Решение № 96 от 28.04.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Тетевен, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100070 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск М. П. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. „ххххххххх чрез адв. Е. И. от АК – Пловдив, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано винаги от двама управители: Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак с цена на първия главен иск: 6909.00 лева и цена на втори главен иск: 50.00 лева.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит № хххххххххххх от 12.12.2022 г. с „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, както и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

Излага се в исковата молба, че съгласно договор за потребителски кредит, ищецът е следвало да върне сумата по кредита в размер на 3000 лева при ГПР 48,71 %, годишен лихвен процент 41.00 %, със срок на кредита от 36 погасителни вноски върху главницата от 3000лв., с обща стойност на всички плащания в размер на 5259,00 лева. Постигната била договореност в раздел 6, за заплащане на пакет от допълнителни услуги или за срока на договора е следвало ищцата В. да върне сумата от 6909.00 лева.

Сочи, че процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Ищецът счита, че с оглед систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК се налага извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на 1 потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.

Сочи, че по отношение на услугата по пакет от допълнителни услуги „Фаст“, в размер на 1650.00 лева, е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касаело за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.

Счита, че кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Приема, че сумата търсена на базата на това споразумение е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал.

2 от ЗПК.

На следващо място в исковата молба се сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/14г. В договора са уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не стават автоматично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на изцяло в провомощията на заемодателя, като за целта това е обективирано в договора за кредит.

Счита, че реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Приема за нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 48.95%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Същевременно по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизмът, по който е изчислен този процент и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.

Моли съда да прогласи нищожността на Договор за кредит № хххххххххххх от 12.12.2022 г., сключен между ищцата и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 както и осъди ответното дружество да възстанови на ищцата В. неоснователно заплатените от нея суми, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, в който изразява становище за неоснователност и 2 недоказаност на иска. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит от дата 12.12.2022 г. и твърденията на ищеца за това, че процесната клауза от договора е недействитЕ., поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ. Ответникът оспорва претендираното право и предявения иск от ищеца. Прави възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски. Претендира сторените съдебни разноски.

С писмена молба вх. № 2903/23.04.2025 г., в първо по делото съдебно заседание, ищцовата страна по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК е поискала измяна размера на претендираните осъдителни искове, като размерът на осъдителния иск да бъде изменен, като същият бъде увеличен от 50.00 лв. на 974.91 лв. С протоколно определение от 24.04.2025 г. съдът е допуснал така направеното искане за промяна, в частта касаеща претендираният размер на ищцовата претенция.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК за установено от фактическа страна следното:

Приложен е договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт кредит № хххххххххххх от 12.12.2022 г., сключен между страните в производството, като е отразена сума по кредит в размер на 3000.00 лева и срок на кредита 36 месеца. За ГПР е посочен 48.71 %, годишен лихвен процент 41.00 %, лихвен процент на ден 0.11 %.

Като общо задължение по договора е отразена сума в размер на 6909.00 лева. В договора е предвидено заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както следва: За услуга „Фаст“ в размер на 1650.00 лева и за услуга „Флеткси“ в размер на 0.00 лева. В приложените Общи условия на ответника към договор за потребителски кредит са описани цитираните допълнителни услуги.

От заключението на назначената и приета като неоспорена от страните Съдебносчетоводната експертиза се установява, че размерът на годишния процент на разходите по кредита е 49,65 %, като същият не включва допълнителния пакет услуги. В ГПР е коректен и включва разходите за годишна договорна лихва в размер на 41.00 %. По отношение на извършените плащания от страна на ищците, то експертът, в своето заключение сочи, плащанията от страна на длъжника са в общ размер на 3974.91 лева. при включване на допълнително закупеният пакет „Фаст“, то тогава ГПР се увеличава с 39.40 % и достига ниво от 89.05 %. Предоставено е и извлечение от счетоводните документи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД по процесния договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт кредит № хххххххххххх от 12.12.2022 г., в изпълнение на издаденото на ВЛ Съдебно удостоверение се удостоверява същата стойност на заплащане от страна на потребителя.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим, доколкото е ноторно известно, че исковете за прогласяване нищожност на сделките не е ограничено с никакъв срок. Право на ищеца е да избере дали да предяви иск за установяване на нищожност на договорни клаузи, като получи сила на пресъдено нещо по този спор или да се позове на нищожността на основанието за престацията само като мотив. В подобна хипотеза съдът дължи разглеждане на довода за нищожност в мотивите си, за да обоснове извода си относно заявения петитум.

Принципът на двойна реституция, уреден в разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД не е обусловен от начина, по който ще бъде призната нищожността на конкретен договор - дали в мотивите на решение по осъдителен иск за връщане на даденото по нищожен договор или с решение по установителен иск за прогласяване на нищожността. Нещо повече, в случаите на нищожност поради неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне при констатиране на 3 такава нищожност, дори и да не е сезиран с такова оплакване, в мотивите на своето решение - в този смисъл Решение № 198/2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД град София е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.

От друга страна, ищцата по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребители по смисъла н а § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ответникът - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.