Решение № 197 от 01.06.2018, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 01.06.2018 година град

Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Хасковския окръжен съд граждански състав

На четиринадесети май

Две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание,в състав:

СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

Секретар:Галя Кирилова

Прокурор:Елеонора Иванова

Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА

Гр.д.№160 по описа на съда за

2018год.,за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№160/2018г. по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба на М.Т.Г.,чрез пълномощникът му адв.В.В.-АК-Плевен против ПРОКУРАТУРА НА РБЪЛГАРИЯ.Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.1 и 3 от ЗОДОВ, с цена на иска 50 000лв.Ищецът претендира и заплащането на законна лихва,считано от 08.02.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ-М.Т.Г.,чрез пълномощникът си адв.В.В.-АК-Плевен твърди,че на 09.02.2016г. му е било повдигнато обвинение и е бил привлечен като обвиняем по ДП №58/2015г. по описа на СО при СП пр. пр. №544/2015г. по описа на СП гр.София,за извършено престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 пр.4 вр. ал.2 от НК,като още предния ден бил задържан под стража със Заповед №7855зз-6 от 08.02.2016г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР за 24 часа.След изтичане на срока СП му наложила мярка за неотклонение “Парична гаранция“ в размер на 5000лв.,която след обжалване е била намалена на 2 000лв. и бил отстранен от длъжност „Граничен полицай на ГПУ-Свиленград“.Твърди ,че след близо двегодишно разследване ДП било прекратено с Постановление №544/30.10.2017г. на Специализираната прокуратура.Твърди също,че от незаконосъобразните действия на прокуратурата са му били причинени неимуществени вреди изразяващи се в следното, а именно:Изпадане в депресия,поради невъзможността да си намери работа след незаконното отстраняване от длъжност;отразяването на този факт в пресата и новините,след колеги и граждани на гр.Любимец;влошаване на психичното състояние-нежелание да се излиза от вкъщи,ограничаване на контакти;разногласия и противоречия в семейството;безпаричие,което е наложило търсенето на заеми,поради грижите ,които се полагат за болен баща и психично болен брат;отдръпване на приятели и отношение с недоверие;отчуждение и пренебрежение на околните;ограничение като обвиняем по наказателно дело;срам,неудобство при явяване пред разследващи;негативно отражение на уволнението и върху физическото здраве,контакти и социален живот,на положение в обществото,в това число и върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план;непрекъснат страх и стрес от несправедлива осъдителна присъда с наказание „лишаване от свобода“.Счита,че причинените му имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия на прокуратурата като претендира от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000лв.,за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.02.2016г. до 30.10.2017г. от образуваното ДП,прекратено с Постановление от 30.10.2017г. на СП,ведно със законната лихва от 08.02.2016г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ-

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в определения едномесечен срок по чл.131 от ГПК,от получаването на исковата молба и приложенията е депозирал писмен отговор със задължителното съдържание по ГПК.С отговора се оспорва предявения иск по основание и размер.Поддържа,че ищецът не е представил никакви доказателства за конкретно претърпени неимуществени вреди,които да са пряка и непосредствена последица от конкретната дейност на прокуратурата.Счита,че не са доказани твърденията за влошено физическо и психическо здраве.Твърди,че прокуратурата не е разпространявала информация за разследването и не следва да отговаря за отзвука му в обществото.Твърди също,че вредите от полицейското задържане и уволнението не са пряк резултат от действия и актове на прокуратурата,а на други лица на друг държавен орган.Поддържа се,че отговорността и обезщетението по ЗОДОВ не се предполага автоматично по закон във всички случаи,а следва да се докаже безспорно и точно по размер.Намира предявената претенция за обезщетение в размер на 50 000лв. за изключително завишена и не отговаряща на принципа заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.

Към писмения отговор не са приложени доказателства и не са направени доказателствени искания. Прави се възражение срещу началния момент,от който се претендира лихва,тъй като счита,че такава се дължи от стабилизиране на постановения прокурорски акт,като ищецът не е представил доказателства за това.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори,а това се установява и от приетото като доказателство копие от Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 09.02.2016г.на следовател от Следствен отдел ,при

Специализирана прокуратура-гр.София,че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 вр. ал.2 от НК за това,че в периода от началото на м.юли 2015г. до 08.02.2016г. на територията на Община Свиленград,участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица,с участници Ю.К.У., И.Н.И., Е.Д.Т., и М.Т. Г./ищеца/,създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.302 т.1 и т.2 от НК,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица-Ю.К.У. в качеството му на длъжностно лице-мл.

