Решение № 138 от 08.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Христо Ив. Крачолов

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600136 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 9 от 22.01.2026 г., постановена по НОХД № 1564/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, Съдът е признал подс. Н. С. А. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 27.12.2017 г. в гр. П. е запалил имущество със значителна стойност – лек автомобил, марка „М.“, модел „5“ с peг. № *******, собственост на К. И. С. от гр. П. на стойност 6 500 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на К. И. С., Д. А. М. - С., А. А.

М., А. К. С. и С. К. С. и е могъл да се разпростре върху други имоти /жилищни сгради/ със значителна стойност, а именно:

- едноетажна къща с идентификатор ************ с площ 46 кв.м., находяща се в гр. П., ул. „В.“ № *, собственост на А. А. М. от гр. П., на стойност 27 200 лв.;

- двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****************, находяща се в гр. П., ул. „В.“ № *, собственост на Б. О. Я. от гр. П. и М. О. Я. от гр. П. на стойност 128 500 лв.;

- едноетажна сграда с идентификатор **************, находяща се в гр. П., ул. „В.“ № *, собственост на Х. А. К., К. П. Б., Е. И. Д., Г. И. Г., Я. П. И., Т. А. А., Х. А. К., Е. А. К. - С., на стойност 23 500 лв.

- двуетажна сграда с идентификатор *************, находяща се в гр.

1

П., ул. „В.“ № *, собственост Х. А. К., К. П. Б., Е. И. Д., Г. И. Г., Я. П. И., Т. А.

А., Х. А. К., Е. А. К. - С., на стойност 50 300 лв.;

- гараж с идентификатор *************, находящ се в гр. П., ул. „В.“ № *, собственост на Х. А. К., К. П. Б., Е. И. Д., Г. И. Г., Я. П. И., Т. А. А., Х. А.

К., Е. А. К. - С. на стойност 20 300 лв., и от палежа са последвали значителни вреди върху лек автомобил, марка „М.“, модел „5“ с per. № *******, собственост на К. И. С. от гр. П. в размер на 6 500 лв., както и върху жилищната сграда с идентификатор ************ с площ 46 кв.м, находяща се в гр. П., ул. „В.“ № *, собственост на А. А. М. от гр. П., в размер на 11 400 лева - всички вреди на обща стойност 17 900 лева, поради което и на основание чл. 330, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т.

2 вр. чл. 330, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил така наложеното на подс. С. наказание лишаване от свобода за изтърпяване с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присада, съдът на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК и приспаднал от наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, времето през което същият е бил задържан по ЗМВР за 24 ч. на 05.01.2018 г. и по НПК от 06.01.2018 г. до 09.01.2018 г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

С присъдата подс. Н. С. А. е осъден да заплати на гражданските ищци К. И. С., Д. А. М. - С. за сумата от 3323,40 евро /три хиляди триста двадесет и три евро и четиридесет евроцента/, равняваща се на 6 500 лева, представляваща обезщетение за причинените им от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 27.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

Отделно подс. Н. С. А. е осъден да заплати на наследниците на гражданския ищец А. А. М., а именно гражданските ищци В. А. Т. - М. и И. А.

М. и Д. А. М. - С. сумата от 5828,73 евро /пет хиляди осемстотин двадесет и осем евро и седемдесет и три евроцента/, равняваща се на 11 400 лева, представляваща обезщетение за причинените им от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 27.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

С обжалваната присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил направените по делото разноски на подсъдимия.

Първоначално по внесеният обвинителен акт е било образувано съдебно производство НОХД № 2091/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, завършило с постановяване на оправдателна за подсъдимия присъда.

Тази присъда била протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив и обжалвана от частните обвинители пред Апелативен съд - Пловдив с искания за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. С решение на Апелативен съд - Пловдив по ВНОХД № 188/2023 г., присъдата е била потвърдена. С решение № 292 от 16 2 май 2024 г. на ВКС по н.д. № 877/2023 г., образувано по касационен протест, решението на Апелативен съд - Пловдив по ВНОХД № 188/2023 г. е било отменено и делото било върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. С решение № 130/22.07.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по образуваното ВНОХД 235/2024 г., присъдата на Окръжен съд - Пловдив, постановена по НОХД № 2091/2020 г. е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на подготвителните действия за разглеждане в съдебно заседание. В изпълнение на това съдебно решение е образувано по НОХД № 1564/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, като постановената по него присъда е предмет на въззивна проверка по настоящото дело.

Срещу присъдата е депозиран въззивен протест и допълнение към него от прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив. В протеста се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна единствено в частта относно размера на наложеното на подсъдимия наказание и начина му на изпълнение.

Счита, че при определяне на наказанието съдът е проявил снизхождение при определяне на наказанието му, както и при отлагане на изпълнението му.

Излага подробни съображения за това в протеста и допълнението към него.

