къща и останалите имоти в двата нотариални акта за дарение посочени по-горе във настоящата въззвина жалба и в тази част решението му е постановено при липса на изложени мотиви в тази насока, нито изложи мотиви, защо приема право на ползване учредено в полза на ищата в приетите от него размери и по отношение на посочените в решението имоти, които не са предмет на първия по време нотариален акт за дарение.

Искането е да бъде отменено решението в частта му за разноските, тъй като в постановеното решение, макар и първоинстанционния съд да отхвърля част от исковете, не им присъжда никакви разноски. Претендират разноски както за първа, така и за въззивна инстанции.

Прави доказателствено искане да бъде допуснат до разпит във въззивна инстанция поисканият и недопуснат до разпит свидетел пред първоинстанционния съд, за фактите и обстоятелствата във въззивна жалба.

Искането е да се отмените обжалваното решение в частта му в която Районен съд Пазарджик е уважил предявените искове като недопустимо, неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се постанови решение с което да се отхвърлят предявените искове, съответно да се върне делото на първа инстанция. Претендират се разноски за първа и въззивна инстанция в случай, 4 че въззивната жалба бъде уважена.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Т. Б. П., чрез Адв. Е.Ц. Г. и адв.М****-К***. Считат въззивната жалба за допустима, но изцяло неоснователна, а постановеното решение на Районен съд - Пазарджик, за правилно и законосъобразно, изцяло съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и със законовите разпоредби и установената съдебна практика. Твърди се , че не отговарят на действителността твърденията във въззивната жалба, че фактическата обстановка не била изяснена напълно и не били събрани всички относими и допустими към предмета на делото доказателства. Във въззивната жалба се твърди, че не бил допуснат свидетел за изясняване на получена разлика в застроената площ на дарената жилищна сграда между двата представени и приети по делото нотариални акта. Разминаването в площта по двата нотариални акта било в рамките на допустимите отклонения. По никакъв начин не се доказало от ответната страна, че тази пристройка е построена нейното предназначение и право да се получават добивите , без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки , в т.ч. и на собственика на имота. Правото на ползване включва три основни правомощия: право на владеене - правото на ползвателя на фактическа власт върху имота, което кореспондира със задължението на всички други лица да се въздържат от действия спрямо ползвания имот, които биха попречили на ползвателя да упражнява правото си право имотът да се ползва съгласно неговото предназначение и право да се получават добивите /плодовете/ от имота, без той да се променя съществено - чл. 56, ал. 1 ЗС. Правото на обитаване е по характера си вещно право на ползване на недвижим имот за личните нужди на ползвателя (Тълкувателно решение № 47 от 03.04.1961 г.

ОСГК).

Искането е да се отхвърли изцяло въззивната жалба като неоснователна и недоказана, като се потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

Адв.К. : - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.

Във въззивната жалбата имаме искане за допускане на преразпит на свидетел и сме посочили обстоятелствата за които искаме да бъде разпитан. Ищцата не 5 е упражнявала дълги години правото на ползване върху определени сгради и помещения, т.е тя не е упражнявала владения върху тях и е изгубила нейното право на ползване. Твърдим ,че част от сградите са построени след като ищцата и нейния съпруг са направили дарения на синът им А.П.. Това е видно от двата нот. акта, като към едната сграда която е дарена се вижда, че има разлика в квадратурата, която се явява от тази пристройка, която е направена след като е извършено дарението. Свидетеля го искаме, както да се установи погасяване правото на ползване, така и за една част от постройките.

Адв. К***: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба. Недопустимо е пред настоящата инстанция да се въвежда ново основание за неоснователността на иска заведен пред РС. Доколкото разбира прави се опит да се въведат основания на чл.59 ал.3 от ЗС за погасено право на общо ползване върху недвижим имот, за което в настоящия казус се навежда за първи път и считам за абсолютно недопустима навеждане на такова основание, още по - малко да се допуска да се събират доказателства.

Във връзка с постройките и пристройките, застрояване и надстрояване сме взели подробно отношение, както пред РС, така и в отговора ни на въззивната жалба. Както сме посочили в самия отговор на въззивната жалба свидетеля, който беше разпитан на ответника – въззиваем в настоящето производство пред РС, беше другата дъщеря на нашата доверителка и относно тези факти спокойно можеше да се съберат доказателства. Това доказателствено искане е преклудирано и е недопустимо да се навеждат нови основания пред настоящата инстанция, за неоснователност на решението на РС. Поддържам съображенията изложени в писмения отговор на същата. Нямам доказателствени искания.