Определение № 2650 от 24.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2650 гр. София, 24.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000502796 по описа за 2023 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 248, ал.

3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Л. М., действащ чрез процесуалния си представител, срещу определение № 10472/05.09.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2328/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Б въззивен състав, с което съдът е допълнил определение № 8538/13.07.2023 г. по в. гр. д. № 2328/2023 г. на Софийски градски съд, в частта за разноските, като е осъдил Н. Л. М., ЕГН **********, да заплати на В. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 850 лева разноски по делото.

В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е неправилно. Изтъкват се подробни съображения, че СГС неправилно е приел, че подадената въззивна жалба е и от Н. Л. М.. Заявява се, че същата е предявена от Л. И. М., като в тази насока е и депозирания отговор на въззивната жалба. Също така се твърди, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен. Моли се определението да бъде отменено, като бъде оставена без уважение молбата за допълване на определение № 8538/13.07.2023 г. по реда на чл. 248 ГПК.

Ответникът по частната жалба - В. И. С., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала в установения от закона срок отговор. Излагат се съображения за неоснователност на частната жалба. Претендира се присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от 1 заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Производството пред СГС е образувано по въззивна жалба вх. № 25002153/19.01.2023 г. на Л. И. М. и Н. Л. М. срещу решение № 20070863/09.12.2022 г., постановено по гр. д. № 27195/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 138 състав, в частта, с която ответникът Л. И.

М. е осъден да заплати на ищцата В. И. С. сумата в размер на 14 391,08 лева, представляваща равностойността на запазената 1/6 ид. ч. на В. И. С. от наследството на майка й И. П. М., представляваща като сума 1/12 част от пазарната цена на апартамент № 1, находящ се в гр. ***, район „***“, ул.

„***“ ***, бл. 2, вх. Б, ет. 1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2020 г. до окончателното изплащане.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. И. С. срещу Л. И. М. и Н. Л. М. иск с правно основание чл. 37, ал. 1 ЗН за отмяна на сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 141, т. II, рег. № 05114, дело № 0313/08.04.2016 г. на нотариус В. Б., № 302 на НК.

В подадения в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивна жалба вх. № 25007435/21.02.2023 г. от В. И. С., чрез адв. И. Д., се съдържа искане за присъждане на разноски. Към отговора са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 16.02.2023 г., сключен между В. С. и адв. И. Д., с предмет изготвяне на отговор на въззивна жалба и представителство пред СГС във връзка с обжалването на решение № 20070863/09.12.2022 г., по гр. д. № 27195/2020 г. на СРС, III ГО, 138 състав, като е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 1700 лева, е за платено в брой при подписване на договора. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, този договор има характера на разписка за платеното възнаграждение.

С разпореждане № 12242/05.06.2023 г., постановено по настоящото дело, на въззивницата Н. М. са дадени указания да уточни изрично в коя част обжалва първоинстанционното съдебно решение, като съобрази, че тя е страна единствено по предявения иск с правно основание чл. 37, ал. 1 ЗН, но не и по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В срока за изпълнение на указанията е постъпила молба вх. № 60943/26.06.2023 г. от Н. М., чрез адв. К. А., с която страната заявява, че оттегля въззивната си жалба.

С влязло в сила определение № 8538/13.07.2023 г., постановено по настоящото дело, производство е прекратено по отношение на Н. Л. М. поради оттегляне на въззивната жалба, като съдът не се е произнесъл относно претендираните от въззиваемата разноски с оглед на частичното прекратяване на производството.

На 20.07.2023 г. е депозирана молба от В. И. С., действаща чрез адвокат Д. по делото на СГС, с която е поискано в нейна полза да бъде присъдена ½ част от платения размер на адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на въззивната жалба.

2

С процесното определение № 10472/05.09.2023 г. СГС е уважил молбата за допълване на прекратителното си определение, като изтъкнатият довод е, че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството.

Определението на СГС по реда на чл. 248 ГПК е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните му компетенции. Разгледано по същество, то е неправилно. Настоящият съдебен състав намира, че съображенията на СГС, поради които е уважение молбата по чл. 248 ГПК, в разглеждания случай са необосновани. В подкрепа на този извод следва да бъде посочено:

Производството по чл. 248 ГПК е продължение на съдебното производство във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото, без да се обжалва произнасянето по същество относно предмета на делото.

Произнасянето на съда по молба/искане по чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който не са присъдени съдебни разноски въобще, такива са присъдени или пък е отказано присъждане на такива съдебни разноски.

В разглеждания случай от съдържанието на въззивна жалба, която макар и формално да е депозирана от Л. И. М. и Н. Л. М., става ясно че за последната - Н. Л. М., липсва правен интерес от нейното предявяване.

Предметът на въззивното обжалване, видно от процесната въззивната жалба, не касае права и интереси на лицето Н. Л. М., тъй като тя не е страна по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ето защо нейната отговорност не следва да бъде ангажирана за съдебни разноски във въззивното производство.

Отговорност за такива спрямо В. И. С. следва да носи единствено Л. И. М. в зависимост от неблагоприятният за него изход на въззивното производство.

Само чисто формалното посочване на Н. Л. М., като съподател на въззивната жалба, не е достатъчно за дължимост от нейната страна на съдебни разноски към ответната страна. Вместо да изпраща въззивната жалба за отговор, администриращият я съд, а впоследствие й разглежданият я СГС, е следвало да я върне по отношение на Н. Л. М. на основание чл. 262, ал. 2 ГПК, тъй като за същата липсва правен интерес от въззивно обжалване на първоинстанционното решение в посочената част.

Действително съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството и посочената разпоредба не разграничава хипотезите на първоинстанционно и въззивно производство. Но в настоящия случай става въпрос за частично прекратяване на въззивното производство по отношение на лице, което няма правен интерес да предявява въззивната жалба. Обстоятелството, че Н. Л. М. е посочена като съподател на въззивната жалба от нейния адвокат, без да има законово основание и правен интерес за това, не може да доведе до нейната отговорност за разноски. В тази насока процесуалната защита на ответника по въззивната жалба, касаеща изготвяне на отговор от съответния адвокат, се извършва изцяло по отношение на другия въззивник - Л. И. М.. Правораздаването, дори и по 3 отношение на дължимостта на съдебните разноски, не следва да почива на чисто формална основа.

За по - голяма яснота следва да бъде посочено по повод на претенция за присъждане на разноски в настоящото производство, че предметът на производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. В този смисъл са: определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во т. о.; определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то г о.; определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г. о. и др.

Налице е несъвпадане на крайните изводи на СГС и настоящия съдебен състав, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането по чл. 248 ГПК отхвърлено като неоснователно.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 10472/05.09.2023 г., постановено по в. гр. д.

№ 2328/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IIБ въззивен състав, като вместо него постановява:

ОСТАВЯ без уважение молбата от 20.07.2023 г. на В. И. С., действаща чрез адвокат Д., с която е поискано в нейна полза да бъде присъдена ½ част от платения размер на адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на въззивната жалба.

Определението подлежи на обжалване при наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4