Прави се искане въззивният съд да измени присъда, като увеличи наказанието наложено на подсъдимия от три на десет години лишаване от свобода и постанови то да бъде изтърпяно реално при първоначален строг режим.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба адв. О. Т., като защитник на подс. Н. С. А.. В жалбата се излагат и развиват доводи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при недоказаност по несъмнен и безспорен начин авторството на подсъдимия в извършването на престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Излага подробни съображения за твърденията си. Прави искане въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова с която признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея и от частните обвинители К. И. С., Д. А. М. - С., В. А. Т. - М. и И. А. М., чрез повереника им адв. И. В.. В жалбата се излагат и развиват доводи, че наложеното на подс.А. наказание е занижено и явно несправедливо, поради което не може да се постигне специалната и генералната превенция по чл.36 от НК, още повече с отлагане изпълнението на наказанието. В жалбата се излагат съображения за това. Правят искане въззивният съд да измени обжалваната присада и да увеличи наказанието наложено на подсъдимия от три на пет години лишаване от свобода и постанови то да бъде изтърпяно реално при първоначален строг режим.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа протеста, намира жалбата на защитата за неоснователна и настоява за потвърждаване на изводите за виновност, като излага съображения относно доказателствената стойност на видеозаписите, намерените у подсъдимия горими течности, дрехите със следи от петролен продукт и обстоятелствата около белия чувал.

3

Повереникът на частните обвинители поддържа жалбата им в частта за наказанието и пледира за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и развива възражения относно авторството, механизма на деянието, доказателствената стойност на косвените доказателства, липсата на мотив, възможна алтернативна версия и приложението на института на реабилитацията.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си и в последната си дума моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав, след като провери изцяло правилността на присъдата в пределите на чл. 314 от НПК, обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства, фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, както и приложимия закон, намира въззивния протест и подадените въззивни жалби за процесуално допустими, но разгледани по същество – за неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел е за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдим е Н. С. А., роден на ****** г. в гр. П., живущ в гр. П., ул.

„Б.“ № *, ет. *, ап.*, българин, български гражданин, вдовец, с основно образование, реабилитиран по право, ЕГН **********

Подсъдимият Н. С. А. бил осъждан с 8 съдебни акта, както следва:

С присъда № 214/19.06.1980 г. по НОХД № 453/1980 г. бил признат за виновен за престъпление по чл. 252 ал.1 пр.1, вр.чл.195 ал.1 т.З и т.5, вр.чл.26 ал.2 и чл.54 от НК и чл.63 ал.1 т.З от НК и бил осъден на една година лишаване от свобода - условно за срок от три години, като бил реабилитиран по право.

С присъда № 298/15.08.1980 г. по НОХД № 665/1980 г. бил признат за виновен за престъпление по чл. 129 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.4 и чл.54 от НК и му било наложено наказание от една година лишаване от свобода, като е бил амнистиран.

С присъда № 277/1984 г. бил признат за виновен за престъпления по чл.380, ал.2 от НК, по чл.346, ал.2, б.А и Б вр.чл.20, ал.2, б. А и Б от НК, по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и 5 вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.253, ал.1, т.2 вр. чл.252, ал.1 вр. чл. 195, ал.1, т.3, 4 и 5 вр. чл.26, ал.1 от НК и бил осъден на общо четири години и шест месеца лишаване от свобода.

С присъда № 84/13.04.1989 г. по НОХД № 841/1988 г. бил признат за виновен за престъпления по чл.266, ал.1 от НК и по чл.346, ал.2, б.А от НК и му било наложено наказание в размер на 2 години лишаване от свобода.

С присъда № 90/23.03.1999 г. по НОХД № 1082/1998 г. бил признат за виновен за престъпления по чл.339, ал.1 от НК и по чл.308, ал.1 от НК и му било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода.

С определение за одобряване на споразумение № 65/01.04.2004 г. по 4

НОХД № 1558/2003 г. бил признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му било наложено наказание една година и четири месеца лишаване от правоуправление и глоба в размер на 300 лева.

С определение за одобряване на споразумение от 29.10.2004 г. по НОХД № 2108/2004 г. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал.2 вр. ал.1 от НК и му било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева.

С присъда № 242/05.07.2005 г. по НОХД № 467/2004 г. бил признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК и му било наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева.

Наказанията, наложени на подсъдимия по НОХД № 467/2004 г и НОХД № 2108/2004 г. били групирани с определение по чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НПК като на подсъдимия било наложено едно общо наказание лишаване от свобода, увеличено по реда на чл.24 от НК, в размер на една година и три месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, към което било присъединено наказание Глоба в размер на 100лв. Определението на съда влязло в сила на 28.09.2005 г. Към датата на извършване на престъплението по настоящото дело- 27.12.2017 г. за подсъдимият е настъпила пълна реабилитация по право по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Свидетелят К. И. С. живеел заедно със съпругата си Д. М., двете им деца и бащата на свидетелката Д. М. - св. А. М. в гр. П. на ул. „В.“ № *.

Имотът, в който живеели лицата, представлявал едноетажна къща, като две от спалните на къщата били с изглед към ул. „В.“ и със северно изложение, като в една от стаите, по-западната от двете, нощували обичайно с частните обвинители и граждански ищци К. С. и Д. С., а в другата от двете спални, която била разположена от източната страна и също така гледала на север към улицата, обичайно спели двете им деца А. и С.. Свидетелят А. М. обитавал стая в къщата, която била разположена с изложение към двора на имота.