Експерт в група „ОИД“ при ГПУ- Свиленград, РДГП-Елхово;С.П.Д.,в качеството му на длъжностно лице-зам. Началник ГПУ-Свиленград,РДГП-Елхово; И.Н.И. , в качеството му на длъжностно лице-Началник група 01 при ОДГ, РДГП-Елхово, ГПУ-Свиленград; Е.Д.Т. , в качеството му на длъжностно лице-Началник група 03 при ОДГ, РДГП-Елхово ГПУ-Свиленград , М.Т. Г./ищеца/ в качеството му на длъжностно лице-граничен полицай ГПУ-Свиленград, РДГП-Елхово.Предявеното обвинение е по досъдебно производство №58/2015г. по описа на СО при СП,пр.пр.№544/2015г. по описа на СП-гр.София.Със същото постановление на ищеца е била наложена и мярка за неотклонение“парична гаранция“ в размер на 5 000лв.Установява се също,че със Заповед №7855зз-6 от 08.02.2016г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ -МВР ищецът е бил задържан за 24 часа,а в последствие на другия ден му е била взета мярка за неотклонение-парична гаранция в размер на 5 000лдв.,която в последствие след обжалване е била намалена на 2 000лв.Със Заповед

№УРИ 3283з-524 от 11.02.2016г. на Директора на Главна дирекция“Гранична полиция“ е образувано дисциплинарно производство срещу ищеца и същият е бил временно отстранен от заеманата длъжност „ старши полицай в 03 група „ОДГ“ на Гранично полицейско управление-Свиленград, при РДГП-Елхово“.С постановление от 27.10.2017г. на Прокурор при Специализирана прокуратура-гр.София е прекратено изцяло наказателното производство по пр.пр. №544/2015г. по описа на Специализираната прокуратура-гр.София, ДП №58/2015г. по описа на СО-СП по отношение на ищеца М. Димитров Г. за извършено от него престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК.Наказателното производство,водено срещу ищеца е било прекратено по реда на чл.243 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК изцяло.При извършена служебна справка в ОП-Хасково съдът установи,че посоченото постановление за прекратяване на наказателното производство ,водено срещу ищеца Г. му е било връчено на

02.11.2017г.,поради което следва да се приеме,че същото е влязло в законна сила спрямо ищеца на 10.11.2017г.

По искане на ищеца съдът допусна гласни доказателства.

В показанията си разпитаният свидетел К.Г.Д. установява,че през 2016г. ищецът бил отстранен от работа за период от около една година.Повода за отстраняването не знаел,но го разбрал в последствие –ставало въпрос за неправилно отстраняване от работа,за недоразумение.Свидетелят помагал финансово и морално,тъй като емоционално ищецът се бил сринал,бил се затворил в себе си,спрял да спортува,имал задължения към банки и се страхувал за изплащането на кредита си,който бил свързан със закупуването на жилище.

В показанията си свидетелят Л.С.Л. установява,че семейството му е в близки отношения със семейството на ищеца,както и обстоятелството,че когато ищецът бил задържан той бил отишъл да купува лекарства до аптеката за своите близки-баба и дядо,за които полага грижи.Установява,че ищецът и неговата съпруга/леля на ищеца/ се разбрали последния да се грижи за нейните родители,тъй като живеели на повече от 300 км. в гр.Белене.Сочи,че преди задържането на ищеца контактували с него постоянно,но след това започнал да ги избягва,срамувал се,оплаквал се ,че не може да спи ,притеснявал се за финансите си.Доколкото можел свидетелят помагал на ищеца за обгрижването на двама възрастни хора с минимални пенсии,помагал и за изплащането на кредита,но после преустановил помощта,защото ищецът се почувствал неудобно и започнал да я отказва.След отстраняването от длъжност ищеца се променил много-избягвал контактите с близки и познати,затворил се в себе си,като дори и сега не можел да спи и не бил контактен,не бил човека,който бил преди обвинението.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.Претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени вреди произтекли от дейността на правозащитните органи,като в конкретния случай това са органите на Прокуратурата,които са разследвали и предявили обвинение срещу ищеца по настоящето дело.Ищецът е обвинен в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК,за което престъпление образуваното наказателно производство е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК.Въз основа на установените по делото фактически данни и обстоятелства,съдът намира ,че по делото е безспорно установено и доказано,че е осъществен фактическия състав визиран в чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ-отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи.Налице е обвинение в извършването на престъпление,за което престъпление образуваното наказателно производство срещу ищеца е прекратено поради обстоятелството ,че не е извършено престъпление .Съгласно закона и доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи репарирането на неимуществените вреди следва да бъде извършено от органите,от чиито действия са произтекли вредите.В този ред на мисли съдът счита,че са налице основанията за ангажирането на отговорността на ответника Прокуратурата на РБългария по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Според съда обаче, с оглед на събраните по делото доказателства не са налице основанията за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБългария по чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ,тъй като ищецът не е бил задържан под стража от прокуратурата, и не му е била взета такава мярка за неотклонение .Напротив от събраните по делото доказателства се установява,че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение“парична гаранция“ в размер на 5000лв.,която в последствие е била намалена като размер на 2 000лв.Отговорността на държавата в този случай ,при наличието на прекратено наказателно производство,водено срещу ищеца ще следва да се реализира на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.По този начин е формулиран и петитума на исковата молба,с който ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 08.02.2016г. до 30.10.2017г.- от образувано Досъдебно производство,което в последствие е било прекратено с постановление на Специализираната прокуратура от 30.10.2017г.

За определяне размера на обезщетението по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ съдът счита,че следва да се има предвид тежеста на повдигнатото обвинение-за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК,общественото положение на ищеца,продължителността на наказателното производство- година и девет месеца , извършваните процесуални действия в досъдебното производство ,произтеклият от всичко това обществен интерес и отзвук,изразяващ се в коментари ,относно образуваното срещу ищеца наказателно производство,претърпения стрес и отрицателните последици за здравословното и психическото му състояние на него и на семейството му и настъпилите неблагоприятни отражения за него в личен,служебен и професионален план.